Решение № 14234 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2018 г.

Решение № 14234 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Вунов срещу решение № 636/16.01.2018 г. постановено по адм. д. № 11414/2017 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против чл. 43, ал. 6 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е манифестирано намерение да се обосноват допълнителни съображения за неправилност на решението, но това не е сторено и единственото касационно оплакване е свързано с очакваното решение на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Иска отмяна на решението и обявяване на нищожност на съответната разпоредба от подзаконовия нормативен акт, а в условията на евентуалност – отмяната ?. Претендира деловодни разноски. По частна жалба на П. Вунов в обхвата на инстанционния контрол е включено и определение № 2545/27.02.2018 г., постановено по адм. д. № 11414/2017 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлено искането на Вунов за изменение на постановеното по същото дело решение № 636/16.01.2018 г. в частта му за разноските. Ответникът по касация - пленумът на Висшият съдебен съвет, чрез повереник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на участващия в касационното производство прокурор от Върховната административна прокуратура е неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, е образувано по жалба на П. Вунов против чл. 43, ал. 6 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт /Наредба № 1/. По констатациите на първостепенния съд Наредба № 1 е издадена на основание чл. 194г ЗСВ, приета с решение на пленума на ВВС по протокол № 5 от 9.02.2017 г.; обнародвана е в ДВ бр. 17 от 21.02.2017 г. и влиза в сила от датата на обнародването. Жалбоподателят П. Вунов е действащ магистрат и е легитимиран да оспори подзаконовия нормативен акт. Описан е динамичният фактически състав по приемане на Наредбата, който включва публикуване на проекта на наредбата в интернет страницата на ВСС; предоставяне на 30-дневен срок за обществено обсъждане; изготвяне на доклад-обосновка за неприетите предложения; доклад на работната група, финансова обосновка и частична оценка на въздействието. За да отхвърли оспорването, тричленният състав на ВАС е приел, че ПЗНА, част от който е оспорената разпоредба, е приет от компетентния орган по чл. 30, ал. 2, т. 17 ЗСВ въз основа на законовата делегация от чл. 194г ЗСВ; при приемането му са спазени правилата на чл. 26-28 ЗНА. Изследвано е съдържанието на оспорената разпоредба и е заключено, че съответства на нормативните актове от по-горна степен и в частност на сочената от жалбоподателя норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Съпоставени са легалните понятия "свободна" и "освободена" длъжност, за обосноваване на извода, че правилото на наредбата урежда обществените отношения по заемане на длъжност, която е съществувала към момента на приключване на предходната конкурсна процедура, но е била заета от конкретен магистрат, който я е освободил, за да стане тя освободена. Съдът е дефинирал целта на закона в чл. 193, ал. 6 ЗСВ – да се използват резултатите от проведен конкурс за повишаване или преместване, като на освободената длъжност се назначи участник от конкурса при осъществяване на посочени в нормата предпоставки и в определен срок от приключване на предходната конкурсна процедура. Мотивирал е съответствието на нормата на чл. 43, ал. 6 от Наредба № 1 с тази цел. С първоинстанционното решение е осъден жалбоподателя да заплати на ответника деловодни разноски в размер 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С определение № 2545/27.02.2018 г., постановено по адм. д. № 11414/2017 г. по описа на ВАС, с което е отхвърлено искането на Вунов за изменение на решението в частта за разноските. Оспореното решение е валиден, допустим и правилен съдебен акт. Решението на тричленния състав на ВАС е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на Вунов, в качеството му на действащ магистрат, против подзаконовия нормативен акт на пленума на ВСС е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд. Те са в унисон с очакваното от касатора решение № 12 от 27 юли 2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2018 г. С това решение е отхвърлено искането на петчленен състав на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. В мотивите на решението нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е разгледана като естествено продължение на една легитимна конкурсна процедура и цели да удовлетвори възникнала в 9-месечен срок от приключила предходна конкурсна процедура обективна необходимост от заемане на овакантена длъжност в орган на съдебната власт. Затова и е неоснователно единственото касационно оплакване. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон и предвид липсата на касационни доводи за допуснати нарушения в процеса на доказване, касационната съдебна инстанция е обвързана от фактическите констатации на първостепенния съд /чл. 220 АПК/. Верни са правните изводи на съда за издаването на ПЗНА от компетентния орган по чл. 30, ал. 2, т. 17 ЗСВ и по овластяването от чл. 194г ЗСВ; осъществяването при приемането му на динамичния фактически състав по чл. 26-28 ЗНА и преследването на легитимна и конституционно оправдана цел – "... да се предвиди надежден и работещ механизъм за преодоляване на евентуални кадрови дефицити в системата на съдебната власт." /от мотивите на цитираното решение на КС/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При определяне на размера на дължимите на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски първостепенният съд е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, затова и е било недължимо изменянето по реда на чл. 248 ГПК на решението му в частта за разноските. Обективираният в определение № 2545/27.02.2018 г. отказ да го стори е правилен. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,