Решение № 14739 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 298/2013 г.

Решение № 14739 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 298/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР - против решение № 6241 от 20.11.2012 г. по адм. дело № 9464/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед рег. № 4079/12.11.2010 г. на същия административен орган, с която Светослав Василев Спасов от гр. София, държавен служител кат. Е, I степен - старши полицай в сектор "Летищна сигурност" от Гранично полицейско управление - София към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, е назначен на длъжност "старши полицай" в 01 група "Охрана на държавната граница" в ГПУ - Калотина към РДГП - Драгоман при ГДГП. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като при издаване на административния акт са спазени всички изисквания на закона. Чрез процесуалния си представител юрк. Станкова моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като се постанови ново решение по същество, с което заповедта на директора на ГД "Гранична полиция" да се остави в сила. Ответникът Светослав Василев Спасов от гр. София представляван от адв. Василев оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд като правилно и мотивирано да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски в това число и сумите за адвокатски възнаграждения и за двете съдебни инстанциии. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд София- град е правилно. Съдът упражнява дължимия се съдебноадминистративен контрол в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, като установява правнорелевантните за конкретния спор фактически обстоятелства и излага подробни правни съображения. Първоинстанционният съд е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 186, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в изискуемата се писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Съгласно чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в случай на установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, която следва да бъде извършена при спазване на изискванията на чл. 175 от Правилника за приложението на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. Първоинстанционният съд е установил, че заповедта е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. Оценката за изпълнение на длъжността на оспорващия е изготвена съобразно нормативните изисквания и предвидени в чл. 175, ал. 2 и ал. 4 от ППЗМВР. Комисията назначена със заповед № 3541/8.10.2010 г., е извършила проверка на служебната дейност на касационния ответник съобразно критериите по чл. 175, ал. 3 от ППЗМВР и тези предвидени в утвърдената от Министъра на вътрешните работи методика. В изпълнение на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР оценяваният служител е запознат с картата за оценка срещу подпис на 2.11.2010 г. и му е предоставена възможност за възражения (отбелязване върху картата). Общата оценка е изготвена на база предвидените в чл. 175, ал. 3 и ал. 4 от ППЗМВР критерии и е формирана при спазване изискванията на обявената със заповед № Iз-1831/10.10.2006 г. на министъра на вътрешните работи "Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР"- получена е средна аритметична оценка за всеки критерий на база оценките на конкретните показатели от 8 точки. Съгласно т. 17 от Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително са налице незадоволителни резултати от изпълнението на служебните задължения, а съгласно чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР една от хипотезите, когато държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, е когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Поради това настоящата инстанция приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила и изводите на административния съд в този смисъл са законосъобразни. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционият състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, на които е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези. Изводите на съдебния състав са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички релевантни за изясняване на правния спор доказателства. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че назначаването по реда на чл. 191, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР следва да отговаря на условията предвидени в разпоредбата на чл. 191, ал. 2, 1. служителят да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност и 2. новата длъжност да е в същото населено място или в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. Съдът правилно е преценил, че с оспорената заповед касационният ответник е назначен в различно населено място, а именно 01 група "Охрана на държавната граница" в ГПУ I степен - Калотина към РДГП - Драгоман при ГДГП. Изводът на съда, че по делото не са представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената тежест, за липсата на свободна подходяща длъжност в същото населено място - гр. София е правилен. При условие, че законовата норма е императивна по своя характер и разширителното й тълкуване е недопустимо, следва да се приеме за правилно заключението на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и на това основание заповедта подлежи на отмяна като материално незаконосъобразна съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. По отношение на представената от касатора справка за незаетите длъжности в Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, настоящия касационен състав счита, че същата съдържа данни за свободни работни места в същото населено място и в същата структура на ГД "Гранична полиция" - МВР, което потвърждава извода на първоинстанционния съд за незаконосъоразност на заповедта на директора на ГДГП-МВР поради нарушение на материалноправните изисквания за издаването и. В тази връзка неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, поради приетото от съда нарушение на разпоредбата на чл. 191, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, свързано с изискването за достъп до класифицирана информация за заемане на свободните длъжности в рамките на същата структура и населено място. Изискването за достъп до класифицирана информация за изпълнение на заеманата длъжност и липсата му не може да бъде разглеждано като обективна невъзможност служителят да заеме вакантна длъжност при наличие на предпоставките по чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като това предполага провеждане на процедура по издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и постановяване на акт от компетентния орган. По делото липсват данни да е проведена процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от ЗЗКИ нито за постановяване на отказ за достъп по отношение на Светослав Спасов, за да се приеме възражението на касатора, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на свободните длъжности. С оглед на горното като е приел, че процесната заповед е издадена при неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Спрямо същото не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, и същото следва да се потвърди от настоящия касационен състав. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР-гр. София да заплати на Светослав Василев Спасов направените по делото разноски в размер на 500 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна помощ от 17.12.2010 г. и вносна бележка от 9.10 2013 г. С оглед на горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,