Решение № 2582 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез гл. юрк. М. Ламбов против решение 2497/27.03.2024 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 965/2023 г., с което е отменено негово решение 32-167118/03.05.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, по съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касаторът твърди, че са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоката и законосъобразно е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Счита, че не са нарушени забраните по чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В касационната жалба са изложени и доводи за неправилност на решението и в частта на присъдените разноски. Касаторът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да се приложи решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Искането е за отмяна на решението или алтернативно за изменението му в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Магна Ойл ООД, чрез адвокат Г. Симеонова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена писмена защита и доводи за изключително превратно тълкуване на становището на генералния адвокат по дело С-599/20 от страна на митническия орган. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 32-167118/03.05.2023 г. издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на декларираните с MRN 20BG001007021611R8/30.07.2020 г. стока - употребяван пътнически автомобил, марка Мерцедес, модел SL500, шаси WDBFA68F8XF172639, с MRN 20BG001007024827R2/28.10.2020 г. стока - употребяван пътнически автомобил, марка Порше, модел Макан, шаси WP1AB2A53FLB60450 и с MRN 21BG001007029176R5/11.03.2021 г. стока - употребяван пътнически автомобил, марка Ауди, модел А8, шаси WAU43AFD9HN004519, всички внос от САЩ, съответно в размер на 12 972.69 лева, 33 489.66 лева и 34 235.14 лева или общо 80 697.49 лева и на вносителя Магна Ойл ООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 17 438.64 лева. Митническите декларации са били предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което и след уведомление на декларатора съгласно чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, е определена нова митническа стойност за всяка една от декларираните стоки по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на автомобилите съответно в размер на 1 250 USD, 7 000 USD и 6 200 USD е основано на данните от Електронна информация за износ (Electronic Export Information EEI), получена по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации (утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на МФ и обн. ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г.), според която декларираната стойност за процесните употребявани автомобили при експорт от САЩ е съответно в размер на 7 000 USD, 19 525 USD и 20 710 USD. Митническата стойност на декларираните автомобили е определена по метода на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС 952/2013), въз основа на декларираната митническа стойност на същите при износа, след като е прието, че не може да бъде определена по методите, предвидени в чл. 74, § 2 букви а) до г). За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че в случая митническия орган не е мотивирал основанията за изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока, не е изпълнил задължението си да изчерпи последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 и незаконосъобразно е приложил резервния метод по чл. 74, § 3 от същия регламент. В конкретния случай е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват и мотивират наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Според съда информацията, представена от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ, по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, има обвързваща доказателствена сила единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите органи в страната на износ посочените стоки, но липсват данни, че така декларираните от износителя стойности са реално уговорени, респективно - заплатени или подлежащи на плащане, от двете договарящи страни. Липсва информация за съдържанието на декларираната при износа стойност - дали съответства на продажната цена, включва ли налози, такси и данъци, поети от износителя за негова сметка. Не са представени документите съпътстващи износните митнически декларации, поради което предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ. От събраните по делото писмени доказателства и приетите в хода на съдебното производство заключения по назначените съдебно счетоводни експертизи, съдът е приел, че е налице удостоверяване както на сключените между страните сделки, така и на договорените продажни цени на автомобилите. Наред с горното,Изложените в оспорения акт мотиви за неприложимост на вторичните методи по чл. 74, § 2, от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 съдът е определил като общи и съдържащи единствено твърдения, които не са доказани. По материалната законосъобразност на акта е приел, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е приложен неправилно, тъй като митническата стойност на автомобила е определена въз основа на декларираната износна стойност. Подобен подход, според съда, се явява недопустим на основание чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, съгласно който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, определил е материалноправните предпоставки за определяне на митническа стойност при внос на стоки и законосъобразно е приел, че оспореният индивидуален административен акт не е мотивиран и е издаден в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че основателните съмнения в декларираната договорна стойност на стоките по смисъла чл. 140 от Регламента за изпълнение, не са мотивирани. Съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките са основани на данните, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобилите са подадени износни декларации с декларирани митнически стойности, надвишаващи тези при вноса. Тези данни не са подкрепени с доказателства за разлика в цените по смисъла на съдебната практика на Съда на ЕС, която да обоснове приложението на чл.140 § 1 и 2 от Регламента за прилагане. Законосъобразен е и изводът, че оспореният административен акт не съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента е констатирана липса на информация след митническото оформяне за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Представените в съдебното производство справки от МИСЗА, съдържащи митнически декларации за допускане за свободно обращание на автомобили Мерцедес SL500, Порше Макан и Ауди А8 за периоди предшестващи вноса им, не променят горните изводи, тъй като видно от мотивите на оспорения акт данните от тези митнически декларации не са послужили като фактическо основание за издаване на акта. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно мотивите митническият орган е приложил този метод, като е взел предвид цените, посочени в електронната информация за износ за всеки от автомобилите, получена от американските власти. С резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било налични данни от националната база данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за декларирани стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74, § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Основателно в тази връзка е възражението на ответника по касация, за превратно тълкуване на т.79, изречение последно, от заключението на генералния адвокат по дело С-599/20 от страна на касатора. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил акта, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на митническия орган за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от Магна Ойл ООД възнаграждение за адвокатска защита и съдействие в първоинстанционното производство в размер на 2 480 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, на обема на осъщественото процесуално представителство и на материалния интерес, предмет на съдебния спор. За касационната инстанция не следва да се присъждат разноски, съгласно т.1 от тълкувателно решение от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и в административния процес. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,