Решение № 6933 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2015 г.

Решение № 6933 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мелиха Хюсеин Хасан, от с. Изгрев, област-Шумен, чрез пълномощника й - адв. Джамбазов, против решение № 245/11.02.2015 г. по адм. дело № 3765/2014 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 271401811/08.08.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 681/11.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, както и в частта, с която е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП разноски по компенсация в размер на 566,16 лева. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваните му части, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. От ответника не е постъпило становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решението, в обжалваните му части, Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Мелиха Хюсеин Хасан, против РА № 271401811/08.08.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 681/11.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на същата за данъчни периоди 2008, 2009, 2010 и 2011 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, в размери, както следва: за 2008 г. - 1774.05 лв; за 2009 г. - 802.99 лв; за 2010 г. - 4 458.36 лв., намален от съда на 3 297.17 лв.; и за 2011 г - 349.12 лв; както и са начислени лихви върху тях. С решението съдът е присъдил разноски на ответника, по компенсация, в размер на 566.16 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения от Мелиха Хасан ревизионен акт, в потвърдителната му с решение № 681/11.11.2014 г. на диретора на Д"ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, част, за данъчни години 2008, 2009 и 2011 г., е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалнвия закон и целта му. Съобразно установените данни е приел, че законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК, поради наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на укрити доходи, както и че декларираните като получени доходи не съотвестват на имущественото й финансово състояние на ревизираното лице за проверявания период. Съдът е обсъдил подробно доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, констатирал е отсъствие на такива за произход на получените суми от Турция чрез превод по системата Western Union, че са дарение или върнати заеми, поради което е обосновал извод, че тези суми са недеклариран доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който за съответните 2008, 2009 и 2011 г. представлява данъчна основа за облагане на ревизираното лице /РЛ/ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съдът е отчел, че при анализа на паричните потоци за тези години липсва отрицателно салдо, като годишна данъчна основа за облагане, за разлика от наличието на месечни отрицателни салда, поради което е приел, че законосъобразно данъка длжим от РЛ за тези три години е определен върху данъчна основа на дохода по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. По отношение на данъчната 2010 г. съдът е извел изводи за неправилно определена данъчна основа за облагане, в резултат на извършено от органа по приходите месечно салдо на приходите и разходите, вместо на годишна база, както и в резултат на отчитане чрез "покриване на преразход" при което недостига на парични средства на единия съпруг се покрива от наличните парични средства на другия съпруг, вместо изчисляване на паричните потоци на приходите и разходите на семейството като цяло, на годишна база, от които на РЛ се следва 1/2, съобразно СК. Поради това съдът е приел, че началното салдо за 2010 г., включено като приход в баланса на РЛ, е грешно. При извършените изчисления на годишния баланс на приходите и разходите на двамата съппрузи общо за 2008 г. и 2009 г., за процесната 2010 г., съдът е установил наличие на друго начално салдо, както и друга данъчна основа за облагане, поради това, че отрицателното салдо възлиза общо на 65 943.33 лева за двамата съпрузи, а не на посочената в РЛ сума - само за Мелиха Хасан от 44 583.56 лв. При това изчисление, данъчната основа за облагане дохода на оспорващата за 2010 г. възлиза на 32 971.67 лв. / 1/2 от 65943.33 лв./, а дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ - на 3 297.17 лева, т. е с 1 161.19 лв. по-малко. Поради това съдът е приел, че оспорения РА за 2010 г. е законосъобразен до размер на 3 297,17 лв., а за разликата го е отменил, в която част решението е влязло в сила, като необжалвано. Така постановеното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мелиха Хасан за дължимия по чл. 48 от ЗДДФЛ данък за 2008, 2009, 2011 г. и частично за 2010 г. до размер на сумата от 3 297,17 лева, е правилно. В посочените части не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му, че за 2008, 2009 и 2011 г. липсва отрицателно салдо в паричния баланс на приходите и разходите на РЛ, поради което получените доходи от чужбина, на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като единствени, формират данъчната основа за облагането му с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, по общия ред. По отношение на тези суми касатора не е доказал, че представляват дарение или заем, от което следва извода, че правилно са приети за облагаем доход от други източници. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта на данъка за 2010 г. до размер на сумата от 3 297,17 лв. Правните изводи на съда, че данъкът, в коригирания от съда размер, е дължим, са правилни, в съотвествие с материалния закон. Законосъобразно, при спазване на изискванията на закона за определяне на данъчната основа на годишна база, а не по месеци и при изчисляване на общите парични потоци на приходите и разходите на двамата съпрузи, съдът е определил данъчната основа за облагане спрямо касатора на 1/2 от 65 943,33 лева, която сума представлява отрицателно салдо по баланса за 2010 г., общо за семейството. При данъчна ставка от 10%, дължимият данък възлиза на сумата от 3 297,17 лв., колкото е прето и от съда. Касаторът не противопоставя основателни оплаквания срещу дължимостта на данъка, в посочения размер, нито пък доказателства, влияещи на установените от органа по приходите парични потоци - приходи и разходи за 2010 г. По изложените оплаквания за нарушение на процесуалните правила в хода на ревизионното производство, съдът е изложил мотиви за неоснователност, които се споделят изцяло от касационния съд. Ето защо, като правилно и в тази част, обжалваното решение следва да се остави в сила. Накрая решението е правилно и в частта на присъдените разноски по компенсация. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата за всяка инстанция. В случая, съобразно искането на ответника, представлявано от юрисконсулт, съдът законосъобразно е изчислил тези разноски, както за оспорващата, така и за ответника, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата, като по компенсация и за разликата е осъдил оспорващата да заплати на ответника разноски в размер на 566,16 лева. Това са разноски, а не юрисконсултско възнаграждение за представителство пред решаващия съд, който размер е определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. Д. в. бр. 28/2014 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение