Решение № 1666 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2015 г.

Решение № 1666 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8962/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 925 от 12.06.2015 г. по административно дело № 292/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Административен съд - Б., на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областния управител на област Б., обективирано в Заповед № ОА-АК-413/14.04.2015 г. против Решение № 932 от Протокол № 51/06.03.2015 г. на Общински съвет - Б. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от В. И. Т. от гр. Р., ул. "Б. К." № ... Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, в нарушение на материалния закон и е необосновано. В подкрепа на тези пороци развива аргументи, посочва факти и представя документи. Моли същото да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява лично, поддържа жалбата си и отново моли решението да бъде отменено. Другата касационна жалба е от Б. Н. М. - Областен управител на Област с административен център гр. Б. Този касационен жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Развива подробни съображения за така заявените пороци и моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което да се отмени решението на Общински съвет - Б. като незаконосъобразно. Ответникът Общински съвет - Б., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, оспорва и двете касационни жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, допустими са, а разгледани по същество, са основателни и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението (за областния управител с оглед писмото от "Български пощи" ЕАД - Централна пощенска станция - Б.), от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да постанови описания по-горе правен резултат за отхвърляне на оспорването, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното от областния управител на Област Благоевград Решение № 932 от Протокол № 51/06.03.2015 г. на Общински съвет - Б. е прието от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА и § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ орган, в предвидената за това форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, поради което е валидно, а и е прието в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.) и чл. 45ж, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ, и е констатирал, че към искането на ОСЗ за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, е приложена скица-проект за имот с идентификатор 02676.1.37 по КК на гр. Б., с площ 1600 кв. м в местността "Преката вада". Същевременно молителят В. И. Т. е представил Решение № 3440/14.05.2013 г. на ОСЗ - гр. Б., с което на наследници на М. Т. К. се възстановяват в стари реални граници нива от 1 500 дка, шеста категория в землището на гр. Б., м. "Гладно поле", тоест действително е налице констатираното от ОбС - Б. несъответствие с местоположението на имота, доколкото са посочени различни местности в различни землища. Съдът е счел, че не са представени категорични доказателства за идентичност на двете местности нито пред ОбС - Б., нито пред него в съдебното производство. Не е възприел представеното удостоверение с изх. № АР-02-197/30.04.2015 г. на ОСЗ - гр. Б., в което е посочено, че двете местности - "Гладно поле" в землището на гр. Р., О. Р. и местност "Преката вада" в землището на гр. Б., община Б. "са съседни и могат да се приемат за идентични", а напротив, двете местности са съседни местности в различни землища. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 292/2015 г. по описа на Административен съд - Б. е образувано по повод на постъпила Заповед № ОА-АК-413 от 14.04.2015 г. на Областния управител на област с административен център Б., с която на основание чл. 32, ал. 2, пр. 1-во и във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 и ал. 8 от ЗМСМА, е ОСПОРЕНО Решение № 932 от Протокол № 51 на Общински съвет - Б., постановено в заседание на 06.03.2015 г., като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. С това оспорено от областния управител решение, Общинският съвет - Б. е отказал да предостави на Общинска служба по земеделие - Б. за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследници на М. Т. К., във връзка с Решение № 3440/14.05.2013 г. на ОСЗ - Б., за признаване правото на собственост в стари реални граници на следния имот от Общинския поземлен фонд, а именно: поземлен имот с идентификатор 02676.1.37 по КК на гр. Б., местност "Преката вада", с площ от 1600 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, съгласно изготвена скица-проект от СГКК - Б. № 15-5020/16.01.2014 г., предоставен на О. Б. като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и актуван с АОС № 780/02.04.2012 г., поради несъответствие по отношение на местоположението на имота, описан в скицата за проектен имот (местност "Преката вада") и решението на ОСЗ - Б. за признато право на възстановяване на собствеността (местност "Гладно поле"). Решението на Общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, искане с вх. № ОС-С-968/31.01.2014 г. от С. П. - началник на ОСЗ - Б. по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и докладна с вх. № ОС-01-1685/19.02.2015 г. от Г. И. - кмет на О. Б. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (в приложимата за случая редакция преди изм. в ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г.), общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.), като изискването за прилагане на скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър, се отнася само за случаите на признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, и не касае случаите, при които собствеността не може да бъде възстановена реално. От събраните по делото доказателства се установява, че с Протокол № 1153 от 06.03.1997 г., Общинска служба по земеделие гр. Р. признава и определя за възстановяване на наследниците на М. Т. К. правото на собственост върху редица земеделски земи с план за земеразделяне, но отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имот с площ 1.500 дка, шеста категория в местността ГЛАДНО ПОЛЕ, с мотиви, че имотът в м. "Гладно поле" е в Б. землище. С решение № 3440 от 14.05.2013 г., Общинска служба по земеделие гр. Б. признава правото на собственост на наследниците на М. Т. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на град Б. в местността "ГЛАДНО ПОЛЕ". Това решение е издадено на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но е идентично с изискуемото се по § 27 решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. При тези данни е безспорно, че настоящият казус попада в хипотезата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. По делото има множество скици, но относима е само тази, която се изисква според закона и това е тази скица-проект, която е приложена към искането на началника на Общинска служба по земеделие гр. Б. и в която скица с № 15-5020-16.01.2014 г. поземлен имот с идентификатор 02676.1.37 е отразен, че се намира в местност ПРЕКАТА ВАДА. Очевидно е, че има различие в посочените местности. Ясно е, че щом те са съседни, не могат да бъдат идентични. Не може и по категоричен начин да се отговори на въпроса в кое землище коя местност се намира, защото според решение № 3440 от 14.05.2013 г. на Общинска служба по земеделие гр. Б. (което е влязъл в сила административен акт, върху който не може да се осъществява косвен съдебен контрол в друго административно производство), признатият имот се намира в местността "ГЛАДНО ПОЛЕ" в землището на град Б., а в скицата-проект, която е издадена по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени през 2009 г., е посочена местност "ПРЕКАТА ВАДА" и не е отразено землище. Следва да се посочи, че землищната граница между Р. и Б. е променяна през годините и ако все още има спор за граници между двете землища, същият може да бъде разрешен по общия исков ред съгласно чл. 18, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, който препраща към § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От изложеното до тук следва извода, че действително е налице несъответствие по отношение на местоположението на имота, както е приел и Общински съвет - Б., за да откаже да предостави земя от Общинския поземлен фонд (ОПФ) на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) - Б. Нещо повече, налице е и противоречие в размера на имота. По решението на Общинска служба по земеделие гр. Б. имота, върху който се признава правото на собственост е 1.500 дка, а по скицата е 1600 кв. м, тоест повече със 100 квадратни метра. Вярно е, че по принцип в тази процедура общинският съвет действа при обвързана компетентност, но в случая има несъответствия, които следва предварително да бъдат изяснени от вносителя на искането, което поставя началото на административното производство съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - Общинска служба по земеделие гр. Б., а не от Общински съвет - Б., или от съда. Местоположението (землището и местността), както и размера (площта) са важни елементи като част от идентификацията на имотите, правото върху които се признава или възстановява в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение не страда от твърдяните в двете касационни жалби пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна Общински съвет - Б. се дължат своевременно поисканите разноски, но само тези, които са направени пред ВАС и които възлизат на 360 лева адвокатско възнаграждение - уговорено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.03.2016 г. и изплатено по банков път, видно от приложена фактура № 851 и преводно нареждане от 28.03.2016 г. Неоснователно е искането за присъждане на разноските пред първата инстанция, въпреки представения Списък по чл. 80 от ГПК. Разноските е следвало да се поискат и респективно присъдят в първоинстанционното производство, а при пропуск на съда да се произнесе, страната е имала възможността да поиска допълване по реда на чл. 248 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,