Решение № 8117 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2019 г.

Решение № 8117 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бостън Биомедикал Инк (Boston Biomedical, Inc. (US)), Арей Биофарма Инк (Array Biopharma, Inc. (US)), Форуърд Фарма А/С (Forward Pharma A/S (DK)) и Индустри Аулари Инк (Industrie Aulari Inc. (СА)), подадена чрез адв. Калинов, срещу Решение № 6524 от 04.11.2019 г. по административно дело № 11162 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Решение от 5.09.2017 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта, с която е отказано възстановяване на срока за заплащане на такса за публикация по отношение на европейски патенти ЕР2197878, ЕР2920166, ЕР2712358, ЕР2801354 и ЕР2806724. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че правните изводи на съда противоречат на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за отмяна административния акт в съответната част. Ответникът – председателят на Патентното ведомство (ПВ), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците BeiGene, Ltd. (KY) и MedSkin Solutions Dr. Suwelack AG (DE) не изразят становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдебното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата на Бостън Биомедикал Инк, Арей Биофарма Инк, Форуърд Фарма А/С и Индустри Аулари Инк срещу Решение от 05.09.2017 г. на председателя на Патентното ведомство в частта, с която е отказано възстановяване на срока за заплащане на такса за публикация по отношение на европейски патент ЕР2197878 - собственост на Бостън Биомедикал Инк, европейски патенти ЕР2920166 и ЕР2712358 – и двата собственост на Арей Биофарма Инк, европейски патент ЕР2801354 – собственост на Форуърд Фарма А/С и европейски патент ЕР2806724 – собственост на Индустри Аулари Инк. Съдът подробно е изложил фактическата обстановка по делото и предвид липсата на спор между страните по фактите, настоящата инстанция не следва да я преповтаря. От правна страна съдът е приел, че отказът за възстановяване на срока по чл. 72в, ал. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) е законосъобразен, тъй като твърдяната от патентопритежателите промяна в практиката на административния орган относно реда и срока за отстраняване на недостатъци на искането за признаване на действието на европейски патент на територията на Р България не може да се квалифицира като особено, нито като непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 49 от ЗПРПМ. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Принципно правилно е тълкуването на закона, дадено от първоинстанционния съд, относно основанията за възстановяване на изтекъл срок по смисъла на чл. 49 от ЗПРПМ. За да извърши обаче проверка дали тези основания са налице, съдът следва първо да установи кога е изтекъл срокът, чието възстановяване се иска, тъй като подаването на искане за възстановяване на изтекъл срок също е ограничено със срок. Съгласно чл. 49 от ЗПРПМ, срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване на срока се взема от председателя на Патентното ведомство. В случая предмет на производството пред председателя на ПВ е възстановяване на двумесечния срок по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ за отстраняване на недостатъците на вече подадени искания за признаване на действието на конкретно посочени европейски патенти на територията на Р България, а не за възстановяване на тримесечния срок по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ за подаване на самите искания за признаване на действието на патентите. Видно от съдържанието на искането за възстановяване на срока, с което е бил сезиран председателят на ПВ, ясна е волята на неговите податели, че се иска възстановяване на срока по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ, а не на срока по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ. Посочвайки срока по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ в разпоредителната част на отказа, органът недопустимо е подменил действителната воля на лицата и предмета на искането, с което е сезиран. Съгласно чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ, европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация. Съгласно чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ, европейският патент няма действие на територията на Република България от датата на подаване на заявката, ако в срока по ал. 1 преводът съгласно ал. 1 и 5 не е представен и/или таксата за публикация не е заплатена, или не са изпълнени изискванията на ал. 2 и 3 и недостатъците не са отстранени в двумесечен срок от уведомлението на Патентното ведомство. По делото е безспорно, че исканията на касационните жалбоподатели за признаване на действието на патентите са подадени в срока по чл. 72в, ал. 1 от ЗПРПМ, но към момента на подаването си страдат от различни недостатъци – за част от тях е представен изискуемият превод, но не е платена дължимата такса, а за останалата част не са изпълнени и двете изисквания – не е представен превод, нито е платена такса. Основателно е оплакването на касационните жалбоподатели, че административният орган е нарушил чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ, тъй като не ги е уведомил в качеството им на податели на исканията за констатираните недостатъци, в резултат на което са били лишени от възможност да ги отстранят. При положение, че въобще не е предоставен срок за отстраняване на недостатъците на исканията, то този срок не е започнал да тече и следователно не е изтекъл. При липса на изтекъл срок, произнасянето по същество на искането за възстановяването му чрез процесния отказ е недопустимо и съдът е следвало да отмени обжалвания акт и да изпрати преписката на органа със задължителни указания, че следва да уведоми подателите за констатираните недостатъци и да им предостави възможност да ги отстранят в срока по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ. Касационната инстанция не споделя даденото от административния орган стеснително тълкуване, че двумесечният срок по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ е приложим само при констатирани недостатъци във връзка с представен превод и/или извършено плащане. Предвиденият от законодателя двумесечен срок по чл. 72в, ал. 6 от ЗПРПМ за отстраняване на недостатъците на искането се отнася за всички недостатъци, включително и когато към искането не е представен превод и/или не е платена дължимата такса, а не само когато представеният превод не отговаря на изискванията и/или таксата не е платена изцяло. Самият административен орган, но вече след издаване на процесния отказ, се е отрекъл от поддържаното в настоящото производство стеснително тълкуване, като със своя Заповед № 81 от 31.01.2018 г. е утвърдил Инструкция за разглеждане на искания за временна закрила на заявки за издаване на европейски патенти и искания за действие на територията на Република България на издадени европейски патенти. Впоследствие тази инструкция е отменена и е утвърдена нова, която действа и понастоящем. Както в отменената, така и в сега действащата нова инструкция, утвърдена със Заповед № 1016 от 9.12.2019 г. на председателя на ПВ, е регламентирано правило, че при липса на представен превод и/или извършено плащане, подателят на искането се уведомява за констатираните недостатъци, като му се предоставя срок за отстраняването им (чл. 8, ал. 3 от съответната инструкция). По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта на председателя на Патентното ведомство в частта относно исканията за признаване на действието на европейски патенти на територията на Р България, подадени от касационните жалбоподатели, и преписката да бъде изпратена на органа за продължаване на административнопроизводствените действия по същите искания съгласно дадените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която дружествата – касационни жалбоподатели са осъдени да заплатят разноски в полза на ПВ за първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение