Решение № 4592 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2017 г.

Решение № 4592 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. против решение № 401 от 26.09.2017 г., постановено по адм. д. № 298/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - зам. кметът по териториално развитие на О. П., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Б. Д. Б. против заповед № РД-12-69/16.03.2017 г. на зам. кмета на О. П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "навес", находящ се в УПИ II - 865,кв. 704б по плана на гр. П. с размери 7.40 м./6.55 м. и височина 3.10 м., разположен по регулационната линия с УПИ III-67, изпълнен от жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно зам. кмета на общината, като по делото е приложена заповед за делегиране на права и предвид факта, че процесния строеж е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който във законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в констативния акт. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена няколко месеца след съставянето на констативния акт, са неоснователни, тъй като срокът за постановяване на административния акт е инструктивен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният навес представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъде издадено разрешение за строеж. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават в т. ч. и относно извършителя на незаконния строеж. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че незаконният строеж е изпълнен след 2008 г. С оглед годината на извършване на строежа спрямо същия са неприложими нормите на § 16 и § 127 ЗУТ. Следователно налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ като строежът е извършен без строително разрешение, което обосновава неговата незаконност. Ето защо като прави извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че премахването на незаконния строеж следва да се извърши от общината, която е съсобственик на имота, е неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че общината е извършител на строежа. Останалите доводи на касатора, изложени в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,