Решение № 254 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Уникон груп ЕООД, представлявано от управителя И. В. П., правоприемник на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., чрез пълномощник адв. К. Чакова, и от А. И. Ч., развивала дейност като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., чрез адв. И. Райчинова, против решение 6369 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело 2970/2023г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател - Уникон груп ЕООД, чрез упълномощен адв. Чакова, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество счита, че съдът не е съобразил изтеклия на 20.12.2013г. мониторингов период, в който ДФ Земеделие е бил оправомощен да извършва проверки на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч. и да налага финансови корекции за неизпълнение. Сочи, че мониторинговият период за договори, сключени преди 2015г., е 5 години и е изтекъл, като оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден почти 4 години след цитирания мониторингов период. Счита, че при наличието на продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) давностният срок следва да тече от 01.01.2017г., т.е. към момента на образуване на административното производство същият е бил изтекъл. По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател - А. И. Ч., развивала дейност като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., чрез адв. Райчинова, поддържа и трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество счита, че съдът не се произнесъл по нито един от спорните въпроси по делото. Счита, че съдът не е анализирал въпроса от кога започва да тече мониторинговият период и какъв е неговият срок. Не бил обсъден и въпросът с давностния срок с оглед факта, че последното плащане към бенефициера е било извършено на 13.08.2015г., след построяването на къщата за гости. Сочи, че докладът на OLAF не е годно основание нито за удължаване на законово определения мониторингов период, нито за удължаване на определения 4-годишен давностен срок. Намира, че отговорността на ЕТ е определена по размер в противоречие с чл. 15 ТЗ, тъй като на 17.10.2019г. ЕТ Пирин 2012 - А. Ч. е било продадено, като цената на предприятието е била 20 000 лв. В този смисъл счита, че не е следвало обжалваната финансова корекция да бъде наложена солидарно и в пълен размер с правоприемника на предприятието на ЕТ. Моли решението на съда да бъде отменено, като му се присъдят направените разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Георгиева, с писмено становище оспорва касационните жалби и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Уникон груп ЕООД, като правоприемник на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., и от А. И. Ч., развивала дейност като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., против решение 32/3/3120460/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. 07-0400/1478#279/02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С това решение, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" /Наредба 29 от 11.08.2008 г./, чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегии за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /Наредба 23 от 18.12.2009 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, на Уникон груп ЕООД, правоприемник на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., и на А. И. Ч., като управител на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., е определена окончателна финансова корекция в размер на 170 134,75 лева. Финансовата корекция е определена в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Уникон груп ЕООД, като правоприемник на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., и А. Ч. против решение 32/3/3120460/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. 07-0400/1478#279/02.12.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 20.12.2013г. между Държавен фонд Земеделие, сдружение МИГ-Разлог и ЕТ Пирин 2012 - А. Ч. е сключен договор 32/3/3120460 за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1. "Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), с предмет на инвестицията Изграждане на група дървени къщи за гости, по който е извършено окончателно плащане в размер на 170 134,75 лева. Впоследствие с писмо изх. 07-0400/1478#19/13.06.2022г. бенефициерът е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с получен окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). В писмото е посочено, че във връзка с този доклад ДФЗ е извършил допълнителни административни проверки за две пълни финансови години 2016г. и 2017г., при които е установено неспазване на договорни и нормативи задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план по договор 32/3/3120460. Въз основа на констатациите от проверките е издаден оспореният административен акт, с който е прието неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчива заетост 1.) за две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 3,9 % от заложените приходи за посочените финансови години; 2.) не са разкрити и не са запазени заложените по бизнес план 3 бр. работни места, като средно за две последователни пълни години поддържаната заетост е 0 броя средно годишно заети лица или установеното изпълнение на работните места средно аритметично за две пълни финансови години е в размер на 100% от заложените. При така установеното реално изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договор 32/3/3120460, а именно на т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към договора, както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора (170 134,75 лв.) - ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), а реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и времетраенето на нарушението е над една финансова година. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.17 от договор 32/3/3120460, във връзка с даденото определение в §1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 2 от Наредба 29/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 170 134,75 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, на Уникон груп ЕООД и на ЕТ Пирин 2012 - А. Ч. е наложена финансова корекция в общ размер на 170 134,75 лв., което вземане представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. Съдът е обсъдил приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, която разпоредба изрично препраща към основанията за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /понастоящем с променено заглавие - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/, понятието за нередност по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и неговата приложимост в конкретния случай. Изложил е подробни съображения защо счита, че не е изтекла погасителната давност за налагане на финансовата корекция, при съобразяване на член 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за двете финансови години /2016г. и 2017г./ е много под 20%. Установено е също така, че по предвиденото в бизнес плана задължение за устойчива заетост - разкриване на 3 работни места, за проверявания период средно аритметично за двете години изпълнението е 0% (не е разкрито нито едно работно място за целия двугодишен период) или е налице изпълнение по-малко от 50% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т.4.17 и т. 11 от Приложение 2 към договор 32/3/3120460 от 20.12.2013 г., според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" и мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 г. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 29/2008 г. и Наредба 23 от 18.12.2009 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба 29/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на Наредба 29/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи за две последователни финансови години /2016г. и 2017г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес плана е под 20%. Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради предвидената в проекта група дървени къщи за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по двете мерки за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г. и чл. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. Построяването на къщите за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.17 от договора, като т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 29/2008г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което е излишно да бъдат развивани подробни мотиви в тази насока. В случая безспорно е налице нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като е безспорно, че изплатената по договора финансова помощ е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др./ Неоснователно е възражението на касаторите за изтекла давност. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., дало повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010), както обосновано е прието от решаващия съд. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, включително за периода 01.01.2018г.-30.11.2018г., нередността е прекратена към 01.12.2018 г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 01.12.2022 г. Но давностният срок е прекъснат с изпратеното уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ за образуване на производство по налагане на финансова корекция, връчено на Уникон груп ЕООД на 20.06.2022г., и на А. Ч. на 24.06.2022г., по което в ДФЗ е постъпило възражение вх. 07-0400/1478/#172/01.07.2022г. При това оспореното решение за налагане на финансова корекция от 02.12.2022г. е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. Мониторинговият период, на който се позовават касаторите, няма отношение към упражняване във времето на правомощието на органа да извършва необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателя на помощта, и в случай че констатира нарушения да наложи съответните финансови корекции. Единственото ограничение спрямо органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включващо и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95, четиригодишен срок на давност, който в случая не е изтекъл. По доводите на касатора А. Ч., действала като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., и представената извадка от практиката на СЕС, касаеща най-общо тълкуването и приложимостта на общностното право в разглежданата материя, настоящият състав счита, че не са налице аргументи, опровергаващи или разколебаващи правилността на изводите на първоинстанционния съд. Актът на административния орган е издаден при безспорна фактическа установеност, като се основана на констатации от официални удостоверителни документи, неоспорени по надлежния ред. Установеното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) представлява неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект и съставлява нарушение на т. 4.17 от договора, като съобразно т. 8.1 от същия и чл. 46 от Наредба 29/2008г. представлява основание за налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, поради което е безпредметно да се обсъжда другото констатирано нарушение по отношение на параметрите за устойчива заетост, финансовата корекция за което не се кумулира. Неоснователни са и доводите на касатора А. И. Ч., развивала дейност като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., относно вменената й солидарна отговорност с правоприемника на предприятието Уникон груп ЕООД. По делото не е спорно, че на 17.10.2019г. А. Ч., действаща като ЕТ Пирин 2012 - А. Ч., е прехвърлила на приобретателя Уником групЕООД цялото търговско предприятие ЕТ Пирин 2012 - А. Ч. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец е вписано в Търговския регистър на 29.10.2019 г. Не се спори, че финансовата корекция е наложена за нарушения, възникнали преди прехвърляне на предприятието на ЕТ. За тези задължения солидарно отговарят отчуждителят на предприятието и приобретателят съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Доколкото ЕТ не са юридически лица, отговорността за публични задължения, възникнали от търговската им дейност, се носи от съответното физическо лице. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ е дадена възможност на страните по договора за прехвърляне на предприятието по чл. 15, ал. 1 да направят споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключва солидарната отговорност. В случая няма твърдения за такава уговорка с ДФЗ относно публични задължения на отчуждителя, поради което солидарната отговорност не е изключена. Възражението на А. Ч., че неправилно и на нея солидарно е наложена финансова корекция, е неоснователно, тъй като по общите правила на солидарната отговорност кредиторът може да насочи претенцията си и да иска изпълнение на цялото вземане от единия от солидарните длъжници по свой избор. В този смисъл е чл. 122 от Закона за задълженията и договорите, предвиждащ, че кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от длъжниците. Неоснователно е позоваването на чл. 15, ал. 3 ТЗ, според която разпоредба при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Въпросът за размера на получените права касае отношенията между съдлъжниците, а не задължението към кредитора. Размерът на задължението на изпълнилия съдлъжник има значение при регресните му права срещу останалите съдлъжници, когато се суброгира в правата на кредитора, комуто е изпълнил. По отношение на кредитора, размерът на получените права при сделката по чл. 15 ТЗ е без значение и задължението на всеки от солидарните длъжници не търпи промяна по отношение на него, ако не е уговорено друго. Тоест пасивната солидарност не се трансформира в пасивна разделност до стойността на получената цена (в случая 20 000 лв.), до стойността на активите и пр. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора всеки от касаторите следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение