Решение № 6381 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2015 г.

Решение № 6381 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен против решение от 28.01.2015 г., постановено по адм. дело № 792/2014 г. на Административен съд - град Плевен /АСП/. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Н. Й. Н., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС - Плевен е отменил изричен отказ обективиран в писмо № 1843/8.09.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен за достъп до обществена информация по заявление вх. № 1843/15.08.2014 г., подадено от Н. Й. Н. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 1843/15.08.2014 г. Н. Й. Н. е поискал от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен да му бъде предоставен достъп до обществена информация относно следното: 1. документация по чл. 27 от ЗСПЗЗ относно актуването на имот от 19, 6 дка - стопански двор на кооперация "И. - М", ЕИК ***, като е посочено, че този имот е предоставен по реда на § 29 от ЗСПЗЗ на кооперацията и разделителният протокол за ликвидирането на ТКЗС "К." гр. Червен бряг е от 27.12.1997 г. и е наличен в ОДЗ, а с писмо изх. № 2300/19.12.2013 г. на ОДЗ са уведомени за определено лице, което е правило опити да заграби част от имота на кооперацията и 2. достъп до цялата документация по чл. 27 от ЗСПЗЗ за имот - УПИ VII - 2488 кв. 180 гр. Червен бряг, предоставен по § 29 от ЗСПЗЗ на кооперация "И. - М". В оспорения отказ административният орган е изложил съображения, че с вх. № 2726/28.09.2006 г. в ОДЗ е подадено заявление за замяна по реда на чл. 27, ал. 6, т. 3 от ЗСПЗЗ, като във връзка с окомплектоването на административната преписка е подадено искане на основание чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ за издаване на АДС, като вследствие е издаден АДС № 4121/13.10.2006 г. При подаване на заявлението по чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ не е констатирано наличието на акт за собственост на трето лице, поради което не е осъществена кореспонденция с представляваната от Н. кооперация и като собственик на имота е следвало да регистрира същия в община Червен бряг. Поради констатирани непълноти в окомплектоването на административната преписка, същата е върната от МЗХ в ОДЗ, която от своя страна е уведомила заявителя. В оспорения отказ административният орган е изложил мотиви, че ОДЗ не може да изпълни искането за предоставяне на копие от исканата информация, тъй като същата съдържа лични данни на лицето. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че органът не е изпълнил административната процедура по чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от ЗДОИ. Според АС - Плевен липсват мотиви в постановения отказ досежно фактическите и правни основания, като единствено са изложени мотиви, че искането за предоставяне на копие от изисканата информация не може да бъде изпълнено, тъй като същата съдържа лични данни на лицето, като това лице е инициирало процедура по чл. 27, ал. 6, т. 3 от ЗСПЗЗ. Административният орган е следвало да изложи мотиви за характера на исканата информация, за да може съдът да упражни съдебен контрол върху отказа му. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АС - Плевен правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, когато обществената информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, административният орган е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 2 и ал. 3 на цитираната норма или да предостави исканата информация при условията на ал. 4 на чл. 31 от ЗДОИ. Доказателства за изпълнение на визираната законова процедура към административната преписка липсват, поради което правилно съдът е приел незаконосъобразност на отказа и на това основание. Касационната инстанция споделя мотивите в оспореното решение за липса на мотиви - фактически и правни основания за постановения отказ, което обстоятелство препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху неговата законосъобразност. Предвид на изложеното, решението като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да заплати на същия 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложеното по делото адвокатско пълномощно, в което е отразено, че посочената сума е заплатена в брой. Разноски пред първоинстанционния съд не могат да бъдат присъждани от касационната инстанция, предвид обстоятелството, че касационният ответник не е оспорил решението в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение