Решение № 4824 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2010 г.

Решение № 4824 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Корабно обзавеждане" АД - гр. Провадия, представлявано от Румен Кирилов Киров, против решение № 1429/06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1292/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1002946/10.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е потвърдил извършеното с оспорения АПВ прихващане на сумата за възстановяване със следните задължения: за сумата 54 лв., представляваща имуществена санкция, наложена със заповед на РИОСВ, както и за сумата 54,19 лв., от общата сумата 371,48 лв., представляваща задължение по изпълнителен лист от 03.05.2006 г. по гр. дело № 41/2001 г. по описа на РС - гр. Провадия. Твърди, че по отношение на тези задължения е изтекла погасителната давност по чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ДПК (отм.). Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания АПВ. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Корабно обзавеждане"АД - гр. Провадия против акт за прихващане или възстановяване № 1002946/10.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 213/12.04.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания АПВ правилно е извършено прихващане на сумата за възстановяване в общ размер на 201,94 лв. с изискуеми публични задължения на дружеството, събирани от НАП. Пред съда са оспорени прихващанията с три суми - 20 лв. по изпълнителен лист от 20.07.2004 г. по адм. дело № 1015/2001 г. на Окръжен съд гр. Варна, представляваща дължима държавна такса по чл. 65 ГПК (отм.) съгласно протоколно определение на съда от 07.06.2002 г., за което е образувано изп. дело № 27583/2004 г. от 28.07.2004 г.; 54 лв. - имуществена санкция, наложена със заповед № И-З-2553-1/27.06.1991 г. и сл. С-З-2553-2/10.02.1998 г. и № С-3-2553-3/08.05.2005 г. на РИОСВ - гр. Варна на Регионална дирекция по опазване на околната среда и водите /РДООСВ/, за което е образувано изп. дело № 27583/2004 г. от 07.12.2005 г. и 54,19 лв. от общата сума 371,48 лв. по изпълнителен лист от 23.05.2006 г. по гражданско дело № 41/2001 г. на Районен съд - гр. Провадия, представляваща държавна такса и такса за издаване на изпълнителен лист, за което е образувано изп. дело № 27583/2004 г. от 31.05.2006 г. Съдът е посочил, че и трите оспорени задължения попадат в определението за публично вземане по чл. 162, ал. 2 ДОПК и е направил извода, че същите не са погасени по давност. В тази връзка е посочил, че по отношение на изпълнителния лист от 20.07.2004 г. за което е образувано изп. дело № 27583/2004 г. давността е спряла от датата на образуване на изпълнителното дело на основание чл. 141, ал. 1, т. 7 ДПК (отм.); относно задължението към РИОСВ давността е спряла да тече от 07.12.2005 г., когато е образувано изп. дело № 27583/2004г, . а по отношение на задължението по изпълнителен лист от 23.05.06 г. давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК на 31.05.06 г., когато е образувано изпълнителното дело. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна не се спори, че "Корабно обзавеждане"АД има подлежаща на възстановяване сума в размер на 106,84 лв., определена с решение № 15837/21.12.2009 г. на ВАС, както и лихва в размер на 95,10 лв., или обща сума в размер на 201,94 лв. От извършените с оспорения пред съда АПВ прихващания на дължими публични задължения, пред настоящата инстанция се оспорват само две - прихващането със сумата 54 лв., представляваща начислена имуществена санкция от РИОСВ и прихващането със сумата 54,19 лв., представляваща част от задължение в размер на 371,48 лв. по изпълнителен лист, издаден от РС - гр. Провадия. Видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът не оспорва пред настоящата инстанция прихващането на задължението от 20 лв., по изпълнителен лист от 20.07.2004 г., издаден по адм. дело № 1015/2001 г. на Окръжен съд гр. Варна. Възраженията относно двете оспорени прихващания са неоснователни. От събраните доказателства се установява, че задължението от 54 лв., представлява имуществена санкция, наложена въз основа на заповеди на РИОСВ гр. Варна на РДООСВ - № И-З-2553-1/27.06.1991 г., № С-З-2553-2/10.02.1998 г. и № С-3-2553-3/08.05.2005 г. От съдържанието на посочените заповеди се установява следното: с първата от заповедите - № И-З-2553-1/27.06.1991 г., е наложена имуществена санкция в определен размер, дължима месечно, считано от 01.04.1991 г., като е определен увеличен размер на санкцията при положение, че в 30-дневен срок от налагането й не се преустанови или намали установеното замърсяване на въздуха; с втората заповед - № С-З-2553-2/10.02.1998 г., е увеличен размера на текущата ежемесечна санкция, считано от 01.02.1998 г., като се отменя размера на санкцията, определен със заповедта от 27.06.1991 г., а със третата заповед - № С-3-2553-3/08.05.2005 г., е спряно изпълнението на наложената с втората заповед /от 1998 г./ текуща ежемесечна санкция, считано от 01.06.2005 г. Тази заповед е връчена на представляващия дружеството Румен Киров на 20.06.2005 г. като в същото писмо /вх. 26-00-3326/25.05.05 г./ дружеството е уведомено за задължението в размер на 54 лв. В същия смисъл е и писмо изх. № 4624/31.10.2005 г. от РИОСВ - Варна до "Корабно обзавеждане"АД. Предвид това, неоснователно е твърдението на касатора, че задължението в размер на 54 лв. е от 1991 г. и 1998 г. Касае се за ежемесечни санкции, които са били дължими до 01.06.2005 г., когато ежемесечните санкции са отменени със заповед № С-3-2553-3/08.05.2005 г. Касаторът не е представил доказателства, от които да се установява, че действително към датата на прихващането на това задължение с процесния АПВ е бил изтекъл 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК /идентичен по съдържание с чл. 140, ал. 2 ДПК, отм./. Поради това че изтичането на предвидената в закона абсолютна погасителна давност представлява благоприятна правна последица за касатора, то негова е тежестта да докаже осъществяването на всички факти, които изпълняват фактическия състав по посочената разпоредба, и по-конкретно - че задължението е следвало да бъде платено преди повече от 10 години от датата, на която е извършено прихващането с АПВ. Такова доказване не е проведено, поради което правилно съдът е направил извода, че задължението не е било погасено по давност към датата на извършеното прихващане. Относно задължението в размер на 54,19 лв., представляващо част от общата сума 371,48 лв. по изпълнителен лист от 23.05.2006 г. по гражданско дело № 41/2001 г. на Районен съд - гр. Провадия, съставляваща държавна такса и такса за издаване на изпълнителен лист, давностният срок за абсолютната погасителна давност също не е бил изтекъл към датата на извършеното прихващане с АПВ. По делото липсват категорични доказателства относно датата, от която това задължение е станало изискуемо, но най-ранната дата, на която би могло да стане това е през 2001 г., когато е образувано гражданското дело, по което е дължима сумата за държавна такса, а таксата за издаване на изпълнителен лист е станала дължима през 2006 г., когато е издаден изпълнителният лист в полза на съда. Прихващането е извършено с АПВ през 2010 г. - на 20.02.2010 г., поради което 10-годишният давностен срок не е бил изтекъл дори при най-благоприятното за касатора определяне на началния срок, от който е започнала да тече давността. Следва да се отбележи, че първоинстанционният състав на съда непрецизно се е позовал на разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 7 ДПК (отм.) за спиране на давността при образуване на изпълнително производство без да обсъди възражението на жалбоподателя за изтичане на срока на абсолютната погасителна давност, тъй като при абсолютната давност прекъсването и спирането на давността са без значение. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), съответно чл. 170, ал. 2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Наред с това съдът неправилно е посочил в мотивите, че изп. дело № 27583/2004 г. е образувано на различни дати - на 28.07.04 г. за задължението от 20 лв., на 07.12.2005 г. за задължението за санкции от 54 лв. и на 31.05.2006 г. - за задължението от 317,48 лв. за държавни такси по гражданско дело. Съдът не е преценил, че очевидно става въпрос за присъединяване на публични вземания към вече образуваното изп. дело № 27583/2004 г. Именно поради това част от изпълнителните листи имат дати, които са по-късни от годината, през която е образувано това изпълнително дело. Тези неточностни в мотивите обаче не са се отразили на правилността на крайния извод на съда за неоснователност на подадената жалба против АПВ. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение