Решение № 9909 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2010 г.

Решение № 9909 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 26.01.2010 г. по адм. д. № 908 от 2009 г. Великотърновският административен съд е отменил т. I. 1, т. I. 3 и т. II от заповед № РД-09-1188 от 13.11.2009 г. на директора на РЗОК - Велико Търново в частта, с която на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "аа" и "бб" от НРД 2006 са наложени финансови неустойки в обща размер на 1 080 лв., на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД - Велико Търново за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в КП № 38 и 48 и за неизвършена от ИМП медицинска дейност, включена в алгоритъма на КП № 38 съгласно медицински протокол № БП /м/ 77 от 28.09.2009 г., като жалбата в останалата част е отхвърлена. Против това решение на административния съд и двете страни са подали касационни жалби, с които е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи частично касационната жалба на РЗОК и остави без уважение касационната жалба на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД. Относно касационната жалба на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД: Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване, в което се поддържа, че след като при разглеждане на възражението на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД /касатор в това производство/ в арбитражната комисия са участвали д-р Донка Йорданова и д-р Галина Василева - лекарите-контрольори, които са съставили медицинския протокол от 28.09.2009 г., то съставът на арбитражната комисия, която е издала решението от 29.10.2009 г. бил незаконен, поради което обжалваната заповед следвало да бъде отменена на това основание, е неоснователно. Съгласно чл. 246, ал. 1 от НРД 2006 арбитражната комисия се състои от 6 членове - равен брой представители на РЗОК и на районната колегия на съответната съсловна организация. А съгласно чл. 248 от НРД 2006 решението на арбитражната комисия е законно, когато то е постановено в пълен състав /от 6 членове/. В конкретния случай решението от 29.10.2009 г. е издадено от 6 членове на арбитражната комисия. Без значение е, че в заседанието на арбитражната комисия от страна на РЗОК са участвали лекарите-контрольори д-р Донка Йорданова и д-р Галина Василева, за които не се спори, че са определени за членове на арбитражната комисия с издадена заповед от РЗОК, тъй като чл. 246 и 248 от НРД 2006 не постановя такова изискване. Следователно, арбитражната комисия е действала в законно определения състав съгласно чл. 246 и чл. 248 от НРД 2006. Твърдението на касатора, че за д-р Донка Йорданова и д-р Галина Василева е било налице основание за отвод и при липсата на такъв намира решението на арбитражната комисия за невалидно, като постановено от незаконен състав, е несъстоятелно. Съгласно чл. 248, ал. 2 от НРД 2006, всяка от страните по спора може в писмен вид да поиска отвод на чл. на комисията, ако са налице обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата безпристрастност и независимост. След като касаторът безспорно е знаел кои са лекарите-контрольори, извършили проверката му и съответно е знаел и състава на арбитражната комисия от страна на РЗОК, е могъл още с възражението си до РЗОК да направи отвод на посочените лица като чл. на арбитражната комисия, без значение кога ще се проведе заседанието на комисията. Нито в ЗЗО, нито в НРД 2006 е предвидено задължение на арбитражната комисия да прави питания до сезиралите я лечебни заведения дали нямат възражения относно членовете на постоянния й състав. Освен това, за лекари-контрольори могат да бъдат назначавани лица от арбитражната комисия, поради което участието на лекари-контрольори в арбитражната комисия не нарушава административно-производствените правила при издаване на заповед от директора на РЗОК въз основа на нейно решение, тъй като липсва подобна забрана за формирането на състава на арбитражната комисия според НРД 2006. Второто оплакване в смисъл, че заповедта на директора на РЗОК била издадена по свободна преценка, тъй като арбитражната комисия не била стигнала до решение по констатациите на лекарите-контрольори, че свободната преценка не била мотивирана понеже директорът на РЗОК не бил обсъдил предоставения му протокол, който е изготвила арбитражната комисия, поради което и на това основание обжалваната заповед била незаконосъобразна, е също неоснователно. Съгласно чл. 238 от НРД - 2006 налагането на финансови неустойки не е дикреционна възможност на директора на РЗОК и в случаите когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на лекарите-контрольори или на финансовите инспектори. Прилагането на санкции при констатирани нарушения от финансовите инспектори или лекарите-контрольори не е предоставено на свободно усмотрение на директора на РЗОК и следователно, заповедта на директора на РЗОК, с която се налага финансова неустойка за извършено нарушение от изпълнителя на медицинска помощ е обикновен административен акт, а не такъв на свободна преценка, независимо дали арбитражната комисия е потвърдила или не е стигнала до решение по констатациите на лекарите-контрольори или на финансовите инспектори. От обжалваната заповед се вижда, че директорът на РЗОК е приложил санкциите, предвидени в НРД 2006 след запознаване с протокола, предоставен от арбитражната комисия и като е имал предвид съображенията в медицински протокол № БП /м/ 77 от 28.09.2009 г., в които са констатирани нарушения от лекари-контрольори. В тези случаи, когато мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ на помощен орган, който административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не съставлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК. Следователно, директорът на РЗОК е наложил финансови неустойки на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД като е изложи мотиви защо е направил това. Следователно, като е наложил финансови неустойки на изпълнителя на специализирана болнична помощ, директорът на РЗОК не е превишил своите права щом като изрично е овластен да налага санкциите, предвидени в НРД 2006. Не е допуснато нарушение и на административно производствените правила, тъй като налагането на финансовата неустойка е направено след запознаване с протокола на арбитражната комисия и въз основа на предварително съставен медицински протокол, който съдържа фактическите основания за налагане на санкцията и изпълнява функциите на мотиви за издаване на заповедта. Противно на това, което се подържа от "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД, директорът на РЗОК е посочил нарушенията, за които следва да се наложи финансова неустойка след запознаване с протокола на арбитражната комисия. Изпълнителят на специализирана болнична помощ не посочва, че тези мотиви на директора са незаконосъобразни и не излага в какво се състои незаконосъобразността им, за да може твърдението му да се провери по съдебен ред. От друга страна, от заповедта на директора се вижда, че той е имал предвид констатациите на лекарите-контрольори, които са извършил проверката в "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД. Третото оплакване в смисъл, че няма нарушение на НРД 2006 е също неоснователно. Обсъждайки доказателствата по делото, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието им правилно е приел, че финансовите неустойки по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "аа" и "бб" от НРД 2006 г. в размер на 900 лв. по т. I. 2 и III от обжалваната заповед са наложени законосъобразно на изпълнителят на специализирана болнична помощ в областта на кардиология за прием на пациенти при липса на индикации за хоспитализация по КП 38 и за нарушени медицински критерии за дехоспитализация по КП 51, а тълкуването на писмените доказателства и изводите, извлечени от тях, е суверенно право на инстанцията по същество. Тази преценка на административния съд, която почина на представените по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Доколкото между страните съществува медицински спор кога са налице индикации за хоспитализация по КП № 38 и медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 51, е фактически въпрос и той е следвало да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на медицинска експертиза. В случая обаче страната не е искала назначаването на такава експертиза, поради което не може да се твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата. Законът отрича качеството на доказателствено средство твърденията на страните, с които те претендират изгодни за себе си факти и отричат неизгодни за себе си такива. Това следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съгласно която страната е длъжна да представи доказателства и установи твърденията, на които основава своята жалба. При това положение правилно е преценено, че медицинският протокол, който е подготвителен акт, представлява пълно доказателство за констатираното в него, до доказване на противното. В случая констатациите в медицинския протокол, съставен от лекари-контрольори не са опровергани, нито пък е доказано, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Затова касационната жалба на "СБАЛ по кардиология - В. Търново" ЕАД следва да се остави без уважение. Относно касационната жалба на РЗОК: ВАС отмени в обжалваната част решението на административния съд по отношение на т. № I. 1 и т. II от обжалваната заповед, с която са наложени финансови неустойки съответно в размер на 720 лв. и 180 лв. В тази част решение на административния съд е постановено при нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е частично основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че по КП № 38 е било прието ЗЗОЛ с диагноза "исхемична болест на сърцето", че след извършване на инвазивната процедура "сърдечна категоризация", не била дадена препоръка към лекуващия лекар за консултация със специалист ендокринолог. При тези констатации административния съд е приел, че няма неизвършена от ИБП медицинска дейност, включена в клиничната пътека, поради което е отменил приложената санкция в размер на 180 лв. по чл. 230, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД 2006, а и оттук е отменил т. I. 3 от обжалваната заповед. Това становище на административния съд е правилно. Противно на това което се поддържа в касационната жалба на РЗОК, не е установено необходимостта от извършването на консултативен преглед с ендокринолог понеже не са посочени анамнестични данни, които изискват такъв преглед. По отношение на тази неустойка, наложена с т. I. 3 от обжалваната заповед РЗОК не посочила никакъв порок на решението, поради което липсва предмет за обсъждане от страна на ВАС. След като в тази част касационната жалба е банкетна, ВАС не може да се занимае конкретно с касационните основания и да се произнесе дали те са основателни или неоснователни, защото липсва определено оплакване в жалбата. Административният съд е констатирал, че по КП № 38 четири ЗЗОЛ са били хоспитализирани с диагноза "исхемична болест на сърцето" и след като е извършена диагностична процедура "левостранна сърдечна категоризация", същите са били са били дехоспитализирани с друга диагноза - "хипертонична болест". При тези констатации административния съд е приел, че едва след хоспитализация на ЗЗОЛ и извършената инвазивна диагностична процедура е могло да се установи, че те не страдат от "исхемична болест на сърцето" и по тази причина е отменил финансовата неустойка в размер на 720 лв. наложена за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация по КП № 38. Това становище на административния съд е неправилно. По делото не се спори, че "левостранна сърдечна категоризация" се провежда само на пациенти, които страдат от "исхемична болест на сърцето". След като "левостранна сърдечна категоризация" е извършена на пациенти, които са имали друго заболяване /"хипертонична болест"/, а не "исхемична болест на сърцето", то очевидно е, че същите са били приети за лечение при липса на индикации за хоспитализация по КП № 38. Това е така, защото наличието на "исхемична болест на сърцето" следва да бъде установено преди извършване на диагностичната процедура - "левостранна сърдечна категоризация". Не може да се провежда "левостранна сърдечна категоризация" на пациенти, които не страдат от "исхемична болест на сърцето". След като са били "лекувани" ЗЗОЛ, които нямат нужда от "левостранна сърдечна категоризация", то не може да има спор, че е налице прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация по КП № 38, а и от тук че законосъобразно е приложена санкцията по т. I. 1 от обжалваната заповед. Също така административният съд е констатирал, че по КП № 48 е било хоспитализирано ЗЗОЛ с диагноза "стенокардия"и че снетата анамнеза не била основание за спешна хоспитализация. Въпреки тези констатации, административният съд е отменил наложената неустойка в размер на 180 лв. за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация по КП № 48 като е приел, че ЗЗОЛ било препратено с насочваща диагноза от друг лекар и че извършената хоспитализация само въз основа на данни от анамнезата не било нарушение. И това становище на административния съд е неправилно. След като е приет на лечение ЗЗОЛ, за което не имало достатъчни и ясни индикации за хоспитализация по КП № 48, то законосъобразно е наложена финансовата неустойка по чл. 230, ал. 4, т. 4, б. "аа" от НРД 2006 в размер на 180 лв. След като налагането на финансова неустойка е мотивирано с неспазени индикации за хоспитализация, то следва да бъде потвърдена т. II от обжалваната заповед като законосъобразна. Затова в тази част касационната жалба следва да бъде уважена като се отмени в тази част решението на административния съд и се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,