Решение № 15669 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2010 г.

Решение № 15669 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Бимас 1954" ЕООД, със седалище гр. Русе, представлявано от управителя Стефан Христов Кънев против Решение № 4 от 20.01.2010 г. по адм. д. 461/2009 г. на Административен съд - Русе, II състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Не са преценени от съда всички доказателства по делото, не са взети предвид доводите на страните. Не е съобразено обстоятелството, че процесният автомобил е закупен от жалбоподателя на публична продан. Отказът за пререгистрация е неправилен, защото обезсмисля разпоредбата на чл. 482, ал. 2 от ГПК. Ответната страна Началникът на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Русе не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Русе отхвърля жалбата на"Бимас 1954" ЕООД против отказа на Началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Русе, обективиран в писмо изх. № ПП-18613 от 13.10.2009 г., за регистрация на товарен автомобил "Фолксваген транспортер" с рег. № Р7162АВ, рама № WV2ZZZ25ZCH106501. Безспорни са установените по делото факти, въз основа на които е постановено първоинстанционното решение. Към деня на придобиване на процесния товарен автомобил на публична продан върху него са наложени запори от частен и държавен съдебни изпълнители. Жалбоподателят е уведомен от административния орган за започналото производство по искането му за регистрация на автомобила, като му е указана необходимостта от представяне на доказателства за вдигане на наложените запори. При произнасянето на административния орган запорите не са вдигнати, поради което на 18.05.2009 г. е постановен отказ за регистрация. Оспорения в настоящото производство отказ се явява втори, издаден на основание последваща молба от 8.10.2009 г., при наличието и на нови обстоятелства, вписването на още един запор върху вещта. Спорът и оплакванията в жалбата имат за предмет приложението на материалния закон, противоречат ли изводите в съдебното решение на разпоредбата на чл. 482, ал. 2 от ГПК, създаваща според жалбоподателя фикция за абсолютно, безусловно право на собственост върху вещта на купувача на публичната продан. Административният съд тълкува разпоредбите на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР за регистрацията, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях /Наредба № I-45/2000 г./, послужили като основание за постановяване на отказа на административния орган. Предвид диспозицията на нормите, съгласно които, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или друг компетентен орган, съдът приема, че те императивно въвеждат като изискване за регистрацията на превозни средства с наложен запор предпоставки, при отсъствието на които административният орган е длъжен, при условията на обвързана компетентност да постанови отказ. Безспорното наличие на запори, наложени преди придобиването на автомобила по реда на публичната продан, при отсъствие на доказателства за отпадането им, обуславя извода на съда за отсъствие на законовите предпоставки за регистрация. В решението са обсъдени доводите на жалбоподателя, като са изложени съображения, че нормите по ЗДвП за регистрация на МПС са специални спрямо реда за придобиване на вещи по реда на публичната продан по Гражданскопроцесуалния кодекс, което определя приложимостта им спрямо конкретната хипотеза и прави възраженията срещу акта неоснователни. Придобиването на правото на собственост чрез публична продан и регистрацията на автомобилите са две самостоятелни и независими производства, подчинени на различна регламентация и режим. Решението е обосновано с оглед събраните по делото доказателства и е съобразено с приложимите материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, както и чл. 8, ал. 3 от Наредба № I-45/2000 г. не допускат промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение, като разпореждат тя да се извърши след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган. Нормата регламентира една от предвидените в чл. 143 от ЗДвП хипотези на регистрация на превозно средство "на името на неговия собственик" /ал. 1 на чл. 143 от ЗДвП/, т. е. регистрацията е акт, който предполага установено притежание на правото на собственост. Административният орган не оспорва правата на жалбоподателя върху товарния автомобил, той е обвързан от влязлото в сила постановление за извършената публична продан. Законът за движение по пътищата, като специален закон, придава значение на наложените ограничения на правото на собственост. Те са абсолютна отрицателна предпоставка за регистрацията на превозното средство. Административният орган не е компетентен да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или са погасени. За жалбоподателя, като купувач на движимата вещ, върху която са наложени запорите, възниква правният интерес да иска заличаването им в производство, което също подлежи на съдебен контрол. Негова е тежестта да докаже отпадането на ограниченията по чл. 143, ал. 9 от ЗДвП. До заличаването им, те представляват юридическия факт, препятстващ регистрацията. Нормите на чл. 143, т. 9 от ЗДвП и ал. 2 на чл. 482 от ГПК не се намират в колизия, те уреждат различни отношения. Предвид изложените съображения съдът намира недоказано наличието на твърдените касационни основания за отмяна на оспореното решение. Не се установяват основания и при служебната проверка за неговата валидност и законосъобразност, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,