Решение № 2258 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2009 г.

Решение № 2258 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9073/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София, подадена против решение № 183 от 7.04.2009 г., постановено от Административен съд - Плевен, VIII състав, по адм. д. № 80/2009 г. От жалбата се извличат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е неправилно, поради погрешно тълкуване от съда на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. По делото е представена подробна писмена защита, в която се развиват доводи за незаконосъобразност на съдебното решение и се прави искане за отмяната му, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди и се претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Плевен оспорва касационната жалба с писмена защита, с която пледира за отхвърлянето й като неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Кръстина Пешева Монова, Анелия Петрова Монова-Илиева, Мирослав Петров Монов, Евгения Бориславова Гошева, Нанка Бориславова Сариева, Величка Александрова Гошева и Росица Симова Кожухарова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение, защото са основателни доводите за противоречието на процесната заповед на кмета с разпоредбата на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Същата норма е пряко приложена в българското право, съобразно ратификацията й на 31.07.1992 г. Съобразно конституцията частната собственост е неприкосновена, но в случая се прилага изключението от принципа - наличието на специални условия, предвидени в закона. Собствеността следва да се уреди съобразно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което е правилно и законосъобразно приетото от съда, че се касае за действащи нормативни актове, които не са обявени за противоконституционни и няма противоречие с чл. 1 от протокола от 1953 г. към ЕКПУ и приложимия закон, поради което правилно и законосъобразно жалбата е оставена без уважение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 183 от 7.04.2009 г. е отхвърлена жалбата на Георги Симов Гошев от гр. София срещу заповед № РД-12-1921 от 10.07.2008 г. на кмета на община Плевен, с която е одобрена оценка на новообразуван имот № 56722.701.2286 в м. "Стража" в землището на гр. Плевен и жалбоподателят е осъден за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Плевен е приел, че всички възражения на жалбоподателя са неоснователни и оспорената заповед е правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че производството пред него е образувано по жалба на жалбоподателя Гошев против горепосочената заповед, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката в размер на 504 лв. на предоставената за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Петър Антонов Монов от Плевен земеделска земя в размер на 711 кв. м. в м. "Стража", в землището на гр. Плевен, съставляваща поземлен имот № 56722.701.2286. Административният съд е установил, че оценката е извършена въз основа на заповед № РД-15-4640/5.08.1998 г. на Кмета на Община Плевен, с която на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. на ползвателя Петър Антонов Монов е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот в горепосочената местност. Визираната заповед е била съобщена на наследодателя на жалбоподателя - Симо Георгиев Гошев на дата 19.03.1999 г. и като необжалвана е влязла в сила. Започналата по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 234/97 г. процедура е останала недовършена по вина на общинската администрация. С последвала заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на областния управител на област с административен център гр. Плевен на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен ПНИ и регистъра към него на земеделските земи в м. "Стража", предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В законоустановения срок заповедта в частта относно процесния имот не е обжалвана и планът за новообразуваните имоти е влязъл в сила. В регистъра новообразованият спорен имот с площ от 711 кв. м. е отреден за ползвателя Петър Антонов Монов. Въз основа на отразеното в плана е изготвена скица и служебна оценка на имота от лицензиран оценител по реда на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ в размер на 504 лв. С това според съда е приключила процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което е възприел подадената жалба като неоснователна и на това основание я отхвърлил. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Върховният административен съд възприема фактическите установявания на първоинстанционния съд, които съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят Георги Симов Гошев е наследник на Симо Георгиев Гошев, починал на 12.04.2007 г. Последният е наследник на Наца Стоянова Гошева, починала на 2.04.1979 г., на която с Решение № 18-24/21.12.1991 г. на ПК Плевен е отказано възстановяване собствеността върху земеделски земи поради това, че попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е, че със заповед РД- 15-4640/05. 08. 1998 г. на Кмета на Община Плевен на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя Петър Антонов Монов е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот в размер 600 кв. м., като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че посочената заповед е връчена на Симо Георгиев Гошев на 19.03.1999 г., като по делото няма данни да е обжалвана и е влязла в сила. С оспорената пред Административен съд - Плевен заповед на кмета на Община Плевен въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти жалбоподателят е оспорил като основното му възражение е свързано с нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради нарушаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ, без да са правени от него възражения срещу определения размер на оценката за имота, което е предмет на административния акт. При тези фактически обстоятелства правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна независимо от обстоятелството, че като правно основание за нейното издаване е посочен § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., вместо § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като е налице влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.) на кмета на Община Плевен, с която на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху предоставения за ползване поземлен в м. "Стража", землището на гр. Плевен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, следва да бъде издадена заповед за одобряване на оценката на имота по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производството по оценка на този имот не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправни норми при издаване на тази заповед е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен в случай, че е обжалван по надлежния ред. В случая кметът на Община Плевен е одобрил с оспорената заповед оценката на земята, по отношение на която е трансформирано правото на ползване в право на собственост в съответствие с § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г., предвид недовършената процедура по това производство. Правилно административният съд е съобразил различието в двете производства и приел, че приложимата разпоредба е § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, могат да подадат молба за оценка. Тя се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3 - месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП (АПК). В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. Споделят се от Върховния административен съд изводите на първостепенния съд за законосъобразност на административния акт и по отношение възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които се излагат и като доводи в касационната жалба. Тези оплаквания са свързани с ограничаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ и в настоящето производство са неотносими. Наследодателят на касатора е следвало да защити правата си в производство по обжалване на заповедта на кмета на Община Плевен, с която на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот, както и чрез обжалване на плана на новообразуваните имоти одобрен със заповед № РД-13-53 от 03. 05. 2007 г. на областен управител на област Плевен в частта за този имот. С тези заповеди са признати права на ползвателя в съответствие със ЗСПЗЗ и в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, каквото е настоящото, не могат да се разглеждат въпроси свързани със собствеността. В съответствие с § 62, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случай, че ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът може да подаде молба за оценка на подобренията върху имота, които да изплати на ползвателя и да придобие собствеността върху имота. В настоящото производство по оспорване законосъобразността на административен акт, с която е определена оценка за земеделски имот по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 456/1997 г./, не може да се разрешават спорове относно собствеността върху процесния имот. Разпоредбата, на която се позовава касаторът - чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е пряко приложена в българското право, съобразно ратификацията й на 31.07.1992 г. Съобразно КРБ частната собственост е неприкосновена, но в случая се прилага изключението от принципа с оглед наличието на специални условия, предвидени в закона. Собствеността върху земеделските земи се регламентира съобразно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което законосъобразно е преценено от съда, че това са действащи нормативни актове, които не са обявени за противоконституционни, както и не е осъществено несъответствие с чл. 1 от Допълнителния протокол от 1953 г. към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и приложимия закон. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Относно исканията, развити в писмената защита на касационния жалбоподател за присъждане на обезщетение за понесени имуществени и неимуществени вреди, същите не са предмет на това съдебно производство и е недопустимо въвеждането им в процеса за първи път на този етап с писмена защита. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за заплащане на направените по делото разноски се оставя без уважение. По отношение молбата на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че следва да се отхвърли предвид обстоятелството, че процесуален представител на община Плевен не е взел участие в откритото съдебно заседание. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение