Решение № 6324 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13734/2016 г.

Решение № 6324 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13734/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Т., чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Й., против решение № 89/2.11.2016 г., постановено по адм. дело № 150/2016 г. по описа на Административен съд гр. Т., с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-359/8.09.2016 г. на директора на РЗОК гр. Т., с която на "Индивидуална практика за първична дентална помощ /ИППДП/ - д-р Д. С. Г.", гр. Т. е наложена санкция "прекратяване на договора". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ИППДП - д-р Д. С. Г.", гр. Т., чрез пълномощника адв. К. П., оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Т. е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-359/08.09.2016 г. на директора на РЗОК гр. Т., с която на "ИППДП - д-р Д. С. Г.", гр. Т., на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 ЗЗО, и чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравна каса и Българския зъболекарски съюз за 2016 г. /НРД за денталните дейности за 2016 г./, във връзка с чл. 70, чл. 71, ал. 1, чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 2, и чл. 145, ал. 1, т. 2 и ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г., е наложена санкция "прекратяване на договора", считано от датата на получаване на заповедта от изпълнителя на дентална помощ. Съдът е изпратил преписката на директора на РЗОК гр. Т. за приключване производството по проверката, възложена със заповед № РД 09-335/22.08.2016 г. съобразно дадените в мотивите на решението указания. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда, при липса на повторност на констатираните нарушения по смисъла на § 1, т. 2 ДР на НРД за дентални дейности за 2016 г., е следвало органът не да прекратява изцяло договора, а да завърши законосъобразно процедурата по налагане на санкции за всяко от нарушенията - чл. 145, ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016 г. след изясняване на всички факти и обстоятелства, включително твърденията на санкционираното лице - чл. 35 АПК. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно установено, че между "ИППДП - д-р Д. С. Г.", гр. Т. и НЗОК, чрез РЗОК гр. Т., е сключен индивидуален договор № 250017/3.05.2016 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Във връзка със сигнал от пациент, на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО е издадена заповед № РД-09-335/22.08.2016 г. на директора на РЗОК - Т., с която е разпоредена проверка на "ИППДП - д-р Д. С. Г.", гр. Т. За резултатите от проверката е съставен протокол от 23.08.2016 г., в който е изложено, че отчетената от провереното лечебно заведение с амбулаторен лист № 184/13.04.2016 г. дентална дейност с код 101 "Обстоен преглед за снемане на зъбен статус" и с код 301 "Обтурация с амалгама или химичен композит" на зъб с код 14, е заплатена от РЗОК, но не е извършена от д-р Д. Г. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми № 61/25.08.2016 г. на основание чл. 76б ЗЗО, чл. 144 НРД за денталните дейности за 2016 г. и заповед № РД 09-335/22.08.2016 г. на директора на РЗОК - Т. В него е посочено, че въз основа на констатациите, отразени в протокола от 23.08.2016 г. проверяващият екип е установил неоснователно получени суми, подлежащи на възстановяване, в размер на 38,84 лв. Направен е извода, че посочените дентални дейности са отчетени, но не са извършени на здравноосигуреното лице и санкцията "прекратяване на договора" е наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 ЗЗО, и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за 2016 г. От правна страна, в чл. 59, ал. 13 ЗЗО е предвидено, че директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. В чл. 59, ал. 11 ЗЗО са уредени случаите, при които директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, както следва: по т. 1, б. "а" - от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; по т. 1, б. "б" - от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; по т. 2 - при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло; по т. 3 - при системно нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в националните рамкови договори; по т. 4 - при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд за несъответствие между изложените фактически и правни основания от една страна, и диспозитива на заповедта от друга. Фактическите основания установяват извършено от изпълнителя на дентална помощ отчитане на две дейности, които не са извършени. Правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, такъв е смисълът, заложен в цитираните в административният акт норми, а волеизявлението на органа в текста на заповедта е за цялостно прекратяване на договора. Административният орган се е позовал на чл. 152, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2016 г., в който е предвидено, че директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В настоящия случай, в заповедта като правно основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за 2016 г., които предвиждат, че при отчетена дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Административният орган обаче е постановил прекратяване на договора изцяло, което е предвидено в чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно по чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г. при наличие на повторно нарушение. Според § 1, т. 2 ДР НРД за дентални дейности за 2016 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Безспорно е в случая, че данни за предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ не са установени. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи прекратяване на договора. Установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11 ЗЗО, вр. чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г. Неправилно е поддържаното от касационния жалбоподател становище, че в случаите, при които се касае до разрешена по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в действащите нормативни актове - чл. 59, ал. 11 и 13 ЗЗО и чл. 152 НРД за денталните дейности за 2016 г. Поради това че се касае до налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане аналогия на закона или на правото. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г., тоест при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно, както правилно е заключил и първоинстанционният съд. По изложените съображения, административният съд правилно е отменил обжалваната заповед № РД-09-359/8.09.2016 г. на директора на РЗОК - Т. и съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила в тази част. Решението обаче е неправилно в частта, с която съдът е изпратил преписката на директора на РЗОК гр. Т. за приключване на производството по проверката. В случая е проведено производство по налагане на санкции, което е приключило с издаването на оспорената пред съда заповед на директора на РЗОК. Относимите факти и обстоятелства са изяснени от органа, назначената проверка от административния орган и процедурата по налагане на санкция е завършена, а издадената заповед е отменена поради неправилно приложение на материалния закон. В този случай не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган, тъй като решаването на въпроса не е предоставено на неговата преценка и не се констатира нарушение на административнопроизводствени правила, което да е обусловило незаконосъобразността на акта. Затова, в тази част съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на закона и следва да бъде отменено. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие на Адвокатска колегия гр. Т. № 0000023472 от 7.04.2017 г. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. От другата страна не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, поради което съдът няма правомощието да се произнася по този въпрос. П. изложеното, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение