Решение № 552 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г.

Решение № 552 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 807/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). С решение № 201 от 11.03.2010 г., постановено по гр. д. № _ 807 от 2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е отменено решение № 451 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 100 от 2007 г. на Хасковския окръжен съд и е даден ход по съществото на спора с указание да се конкретизира гаража, чиято ревандикация ищеца М. П. К. претендира по реда на чл. 108 ЗС. С молба вх. № 3* от 1.04.2010 г. е уточнено, че е заявена ревандикация на гаражната клетка, която е гледа към жилищната сграда и притежава идентификатор № 7* Представено е като допълнително индивидуализиращо доказателство "скица на сграда" № 4* от 16.05.2009 г., в която графично е отразен обект № 2 в имот № 1* кв. 735 по плана на гр. Х. и е разпитан свидетеля Н, чийто показания като безпристрастни и обективни съдът кредитира. Ответниците П. К. К. и П. Н. К. и М. С. К. отново не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: С отменителното си решение Върховния касационен съд е дал указания на ищеца, че следва да установи правото си на собственост на заявеното от него деривативно основание . В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че е придобил правото на собственост върху гаража по силата на отстъпено право на строеж със заявление по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ, което е вписано в книгите на съда на 20.07.1977 г. под № 1* т. 02/ № 8* рег. № 590 на парт. книга т. 101, стр. 241/. По делото обаче не е бил представен архитектурен проект, който е упоменат в документа и който представлява неразделна част от заявлението. В това приложение - арх. проект се извършва конкретизация на обекта, чието право на строеж се отстъпва, поради което този документ съставлява неразделна част от самото заявление. Приложеното заявление не е годно да легитимира ищеца като собственик тъй като с него не може да се индивидуализира вещта, за която е отстъпено право на строеж. Няма данни за отстъпване на право на строеж и със заявление № 86, т. 01, н. д. № 188 от 1974 г., с което П. К. К. предоставя на синовете си М. и Н. К. правото да надстроят втори жилищен етаж върху съществуващата едноетажна жилищна сграда. От данните по делото се установява, че М. К. не е собственик на спорния гараж на деривативно основание и по друга причина, водеща до недействителност на заявлението. Към датата на съставянето му бащата П. К. К. е бил съсобственик на дворното място заедно с Т. Х. Т., а от него липсва заявление за учредяване на суперфиция в полза на К. по този ред. Учредяването на право на строеж върху съсобствена земя не е действително, ако за това не са заявили съгласие всички съсобственици . Достатъчно е само един от съсобствениците да не е подписал заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и учредяването на суперфиция не може да се счете за осъществено/ Решение № 1* от 20.09.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2001 г., 4 г. о./. Следователно липсват доказателства ищеца М. П. К. да е бил собственик на ревандикираната вещ. Родителите му П. К. К. и М. С. К. са се разпоредили със собствена вещ с н. а. № 3* т. 06, рег. № 8* н. д. № 1* от 1999 г. Само на това основание иска вече се явява неоснователен. В хода на съдебното производство не е направено изменение на иска и едва в касационната инстанция се подържа, че М. П. К. е станал собственик въз основа на придобивна давност, т. е. на оригинерно основание. Въвеждането на нов спорен предмет по делото в касационната инстанция е недопустимо предявяване на нов иск, който не следва да бъде разгледан. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.