Решение № 1969 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2979/2012 г.

Решение № 1969 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2979/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Калчев Иванов против решение № 34 от 05.01.2012 г. по адм. дело № 8266/2011 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против заповед № 3997/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са взети предвид всички факти и доказателства от значение за изясняване на делото. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК на страните не са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. По този начин не е изпълнена и разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК и изпратената от административния орган преписка не е попълнена с необходимите за изясняване на спора доказателства. При тези процесуални пропуски изводът на съдебния състав, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на заповед № 3997/12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното правоотношение на Красимир Иванов е прекратено, е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор и без да са събрани доказателства в тази насока. С оглед данните за това, че дейността на митнически пункт "Нефтопристанище" продължава да се извършва и общата численост на персонала в Агенция "Митници" е запазена (арг. от чл. 8 от Закона за митниците), следва да се изискат доказателства от административния орган за това в кои структури на агенцията е увеличена числеността на персонала след закриването на митнически пункт "Нефтопристанище" в митница Бургас, какви и колко са длъжностите и съответно длъжностните характеристики на служителите, изпълняващи длъжността "старши инспектор", за да се прецени дали длъжността, заемана от служителя като система от функции, задължения и изисквания е премахната. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като се отразяват на крайните изводи на съдебния състав за законосъобразността на издадената заповед. В този смисъл са и решения по адм. дело № 1728/2012 г. и № 6011/2012 г. на Върховния административен съд. Поради изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакувания съдебен акт. С оглед констатираните процесуални нарушения, необходимостта от попълване на делото с доказателства и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съобрази изложеното по-горе, като се съберат и обсъдят посочените по-горе доказателства и въз основа на тях, в съвкупна преценка с останалите се направят крайните изводи на съда относно основателността или неоснователността на жалбата против административния акт. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,