Решение № 4183 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11312/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МИЛЕНИУМ 2000 ЕООД, ЕИК 119591422, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ж.к. Индустриален , птицекланица Градус (в качеството му на универсален правоприемник на ГОЛД ФАРМ 91 ЕООД, настъпило в резултат на преобразуване чрез вливане), представлявано от Г. А. Б.; и И. А. А., [ЕГН], с адрес в гр. Панагюрище, [улица], чрез адв. А. Кръстев САК, против Решение 14247/08.08.2024 г., постановено по адм. д. 9026/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на ГОЛД ФАРМ 91 ЕООД, ЕИК 205933500, и И. А. А., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/49#2/30.06.2021 г., издаден от Зам.Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие , с който им е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане общо в размер на 313 550,41 лв. Жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят разноски по делото в размер на 7 098,60 лв. Касаторите оспорват постановеното съдебно решение като неправилно с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че не е необходимо административният орган да посочва в акта конкретната хипотеза на свързаност измежду предвидените 4 отделни хипотези от т. 1 до т. 4 на чл. 4, ал. 5 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), тъй като това се извличало от обясненията на фактите в мотивите. Считат, че е налице неизпълнение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като не е посочено точното фактическо и правно основание на нарушението, което се твърди да е извършено. Твърдят неправилност и необоснованост на решението и в частта, в която АССГ е приел, че МИЛЕНИУМ 2000 ЕООД и ЕТ ГРАДУС И. А. - 5. са свързани предприятия, поради роднинска връзка на братята И. и Л. А., осъществяващи помежду си някое от отношенията по чл. 4, ал. 5 ЗМСП чрез група физически лица, които действат съвместно, извършващи дейността си на един и същ съответен пазар. Подчертава се, че свързаност, поради роднинска връзка не е сред критериите в ЗМСП, като административният орган не е обосновал защо счита, че И. А. и Л. А. действат съвместно. Посочва се, че съдът се е постарал да мотивира оспорения пред него административен акт. Неправилно е тълкувал понятието преобразуване, което да осигури конкурентно предимство съгласно критериите на нормата на чл. 13, ал. 11 от Наредба 8 от 3.04.2008 г., като е приравнил на такова промяната в дружествения договор на МИЛЕНИУМ 2000 ЕООД от 20.10.2015 г. В процесния АУПДВ административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба 8, в която са предвидени три отделни хипотези на нарушения, като не е конкретизирал приложимата в конкретния случай хипотеза. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесният АУПДВ. Претендират се разноски по списък. Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез упълномощения адв. Н. Байчева, САК, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира разноски по списък. Прави възражения за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 01-6500/49#2/30.06.2021 г., издаден от Зам.Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на ГОЛД ФАРМ 91 ЕООД, ЕИК 205933500, и на И. А. А. с [ЕГН], е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 313 550,41 лв., представляващо оторизираната сума по сключен договор за финансово подпомагане 28/121/07313 от 10.11.2015 г. Сумата следва да бъде възстановена заедно със законната лихва, считано от 01.04.2020 г. датата на констатиране на обстоятелствата, до окончателното й изплащане. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените действия в хода на административното производство и установяванията в АУПДВ. Посочил е наличието на сключен между ДФ Земеделие и ЕТ Градус И. А. - 5. с ЕИК 112038433, договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ 28/121/07313 от 10.11.2015 г. по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за закупуване на земеделска техника, по силата на който ДФЗ е платил на ЕТ сума в размер на 313 550,41 лв. Решаващият съд е потвърдил валидността на акта, приемайки че същият е издаден от материално компетентен орган. Фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ са описани подробно, като в съдебното решение е възпроизведен дословно административният акт и съдът е изложил допълнителни мотиви, съобразно събраните доказателства в съдебното производство. Изводите и основанията за издаването на оспорения пред него административен акт са свързани с получен окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) по дело OF/2017/0710, в който е констатирано нарушение на чл. 8, ал. 3 от Наредба 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Съгласно цитирания текст, максималният размер на общите допустими разходи за периода не трябва да надвишава размера по ал. 2 (левовата равностойност на 1 500 000 евро) за кандидатите и/или ползвателите, които са предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП). Посочено е, че констатациите са, че между 2012 г. и 2015 г. на група от две дружества бенефициери е предоставена финансова помощ за три проекта по два от проектите бенефициер е Милениум 2000 ООД, а по третия ЕТ Градус И. А. - 5. (с правоприемник ГОЛД ФАРМ 91 ЕООД). Съдът е обосновал извод, че по силата на чл. 15, ал. 3 ТЗ законосъобразно е ангажирана солидарната отговорност и на И. А.. Посочил е, че търговците ЕТ Градус И. А. - 5. , МИЛЕНИУМ 2000 ООД и ГОЛД ФАРМ 91 ЕООД са свързани лица по смисъла на чл. 4, ал. 5, т. 3 ЗМСП, с което е дал положителен отговор на спорния по делото въпрос дали тези лица са свързани по смисъла на ЗМСП и Препоръка 2003/361/ЕО, като е приел, че пропускът в административния акт да се посочи конкретната хипотеза на чл. 4, ал. 5 не съставлява съществено процесуално нарушение при издаването на акта, с което да се нарушава правото на защита на жалбоподателите. Декларирал е, че е достатъчно ясно от словесното описание на нарушението, че е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 5, т. 3 ЗМСП. В този смисъл подробно е обосновал наличието на свързаност между тези търговци и решаващата роля на И. А. при управлението им. Обжалваното решение на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са в съответствие с доказателствата по делото. Крайното заключение за законосъобразност на АУПДВ, обаче е неправилно и необосновано. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В процесния АУПДВ се съдържа хаотично изложение на установяванията в окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2017/0710, които не са анализирани и подведени под приложимите правни разпоредби на българското и европейското право. Същите са повторени двукратно за втори път като мотиви защо не се възприема подаденото възражение срещу констатациите в уведомителното писмо, без да са изложени конкретни правни аргументи срещу него. Наистина, както е отбелязал и първоинстанционният съд, докладът на ОЛАФ е официален документ и представлява годно за използване доказателство, но както е посочил СЕС в цитираното Определение на Общия съд (седми състав) от 21 юни 2017 г. по дело Т-289/16, той е предмет на преценка съгласно установените норми в областта на доказването в националното право и има предвидената от националното право доказателствена сила. Следователно те са годно доказателство относно установените от длъжностните лица факти, но не могат да служат за доказателство относно приложимото право и направените правни изводи. Подвеждането на установените факти под приложимите правни норми е в компетентността на административния орган, издал процесния АУПДВ в случая на Зам.Изпълнителния директор, съответно понастоящем - на Изпълнителния директор на ДФЗ. Следователно, като е приел, че не е необходимо административният орган да посочва в акта конкретната хипотеза на свързаност измежду предвидените 4 отделни хипотези от т. 1 до т. 4 на чл. 4, ал. 5 ЗМСП, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. В процесния АУПДВ е посочено, че двете физически лица (И. А. А. и Л. А. А.), които контролират заедно или съвместно двамата бенефициери, са свързани чрез семейна връзка, тъй като са братя и следователно свързани лица по смисъла на различни разпоредби на българското право . Тези аргументи са преповторени от първоинстанционния съд, който е положил усилия да подведе установеното нарушение под приложимата според него правна норма, съобразно изложените от издателя на акта твърдения. Свързаност, поради роднинска връзка не е сред критериите в ЗМСП, като административният орган не е обосновал защо счита, че И. А. и Л. А. действат съвместно. Тук съдът отново е заместил административния орган, като е изложил подробни аргументи. В процесния АУПДВ административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 51, ал. 3, т. 1 от Наредба 8, в която са предвидени три отделни хипотези на нарушения, като не е конкретизирал приложимата в конкретния случай хипотеза. Отново липсата на конкретност в административния акт е заместена от подробни аргументи и правни изводи на съда. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателите. Поради изложеното и след проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесният АУПДВ да бъде отменен. При този изход на спора касаторите имат право на деловодни разноски в претендирания размер, съгласно представения списък с разноски за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,