Решение № 8398 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2017 г.

Решение № 8398 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Диджитек" ООД срещу решение № 7464/28.11.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 9570/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че приложената от Комисията за защита на потребителите/КЗП/ мярка има преустановително действие, съответно административният акт е без предмет, тъй като дружеството е прекратило процесната практика към датата на издаване на заповедта. Счита за неправилен извода на съда, че заповедта отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 предл. първо и т. 5 от АПК - същата не съдържала фактически основания за нейното издаване, както и изпълняема разпоредителна част. Оспорва извода на съда, че приложената ПАМ има и превантивна функция, като твърди, че за да е налице такава е необходимо да има непосредствена опасност от забранена практика, а същата вече била преустановена. Твърди, че нито в рамките на административното производство, нито в рамките на съдебното производство се установява наличието на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната Заповед № 554/30.07.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, Председателят на Комисията за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По същество, първоинстанционното решение е правилно при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на "Диджитек" ООД срещу Заповед № 554/30.07.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да представя невярна и подвеждаща информация при публикуване на информация в интернет сайта на дружеството - revo. bg за съществените характеристики на предлаганите стоки /включително таблет Revo mm 783 3G и наличието на GPS/ в нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 предл. първо/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно при следните изводи от правна страна: По делото по безспорен начин се установява, че в сайта на "Диджитек" ООД - revo. bg, характеристиките за таблет Revo mm 783 3G не съответстват на тези, които устройството реално притежава. От начина, по който е представена информацията за техническото средство се разбира, че същото разполага с GPS, който работи офлайн при изключена интернет връзка, а не с A-GPS, който работи само посредством връзка с интернет мрежата. С извършената и неоспорена съдебно-техническа експертиза по делото се потвърждава, че устройството е оборудвано с вграден 3G модем, но не и с GPS. Свързването с интернет е единственият начин, по който същото има възможност да поддържа навигация, тази негова функционалност следва да се означава с абревиатурата A-GPS. Неоснователни са доводите на касатора, че по делото не е установено да е налице твърдяното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в насока, че така констатираната търговска практика противоречи на забраната за нелоялна, заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставяне на подвеждаща информация на сайта на дружеството. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ въвежда като нелоялни заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д-68к от същия закон. В конкретната хипотеза, търговската практика на дружеството е квалифицирана от органа като нелоялна по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Изписаните в заповедта факти субсумират състава на нарушението, както следва: 1. Налице е търговска практика, свързана с предлагането на стоки; 2. Тази търговска практика съдържа невярна информация, която е подвеждаща; 3. Търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на търговската практика. Неоснователни са касационните доводи, че процесната мярка е без предмет, поради преустановяването й, както и че същата не притежава превантивно действие. По делото безспорно е установено, че предлагането на стоката е прекратено поради изчерпване на количествата, като видно от приложените разпечатки е намерението на търговеца да продължи продажбата на устройството, след неговото зареждане. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на касатора за отпадналата необходимост от прилагане на ПАМ. Относно превантивния характер на мярката: С нея се забранява на "Диджитек" ООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Целта е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Съдът не споделя становището на касатора, че забраната да се нарушава закона, въведена с индивидуален административен акт е правен абсурд. Чрез административния акт се констатира нарушение на ЗЗП, представляващо нелоялна заблуждаваща търговска практика, като председателят на КЗП има компетентност чрез налагане на ПАМ да забрани извършването на такава практика. Забраната да не се извършва такава, въведена със законова норма, е нарушена от лицето, спрямо което мярката се прилага, като това нарушение представлява и фактическото основание за налагането й. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се използва нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Процесната ПАМ има двояка функция - както да преустанови извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Записаното в заповедта "да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл дружеството да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. Неоснователно е и възражението, че актът не отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактически основания и изпълняема разпоредителна част. В разпоредителната част на заповедта ясно е формулирана волята на органа, а именно дружеството да не прилага описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика, както по отношение на предлагания таблет, така и при всички останали стоки. Аргументите изложени от касатора са необосновани, актът съдържа фактическите основания за налагане на ПАМ, като с цел ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага чрез забрана да се продължава осъществяването й за в бъдеще. Придавайки й по този начин превантивен ефект, с цел защита на потребителите органът, изхождайки от конкретно нарушение, поставя обща забрана за продължаване на описаното противоправно поведение в цялост, мотивите за което се съдържат в административния акт. Касационната инстанция приема, че не са допуснати нарушения на материалния закон и решението на Административен съд С. град е поставено след цялостен съдебен контрол по чл. 168 от АПК, при обсъждане доводите на страните и правилна преценка на установените факти, поради което и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд