Решение № 5156 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 304/2014 г.

Решение № 5156 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 304/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез юрк. Стефка Добрева-Петкова, срещу решение № 14711 от 7 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 6657/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 206/14 март 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "4Джи Ком" ЕАД със седалище София, чрез процесуалния си представител адв. Мария Славова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира заплащане на направените пред касационната жалба разноски. Подробни съображения излага в представените по делото отговор на касационна жалба и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "4Джи Ком" ЕАД срещу решение № 206/14 март 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е отнето издаденото на "4Джи Ком" ЕАД разрешение № 01758/15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Съдът е приел, че оспореното решение на Комисията за регулиране на съобщенията е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. По делото не е спорен въпроса относно това, че във връзка с издаденото му разрешение № 01758/15 декември 2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа ответникът по касация дължи заплащането на годишна такса. Не е спорно и обстоятелството, че тази такса не е заплатена. Спори се относно това дали неплащането на годишната такса, което е уговорено да става на тримесечни вноски, представлява едно нарушение, или всяко неплащане на тримесечна вноска е самостоятелно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС действието на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се преустановява след отнемане на издаденото разрешение от КРС при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. Има се предвид неплащането на годишната такса по чл. 140, т. 1 от ЗЕС, като - както обосновано е приел първоинстанционният съд, неплащането за цялата година обуславя наличието на едно административно нарушение, а не на четири такива. Този извод следва от легалното определение на понятието "системно неизпълнение", дадено в § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, съгласно което такова е налице, когато в 2-годишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. При това положение законосъобразно е прието, че след като в случая е констатирано извършването на едно административно нарушение - неплащането на една годишна такса, то не са налице предпоставките за приложението на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС за отнемане на издаденото на "4Джи Ком" ЕАД разрешение. Неоснователно е позоваването на касатора на решение № 4/19 март 2008 г. на КРС, с което е прието, че критерият за отнемане на разрешение за ползване на определен ограничен ресурс по реда на Закона за електронните съобщения на основание системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение, да бъде неплащането на таксите за период, по-голям от две тримесечия. Това решение противоречи на разпоредба на закона - § 1, т. 64 от ДР на ЗЕС, поради което не следва да бъде прилагано. С оглед горното и при липсата на релевираните от касатора отменителни основания, решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 800 лева. Във връзка с това искане процесуалният представител на "4Джи Ком" ЕАД е представил списък на разноските по настоящото дело, както и договор за правно обслужване, в който изрично е посочено и установено с подписите на двете страни, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева е заплатено изцяло при сключването на договора - на 04 февруари 2014 г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на възнаграждението за адвокат по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,