Решение № 8718 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2009 г.

Решение № 8718 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славка Вълева Белберска, от гр. Сливен, срещу решение № 163/17.12.2008 г. по адм. д. № 160/2008 г. на Административен съд гр. Сливен. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба - Мария Иванова Табакова и Бойка Михайлова Табакова чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Свилен Михайлов Табаков и кметът на община Нова Загора не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мария Иванова Табакова срещу заповед № 589/18.06.2008 г. на кмета на община Нова Загора, с която на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ е разрешено на Славка Вълева Белберска, собственик на втори етаж от сграда, свободен достъп до първия етаж на сградата, собственост на Мария, Свилен и Бойка Табакови, и по-точно до помещението, където е монтирана водоснабдителната инсталация, за извършване на проучвателни и възстановителни работи с цел установяване и отстраняване на причините, довели до недостиг на вода за питейно-битови нужди до втория етаж на жилищната сграда. Със заповедта е разрешен свободния достъп до първия етаж на определена дата и час и времетраене, като собствениците Табакови са задължени да осигурят доброволно достъпа, а в случай на нанесени им вреди да бъдат обезщетени от Белберска. Определен е и служител от общината, който да присъства като неин представител при осигуряване свободния достъп до имота. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Установено е в хода на производството, че за втория жилищен етаж има прокарана водопроводна инсталация, но няма течаща вода. Според съда обаче по делото липсват каквито и да било данни за естеството на проучвателните и възстановителни работи, както и същите да са разрешени по съответния ред. Липсват и данни за пряка връзка между липсата на вода на втория етаж и необходимостта от осигуряване на достъп до първия етаж. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. В случая безспорно са установени още в хода на административната преписка необходимите проучвателни работи- а именно с цел установяване причините, поради които липсва снабдяване с питейна вода на втория жилищен етаж. Установено е също, че останалите етажи и апартаменти с изключение на процесния, нямат проблеми при снабдяването с питейна вода. В този смисъл административният орган е доказал посочените обстоятелства, и в качеството си на компетентния за това орган е указал и конкретните проучвателни и възстановителни работи, които следва да се извършат. По смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ "свободен достъп" е правото на определено лице да се ползва за определен период от време чуждия имот с оглед постигане целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" следва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имота. Това е съобразено и изпълнено от административния орган, който е посочил, че достъпът следва да е на първия етаж, собственост на Табакови, до помещението, където е монтирана водоснабдителната инсталация за втория етаж, като е фиксирано и времето за това. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и необосновано е приел, че процесната заповед, издадена по чл. 194, ал. 1 и 3 ЗУТ, който текст се прилага с оглед осигуряване на свободен достъп до недвижимия имот за извършване на съответни работи във връзка с устройството на територията, е издадена при отсъствие фактически основания за това. Напротив, от установените от административния орган обстоятелства е видно, че заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. С оглед на това следва обжалваното решение да бъде отменено, като жалбата срещу оспорената заповед като неоснователна да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение