Решение № 2294 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12117/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция"(ГД НП), чрез юрк. Петров срещу решение 4228 от 18.10.2024 г. постановено по адм. дело 563/2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед 3286з - 2198/11.06.2024 г. относно снемане на полицейска регистрация и делото му е върнато като преписка по заявление 272-15616/06.07.2022 г. по описа на РУ Свиленград ОД МВР Хасково, подадено от Н. Б. С., за ново произнасяне по извършени полицейски регистрации- 4157/30.11.2007 г. и 6919/06.04.2015 г. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че при вземане на решението не е извършена преценка дали към настоящия момент данните от полицейската регистрация на С. се съхраняват в подходящ разумен срок. Моли да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Н. Б. С. чрез адв. Георгиев в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Позовава се на решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. и моли да бъде взето предвид. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и в унисон с решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/2022 г., поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението съдът е приел, за установено, че Н. Б. С. е поискал с молба вх.272000-15616/06.07.2022г. - да бъдат заличени (премахнати) наличните спрямо него криминалистични регистрации, като е представил находящи се в него документи, касаещи тези регистрации Протокол от 15.06.2015г. по НОХД 380/2001г. и от 27.12.2007г. по НОХД 98/2007г., както и Решение на СРС от 18.04.2017г. по БП 295 от 2016г. След извършена проверка и установените в РУ Свиленград полицейски регистрации 4157 от 30.11.2007г. по БП 491 от 2007г.; 6919 от 06.04.2015г. по ДП 69/2015г.; 7335 от 28.06.2016г. по БП 295/2016г., административният орган е постановил Заповед 3286з-3577 от 04.10.2022г. относно снемане от всички информационни фондове на МВР на полицейска регистрация 7335 от 28.06.2016г. по БП 295/2016г., а със Заповед 3286з-3579 от 04.10.2022г. Директор ГД НП отказва снемането на осъществените спрямо С. полицейска регистрация 4157/30.11.2007г. и 6919/06.04.2015г., тъй като сключването на споразумение не е сред лимитативно изброените основания по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация. Съдът е приел, че с решение 1581 от 11.04.2024г. по адм. дело .1075/2023 г. по описа на АС Хасково, влязло в законна сила на 08.05.2024 г., съдът е отменил Заповед 3286з-3579 от 04.10.2022 г., и е върнал преписката на Директор ГД Национална полиция по Заявление вх.272-15616/06.07.2022г. по описа на РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, подадено от С. относно снемане на полицейска регистрация, за ново произнасяне по извършени полицейски регистрации 4157/30.11.2007г. и 6919/06.04.2015г., при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, касаещи мотивировка на акта за отказ. След връщане на преписката административният орган е извършил повторна проверка, при която е установено, че С. има три полицейски регистрации 7335/28.06.2016г. по БП 295/2016г.; 6919 от 06.04.2015г.; 4157 от 30.11.2007г. Полицейската регистрация с 4157 от 30.11.2007г. по БП 491 от 2007г. е за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като с Определение 451 от с.з. 17.12.2007г., постановено по НОХД 983 за 2007г. на РС Свиленград е одобрено споразумение С. се е признал за виновен в извършване на престъплението, като съдът му налага наказание пробация за срок от 6 месеца с изрично посочени пробационни мерки, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца. На основание чл.86, ал.1, т.2 и 3 от НК на 12.09.2011г. С. е реабилитиран по право. Относно полицейската регистрация с 6919 от 06.04.2015г. по ДП 69 от 2015г., образувано също за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, е установено, че с Определение 312 от с.з. 10.06.2015г., постановено по НОХД 380 за 2015г. на РС Свиленград е одобрено споразумение - С.. се е признал за виновен в извършване на престъплението, като съдът му налага наказание пробация за срок от 9 месеца с изрично посочени пробационни мерки, както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. На основание чл.88а, ал.1 във вр с чл.86, ал.1, т.5 от НК на 26.03.2018г. С. е реабилитиран по право. Полицейска регистрация 7335/28.06.2016 г. по БП 295/2016г. за деяние по чл.234, ал.1 от НК, със Заповед 3286з-357 от 04.10.2022г. на Директор ГД Национална полиция е снета от всички информационни фондове. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил доводи, че при събиране и оценка на доказателствата от преписката административният орган е нарушил правилата на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК и не са били изяснени всички обстоятелства и факти за случая. Приел е, че допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила са съществени и водят до незаконосъобразност на акта. Съдът е изложил доводи, че основен аргумент за формиране на отказа е преценката за С., че е личност с профил нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и определящ се така като рисков за обществото. Принципно С. освен двете си осъждания, по които е настъпила реабилитация, има и образувани административнонаказателни производства и издадени санкционни актове за нарушение по ЗДвП, но тяхната преценка е извършена повърхностно, без съпоставка с типични случаи или криминогенна обстановка, както и без да бъдат отчитани конкретики по отношение на лицето, като например възрастта на лицето при извършване и понастоящем. Няма обсъждане дали за конкретния случай са относими законоустановени процедури във връзка с осъществяване на целите при изпълнение на задълженията на органите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред извън задълженията им по контрол относно спазването правилата на движение (напр. за регистрация и отчет, анализ и информационен фонд, превантивна дейност за ограничаване на ПТП или предотвратяване на нарушения), както и до каква степен е необходимо обработването на личните данни от полицейските регистрации за тези цели и дали е оправдано съхраняването им да продължи до смъртта на лицето. В заключение е посочил, че в оспорения административен акт няма конкретика при мотивиране на срока за съхраняване като подходящ и разумен. С оглед изложеното е приел, че поради това съхранението на личните данни не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в чл.4, пар.1, б.в от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл.4, пар.1, б.д от тази Директива. При така изложените доводи е отменил заповедта и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В чл. 68, ал. 6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Това разрешение в решението на СЕС е относимо към предмета на спора по настоящото дело. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. Съгласно член 63 от Директива (ЕС) 2016/680 държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Нито в ЗЗЛД, нито в ЗМВР има правило за снемане от полицейска регистрация на осъдено лице при настъпила реабилитация, като не е предвидена процедура за периодични проверки. В случая, директивата не е транспонирана докрай, но правилото на чл. 5 не съдържа безусловно и ясно правило, поради което не е непосредствено приложимо. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. В настоящия случай, както правилно е приел съда, в оспорения административен акт е извършен формален анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, напр. органът е приел, че в срока до настъпване на реабилитация от лицето е извършено друго престъпление от общ характер- по чл.234, ал.1 НК, без да е обсъдено постановлението за прекратяване от 12.07.2016г. Не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доказани по основание и размер с представеният по делото (л.32)договор за правна защита и съдействие от 29.11.2024г., платими от ГД Национални полиция - МВР. Възражението за прекомерност е неоснователно, като бланкетно, немотивирано и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,