Решение № 10943 от 2.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15169/2011 г.

Решение № 10943 от 2.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15169/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Радостина Николаева Ганчева, гр. Дупница, ул. "Христо Ботев" № 39 срещу решение № 145 от 18.10.2011 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 207/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ганчева срещу заповед № З-220 от 4.04.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Дупница, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът приел, че касаторът не доказал наличието на нужда от самоотбрана или самоохрана, но в същото време не обсъдил представените от него писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели. Съдът неправилно приложил материалния закон - чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закон за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Тези норми не съдържат изискване опасността за личността или имуществото да е обективирана чрез извършване на конкретно действие, за да се приеме, че опасността е възникнала. Счита, че е достатъчно естеството на извършвана позволена от закона дейност - в случая парично инкасо на приходи от законна търговска дейност, да изисква засилени, в т. ч. и от въоръжени лица, действия по предотвратяване на възможността да възникне ситуация, при която имуществото на даден правен субект да бъде противозаконно отнето. Счита, че поради необсъждане на релевантни и допустими за спора доказателства, обжалваното решение е и необосновано. Моли съда да го отмени. Касаторът се представлява от адв. Красимир Руев.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Дупница, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е постановени при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съдът изяснил фактите по делото, обсъдил ги и въз основа на правилното приложение на закона направил обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Радостина Ганчева е пълнолетен български гражданин, със завършено основно образование. Не е осъждана за умишлено престъпление от общ характер и срещу нея не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Не страда от психическо разстройство.

1. Бащата на Ганчева - Николай Ганчев, действащ като едноличен търговец с фирма "Николай Ганчев - Никстар", извършва търговия с петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки в три бензиностанции в гр. Дупница, с. Самораново и гр. Рила. С решение № 3 от 25.10.2010 г. едноличният търговец решил да "организира вътрешното инкасо на оборотите от бензиностанциите на фирмата чрез собствен персонал". Едно от лицата, които търговецът определил за извършване на дейността, била дъщеря му, с която следвало да сключи трудов договор.

1. Със заявление № 1830 от 21.02.2011 г. Радостина Ганчева поискала да й бъде издадено разрешение за един брой късо огнестрелно оръжие, което й било необходимо "за пренасяне на оборотните средства от бензиностанции "Никстар" до банки и офиси на фирмата, тъй като имаме семеен бизнес с петролни продукти".

1. Компетентните органи извършили необходимите проверки, резултатите от които обективирали в приложени по делото докладни записки и които установили, че спрямо Ганчева не са налице отрицателните предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 3, 5, 6, 7, 8, 9 ЗОБВВПИ, както и че не е налична информация за отправяна заплаха за живота, здравето или имуществото й.

1. Със заповед № 3-220 от 4.04.2011 г. началникът на Районно управление "Полиция", на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. с ал. 1 и 4 във вр. с чл. 58, т. 10 ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси.

1. Ганчева оспорила заповедта по административен ред и с решение № 1729 от 1.06.2011 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, отхвърлил жалбата.

1. Ганчева оспорила заповед № 3-220 от 4.04.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" пред съда.

1. В съдебно заседание съдът разпитал Николай Ганчев и Светлана Аврамова, работеща като технически организатор в търговските обекти на търговеца. В показанията си Ганчев описал организацията на работа на бензиностанциите и причините, поради които решил със собствени средства да осигурява охраната на оборотните средства. Аврамова посочила заетите във фирмата лица със събирането на оборотните средства, в т. ч. и жалбоподателката, и размера на оборотите.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и с изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Приел, че наличието на основателна причина, която да обосновава необходимост от ползване на оръжие за някое от посочените в закона основания е основна предпоставка за издаване на разрешението. Приел, че доказателствената тежест на това обстоятелство е на Ганчева, но тя не доказала нужда от самоотбрана и самоохрана. Приел, че доказателствата по делото не установяват опасност за нея, в т. ч. реални, непосредствени посегателства против личността или имуществото й, като твърдяната заплаха съществува хипотетично за всеки гражданин. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Изводът на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Безспорно е, че Ганчева е пълнолетен български гражданин, който работи във фирмата на баща си - едноличен търговец, извършваш търговска дейност с петролни продукти. Безспорно е, че подаденото до ответника искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е в качеството на физическо лице, не в качеството на физическо лице, регистрирано като търговец. Безспорно е, че основанието за исканото разрешение е "самоотбрана", свързана с ангажименти по дейността на дружеството на баща й. Не се спори също, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ. Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, и с оглед на това обосноваността на фактическите констатации на съда и тяхната правна квалификация.

В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на дружеството на баща й. И в заявлението си до органа, и в жалбата до съда, и в касационната жалба касаторът твърди само и единствено, че основанието за направеното искане е свързано с дейността на дружеството, с необходимостта да пренася оборотните средства. Това означава, че искането е обусловено от изпълнението на служебните цели и задачи на извършваната от дружество търговска дейност, а не е породена от някакво лично негово качество или състояние.

Вярно е, че търговецът взел решение да извършва охраната на дейността си чрез лични сили и средства, но решението на търговецът не е елемент на фактическия състав на нормата, определяща условията, при които е допустимо да се издаде разрешение за придобиване на оръжие. Този факт е ирелевантен за разрешаване придобиването от физическо лице на оръжие за граждански цели. Той има значение единствено за формата, чрез която търговецът ще извършва охраната си - чрез използване на собствени сили и средства или чрез използване на външни за дружеството услуги. Тогава, когато търговецът иска да ползва лични сили и средства за охрана редът за осъществяване на дейността не е искане по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за придобиване на оръжие от неговите служители, а по Закона за частната охранителна дейност и в частност по реда на самоохраната - чл. 11. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неотчитане естеството на извършваната позволена от закона дейност при преценката на обосноваността на искането за придобиване на оръжието са всъщност доводи за неговата правилност, тъй като само утвърждават и потвърждават целта, с която е поискано разрешителното и която категорично не е гражданска, а служебна.

Именно в този контекст са и показанията на разпитаните свидетели - те само установяват по безспорен начин, че дейността във връзка с която се иска разрешителното, е служебна дейност. С оглед на това неоснователно е твърдението на касатора за необсъждане от съда на показанията на двамата свидетели. Техните показания са ирелевантни за законосъобразността на оспорения отказ, съответно за доказване на гражданската цел "самоотбрана", при наличие на която на касатора може да бъде издадено разрешение за ползване на оръжие, поради което изричното им непосочване в мотивите не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е повлияло на правилността на решението.

Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. В хода на съдебното производство не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд