Решение № 3740 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2014 г.

Решение № 3740 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7382/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2331 от 8.04.2014 г., постановено по адм. дело № 11602/2013 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101209439 от 12.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП гр. София, потвърдена с решение № 1739 от 10.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Гепласт" ЕООД са установени задължения за довнасяне по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 7496,61 лв. главница и 2831,80 лв. лихви за данъчни периоди 05 - 08.2009 г. и м. 07.2010 г. по издадени фактури от "БМК Груп" ООД и "Сайнтрейд" ЕООД. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил всички представени доказателства, а обсъдените, както и фактическата обстановка като цяло, е преценил неправилно. Касаторът смята, че в резултат на това съдът е формирал грешни изводи относно реалността на доставките по процесните фактури и съответно, неправилно е приложил материалния закон. Освен това административният съд неправилно е приел, че доставката от "Сайнтрейд" ЕООД е на стока. Поради това моли решението да бъде отменено, а жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1 692 лв. Ответникът - "Гепласт" ЕООД оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесния РА и е осъдил Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Гепласт" ЕООД разноски по делото. Спорът по делото е бил дали са налице законовите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице по процесните фактури, издадени от горепосочените доставчици. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че са получени доставки и извършени плащания по процесните фактури с доставчици, както следва: "БМК Груп" ООД - фактура № 210 от 21.05.2009 г. на стойност 2280 лв. и ДДС 456 лв., с предмет на доставка "термопанели", фактура № 216 от 25.05.2009 г. на стойност 6 840 лв. и ДДС 1368 лв., с предмет на доставка "термопанели бели ПВЦ", фактура № 223 от 10.06.2009 г. на стойност 2280 лв. и ДДС 456 лв., с предмет на доставка "термопанели бели ПВЦ", фактура № 283 от 24.06.2009 г. на стойност 7980 лв и ДДС 1596 лв., с предмет на доставка "термопанели бели ПВЦ", фактура № 299 от 21.07.2009 г. на стойност 9120 л. и ДДС 1824 лв., с предмет на доставка "термопанели бели ПВЦ"; "Сайнтрейд" ЕООД - фактура № 000000561 от 16.06.2010 г. на стойност 10020 лв. и ДДС 2004 лв., с предмет на доставка "фрезоване и монтаж на композитни панели". Този извод е направен въз основа на констатациите на административния съд, че в хода на ревизионното производство, ревизираното лице е представило към всяка от процесните фактури, издадени от "БМК Груп" ООД и "Сайнтрейд" ЕООД протоколи за акспетиране, които са с дата следваща датата на издадените фактури. АССГ е приел, че от представените протоколи се установява получаването на стоките по вид, количество и стойност. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), съдът е приел, че плащането по издадените фактури от "БМК Груп" ООД е извършено по банков път на датата на приемането на стоките по протоколите за аксептиране, а плащането по издадената фактура от "Сайнтрейд" ЕООД е извършено в брой. Със спорните стоки е извършена последваща реализация, като фактурите за последващата реализация на стоките са описани подробно по вид, номер, количество и предмет в ССЕ. От доказателствата по делото е видно, че закупените стоки, са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 304 "стоки" и са отразени в Главната книга. По отношение на липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, административният съд се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), според която, ненамирането на доставчика, непредставянето на доказателства за счетоводното отразяване на фактурата, непредставянето на доказателства за наличие на техническа материална и кадрова обезпеченост, не може да лиши получателя по доставката от правото да ползва данъчен кредит. След анализ на представените доказателства и заключението по ССЕ, съдът е приел, че спорните доставки на стоки са реални. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания - необоснованост и нарушения на материалния закон. По време на ревизията от задълженото лице са представени спорните фактури, издадени от "БМК Груп" ООД, описи на стоките, озаглавени доставка към всяка фактура и фактури за последващата им реализация. Всички представени описи са с дата същата като датата на издадените фактури или последваща дата, с изключение на представените два описа, наименовани доставка към фактура № 299 от 21.07.2009 г. Стоките по тази доставка са описани в два описа, предхождащи датата на процесната фактура, съответно от 9.07.2009 г. и от 13.07.2009 г. Първоинстанционният съд неправилно е посочил, че по време на ревизията към фактурите са представени протоколи за аксептиране. Тези протоколи са представени за първи път едва в съдебното производство и са подписани единствено от ревизираното лице. Неправилно при тези доказателства съдът е приел, че е доказано реалното предаване на стоките, респективно извършването на услугата. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява единствено, че по отношение на последващата реализация на доставките са издадени фактури от ревизираното лице на различни дружества. В процесните фактури като мярка е посочено "мI", а като количество - "480, 420, 120, 120 и 360". В описите, наименовани доставка, като количество е посочено "6 SQM. (=1 PCS.)", а във фактурите за последваща реализация, са посочени различни количества, например "10 SCM. (=1.67 PCS.)", а като мярка са посочени "кг". Не се установява че процесните стоки отговарят като вид и количество на стоките, които са описани в представените фактури за последващата им реализация. Неправилно е прието от АССГ, че предмет на доставката по издадената фактура от "Сайнтрейд" ЕООД е стока, поради което не са събрани всички относими доказателства по делото и фактическата обстановка е неправилно установена. Процесната фактура е с предмет на доставка "фрезоване и монтаж на композитни панели". В ревизионното производство тази доставка е разглеждана като доставка на услуга, а не на стока и не е имало спор, че доставката е на услуга. За обосноваване на доставка на услуга е необходимо да са налице доказателства, установяващи резултата от услугата и престирането му на ревизираното лице, както правилно е посочил и касатора в касационната жалба. По спорната услуга по време на ревизията е представена процесната фактура № 000000561 от 16.06.2010 г. и три фактури за последваща реализация - фактура № 0000003971 от 30.07.2010 г., фактура № 0000003976 от 31.08.2010 г. и фактура № 0000003978 от 2.09.2010 г. Посочената мерна единица в процесната фактура е "бр.", а като количество е посочено "1". Посочените количества в представените фактури за последваща реализация са "0.34 PCS, 0.38 PCS I 0.28 PCS", а мерната единица е "кг." В хода на ревизията не са представени доказателства за реалното извършване на услугата, като едва в съдебното производство по делото е представен протокол-разписка за аксептиране към процесната фактура, подписан и подпечатан единствено от ревизираното лице. Дори да беше доказана идентичността на стоките по процесните и последващите доставки, това не е достатъчно за да бъдат приети процесните доставки за реално извършени, при липса на доказателства за реално предаване на стоката, респективно за извършване на услугата. Единствените данни в тази насока са протоколи за аксептиране, представени в хода на съдебното производство и подписани от представителя на ревизираното лице. Доказателственият материал и всички обстоятелства по делото е следвало да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, а именно че: протоколите са частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за подписалото ги лице факти и не се ползват с материална доказателствена сила, те не са представени в хода на ревизията, а едва в съдебното производство, което поражда съмнение, че са съставени с оглед процеса, липсват други доказателства за реално извършване на доставките - стокови разписки, доказателства за транспорт и др., доставчиците не са открити при ревизията и в хода на съдебното производство, липсва материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, фискалният бон за касово плащане по една от фактурите е издаден от нерегистрирано фискално устройство, няма кореспонденция между мерните единици на стоките, описани в процесните фактури и тези, използвани за последваща реализация, няма доказателства къде е извършена услугата "фрезоване и монтаж на композитни панели". Всички тези данни сочат на липса на достатъчно доказателства за реално извършени доставки. Цитираната от АССГ практика на Съда на Европейския съюз е неприложима, тъй като по конкретните казуси, във връзка с които са направени преюдициалните запитвания, реалността на доставките е била доказана, какъвто не е настоящият случай. Реалността на доставките е основно условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. След като тя е недоказана в процеса, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, като по съществото на спора касационната инстанция следва да отхвърли жалбата срещу РА. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1679,70 лв. за двете инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,