Решение № 15684 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2017 г.

Решение № 15684 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. З. Б., гр. А., чрез процесуален представител, срещу решение № 469 от 23.03.2017 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 2782/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 16-0239-000384/29.09.2016 г. на началник РУ на МВР Асеновград към ОД на МВР П.. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, началник РУ на МВР Асеновград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. П. е заповед № 16-0239-000384/29.09.2016 г. на началник РУ на МВР Асеновград към ОД на МВР П., с която на Д. З. Б., гр. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б."а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Във връзка със сигнално писмо от окръжна прокуратура гр. П. с рег. № 6745/29.09.2016 г. и във връзка със заключение от извършена по следствено дело № 222/2016 г. съдебномедицинска експертиза, с която се установява, че лицето страда от психично заболяване носещо белезите на разгърната психоза с параноидно халюцинаторен облик и психично разстройство покриващо критериите за продължително разстройство на съзнанието, във връзка с което не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Според описаната експертиза лицето е опасно за себе си и околните и има опасност да извърши престъпление или друго общественоопасно деяние. С оглед изложеното органът е издал оспорената заповед № 16-0239-000384/29.09.2016 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваната заповед не е мотивирана. Заповедта е мотивирана, въз основа на обстоятелства установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. При настоящата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е когато видимо се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания да управлява МПС. М., е необходима като защитна по отношение безопасността по пътищата и предотвратяваща извършването на последващи нарушения. Допустимо е да бъде наложена, не след извършена на пътя конкретна проверка на водача, при която да се констатирана поведение в отклонение на психологическите изисквания, а поради постъпили сведения, водещи до обосновано предположение, че лицето няма психологическа годност да управлява моторно превозно средство. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Те са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. " а" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до отпадане на основанието за това". Неоснователно е твърдението наведено в касационната жалба, че изискването за психическа годност на водачите на МПС е единствено към момента на придобиването на тяхната правоспособност за управление, изхождайки от нормата на чл. 151, ал. 4 ЗДвП. Действително разпоредбата въвежда кумулативно предвидени предпоставки, чието наличие е необходимо за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като една от тях е психическата годност. Необосновано е да се твърди, че лицето следва да е психически годно единствено при придобиването на правоспособност за управление на МПС. П. вид тълкуване не е съответно на закона. Неслучайно законодателят е предвидил за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, сред които и процесната при установяване, че лицето не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това - чл. 171, т. 1, б. " а" ЗДвП. При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. " а" ЗДвП юридически факт е фактът, че лицето не отговаря на медицинските или психологическите изисквания, за да управлява МПС. О. е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АС, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно констатирано по надлежен ред обстоятелство, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,