Решение № 8067 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2012 г.

Решение № 8067 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 1165 от 04.07.2012 г. по адм. дело № 2194/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-2600/2958 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 85 167, 56 лева по отношение на "Агроинвест 2009" ЕООД със седалище и адрес на управление Ямбол във връзка с подаденото от дружеството заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 02/190709/39942. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се оспорва и в частта за разноските. Ответникът "Агроинвест 2009" ЕООД със седалище и адрес на управление Ямбол не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че "Агроинвест 2009" ЕООД със седалище и адрес на управление Ямбол подало до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 02/190709/39942. След разглеждане на заявлението, на земеделския производител били отпуснати суми за подпомагане в размер на 78 322, 26 лева - по Схемата за единно плащане на площ за 663.77 хектара земя и 6845, 30 лева - по НР 2 - Други за 663,77 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, получената субсидия била определена като недължимо платена, тъй като заявената площ била недопустима за подпомагане. Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-2600/2958 от 09.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в общ размер на 85 167, 56 лева по отношение на "Агроинвест 2009 " ЕООД. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не изложил фактически съображения за издаването на акта и въпреки че в него се съдържало позоваване на документи, съставени от Министерството на земеделието и храните, от тях не можели да се извлекат обстоятелствата, които характеризират конкретния случай. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител, поради което, съобразно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводите на административния съд за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане и засягане на правото на участие на земеделския производител в административното производство съответстват на закона и следва да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на "Агроинвест 2009" ЕООД, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие площта е била характеризирана като недопустима за подпомагане. Фактическите и правни основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации, а проверява тези на административния орган. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, че плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Решението е неправилно в частта за присъдените разноски. Административният съд не се е произнесъл по направеното от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с молба от 19.06.2012 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на "Агроинвест 2009" ЕООД и е присъдил пълния договорен размер от 2 200 лева. Касационната инстанция намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Правният спор, разгледан по това дело, не е с висока фактическа и правна сложност и съдебната практика по този вид дела е непротиворечива, поради което е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство възнаграждение за един адвокат. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за адвокат следва да се намали от 2 200 лева на 450 лева. Решението в тази част следва да се отмени и да се постанови друго, с което в полза на "Агроинвест 2009" ЕООД се присъдят разноски общо в размер на 800 лева, от които 450 лева разноски за адвокат, 50 лева държавна такса и 300 лева внесен депозит за вещо лице. С оглед изхода на касационното производство на подателя на жалбата не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд