Решение № 8741 от 21.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 212 от 22.03.2023 г., постановено по административно дело 113/2023 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. 02-260-2600/2063 от 12.01.2023 г., в обжалваната част за извършените намаления и наложени санкции и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател в касационната жалба и писмено становище твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба ЕТ "ЧЗП - Г. Сербест", [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Решението е правилно. Изпратеното в хода на съдебното производство становище от 10.02.2023 г. на издателя на акта, представено по делото на 13.02. 2023 г. след постановяване на административния акт и след образуването на съдебно производство, не отговаря на изискванията за мотиви на административния акт, тъй като становището е изготвено в хода на съдебното производство и адресатът на акта не е бил запознат с изложените в него фактически основания, лишен е от възможността да ангажира доказателства опровергаващи доводите на органа още на етап административно производство, както и към момента на подаване на жалбата срещу оспорвания акт. В становището дори е посочено, че е във връзка с искане на съда за окомплектоване на преписката, поради което има характер на отговор на жалбата, а не на мотиви на акта. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Действително в приложеното становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, се съдържат мотиви, но наличието им не може да санира липсата на такива в първоначалния административен акт, защото не е в гореописаната хипотеза, а именно процедура по обжалване пред по - горестоящ административен орган. Следва да се отбележи, че допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което да подпомогне страната в избора на защитните средства, както и съда при упражняване на контрол за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против същия. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответника, поел защитата пред касационната инстанция безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 9450 лева предвид размера на материалния интерес по касационната жалба, платими от ДФЗ. С оглед липсата на уговорено и заплатено възнаграждение е безпредметно и възражението за неговата прекомерност, като съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата най - ниския размер, който се присъжда е минималният по Наредбата. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение