Решение № 11951 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2014 г.

Решение № 11951 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 1351/15.07.2014 г., постановено по адм. д. № 120/2014 г., по описа на Административен съд гр. Бургас /АСБ/, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 021301420/18.09.2013 г., издаден от началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Бургас и главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 386/13.12.2013 г. на Директор на дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "Тритикум Трейд" ЕООД, гр. Ямбол са определени задължения по ЗДДС за данъчните периоди 1.07.2011 г. - 31.07.2011 г., 1.08.2011 г. - 31.08.2011 г. и 1.09.2011 г. - 30.09.2011 г. в размер общо на 63 686.58 лева и лихви за забава в размер на 12 951.35 лева. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно кредитирал представените частни писмени доказателства и не взел предвид липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" моли решението да бъде отменено, а жалбата на дружеството срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът "Тритикум Трейд" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е постановено в съответствие със събраните доказателства и с практиката на Съда на Европейския съюз. Претендира разноски Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Бургас е установил, че предмет на доставките от "Агро Ив 2011" ЕООД, гр. Ямбол по процесните 7 броя фактури са различни количества пшеница и кориандър. Освен фактурите, в които са описани видът на стоката и нейното количество, са представени доказателства за плащане по банков път, договори за покупко-продажба, в които е уговорено за чия сметка е транспортът, приемо-предавателни протоколи, подписани между доставчика и получателя, доказателства за транспортна услуга, товарителници, констативни протоколи, съдържащи превозените количества зърно и номерата на превозните средства, с които е извършен транспортът, доказателства от насрещни проверки на превозвачите, включително пътни листа, платежни нареждания, многобройни и подробно описани и обсъдени доказателства от първоинстанционния съд за предходните доставки. В хода на съдебното производство е извършена и приетата и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към датите на процесните доставки, доставчикът е разполагал по счетоводни данни с количествата пшеница и кориандър, предмет на последващите доставки към ревизираното лице и към други клиенти. Относно счетоводството на ревизираното лице вещото лице приема, че всички записани стопански операции са извършени на база първичен документ и следователно, счетоводството за периода 2011 г. е водено редовно. АСБ е счел, че, с оглед естеството на доставката - пшеница и кориандър, в хода на ревизионното производство ревизираното лице е предоставило всички документи, които се намират у него и които могат да докажат получаване на доставката, за която са издадени фактурите и реално предаване на родово определените вещи. Предмет на доставките от доставчика "АЛС Трейд" ЕООД, гр. Ямбол са почистване, чувалиране, съхранение, товарене и разтоварване на кориандър за месеци август и септември. За доказване реалността на сделките са представени процесните фактури, договор с предмет, съответстващ на предмета на фактурите, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, 8 броя фактури, издадени от "Циркон" ЕООД, с предмет - доставка на торби и макари-конци, договори за наем на складови площи, доказателства, представени при насрещните проверки на наемодателите, счетоводни документи, граждански договори и доказателства за изплащане на възнаграждения по тях, удостоверение, че доставчикът е вписан в регистъра на търговците на зърно, складови разписки, платежни нареждания, протокол от проверка на складовата база на "Тритикум Трейд" ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че при доставчика има начислени разходи за възнаграждения през месец август и септември 2011 г. по извънтрудови правоотношения. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед естеството на доставката - почистване, чувалиране, съхранение, товарене и разтоварване на кориандър, в хода на ревизионното производство ревизираното лице е предоставило всички документи, които се намират у него и които могат да докажат получаване на доставката, за която са издадени фактурите. При така установените факти изводът на АСБ от правна страна е за възникнало право на приспадане на данъчен кредит по повод реално осъществени доставки. Касационната инстанция споделя изводите на АСБ. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ответникът по касация е представил доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. В процесните фактури и протоколи са индивидуализирани вида и количеството на стоките. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Представените доказателства за предаване на стоката сочат, че обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите са се въплътили в действително изпълнение. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е ценил представените в хода на ревизията доказателства относно доставките. Обстоятелството, че се касае за частни документи, означава, че те се ползват с доказателствената сила, предвидена в чл. 180 ГПК, а именно, че изявленията в тях са действително направени от посочените в документа лица. Обстоятелството, че всички приложени по делото доказателства, включително договори и приложения към тях, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност Съдът е осъществил надлежно правомощията си в съдебния процес, като е разпределил правилно доказателствената тежест, допуснал е изслушване на експертиза, в съответствие с доказателствената нужда по делото, обсъдил е подробно всички представени доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност и е направил обосновани изводи относно действителната фактическа обстановка. Въз основа на това правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения, решението на Административен съд - Бургас не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Бургас и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и предвид направеното искане от ответника по касация и представените доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 2850 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,