Решение № 16046 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2012 г.

Решение № 16046 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галъп Инк., САЩ (Gallup Inc.), 1001 Galllup Drive, Omaha, NE 68102, САЩ, подадена чрез пълномощника му - адв. Нешева, срещу решение № 2372 от 02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 5140/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, нито доводите и възраженията на оспорващия. Счита, че определянето като общоизвестна на територията на Република България на марката GALLUP INTERNATIONAL с притежател "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" АД е в нарушение на чл. 9, чл. 11 и чл. 12 от ЗМГО. Сочи, че собствената му марка GALLUP се ползва с общоизвестност на територията на страната преди процесната марка, както и че същата е регистрирана в Патентно ведомство на 01.02.2007 г. по заявка от 04.02.1998 г., поради което за касатора са налице по-ранни права върху идентична или сходна на противопоставимата марка, препятстващи определянето на марката GALLUP INTERNATIONAL като общоизвестна към 18.04.2007 г. Според Галъп Инк. по-късното обявяване за общоизвестна на марката GALLUP INTERNATIONAL нарушава правото му върху по-рано регистрираната и общоизвестна марка GALLUP, създава опасност от въвеждане на потребителите в заблуждение и води до необосновани облаги за ответното дружество от незаконосъобразното й ползване. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответниците - председателят на Патентно ведомство на Република България (ПВ на РБ), чрез юрк. Батаклиев и "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 23, чрез адв. Бенатов, оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото доказателства, в резултат на което волята на съда за постановяване на конкретния правен резултат е останала неясна. Според становището на прокурора този процесуален порок налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Галъп Инк., САЩ срещу решение № 13-ОМ от 19.03.2009 г. на председателя на ПВ на РБ в частта, с която е определена като общоизвестна на територията на Република България към 18.04.2007 г. марка "GALLUP INTERNATIONAL" с притежател "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" АД за следните стоки и услуги от класове на МКСУ: клас 16 - печатни произведения и изделия, книги, периодични и непериодични издания; клас 35 - проучване на пазара, изследвания с търговска цел, проучване на обществено мнение, статистическа информация и клас 41 - издателски услуги, издаване на книги, издаване на периодични и печатни издания, он-лайн публикуване на периодични издания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че административното производство пред ПВ е образувано по искане вх. № 9445/18.04.2007 г. на "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" АД (ББСС) за определяне на марка "GALLUP INTERNATIONAL" за общоизвестна на територията на РБ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ. Датата, от която се претендира, че марката е общоизвестна на територията на Република България е 18.04.2007 г. След провеждане на предвидената в закона процедура и въз основа на събраните в административното производство доказателства и становището на комисията, разгледала искането, председателят на ПВ е издал процесното решение № 13-ОМ от 19.03.2009 г., с което в обжалваната му част е уважил искането по отношение на конкретно заявени стоки и услуги от класове 16, 35 и 41 на МКСУ. Решението на органа за признаване на общоизвестност на марка GALLUP INTERNATIONAL за посочените стоки и услуги е мотивирано с оглед критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, като е прието, че марката притежава степен на известност сред релевантния кръг от потребители, доказана е продължителността, степента и географската област на нейното използване и публично представяне. Удовлетворяването на претенцията за общоизвестност на марката е обосновано с доказателствения материал, съдържащ разпечатки от интернет страници, рекламни материали, снимки; договори и счетоводни документи за периода между 1995 г. и 2007 г.; анкетни карти; разпечатки от публикации в пресата от ранния период на използване; печатни издания, публикации в пресата със социологически данни, записи от телевизионни репортажи, снимки от международни конференции, клипове на телевизионно предаване и др. По делото са приети заключенията на единична и тричленна съдебно-маркови експертизи, като към последната е депозирано особено мнение на едно от вещите лица. Позовавайки се на доказателствата в административната преписка и на заключенията на вещите лица, съдът е приел, че марката "GALLUP INTERNATIONAL" e използвана в периода 1992 г. - 2007 г. самостоятелно или в съчетание с фирмената абревиатура "BBSS" или "ББСС" по отношение на стоките от класове 16, 35 и 41 от МКСУ. Счел е, че марката, включително и като лого, е налагана за разглежданите стоки и услуги непрекъснато на територията на РБ, което дава основание тя да се приеме за известна на българските потребители и да се асоциира с дружеството в и чрез средствата за масова информация. Посочил е, че предлагани от заявителя пред ПВ стоки от клас 16 и услуги от клас 41 са известни в релевантния кръг от тясно специализирани потребители - социолози, бизнес заинтересованите, политиците, чуждестранни и български журналисти и наблюдатели, а степента на известност на марката по отношение на услугите от клас 35 покрива територията на страната с оглед редовното й и непрекъснато използване в мас-медии в периода от 1991 г. до 2007 г. и след това. Според съда, степента на известност на марката сред релевантния кръг от потребители в продължителен времеви период, степента и географската област на нейното използване и публично представяне поотделно и в съвкупността си са достатъчни, за да обосноват критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, дефиниращи общоизвестността на марката, а изпълнението им обуславя материалната законосъобразност на обжалваното решение. Решаващият съд е преценил, че марката GALLUP INTERNATIONAL представлява годен предмет на заявяване като общоизвестна, т. к. в различните й начини на изписване и форми на използване, включително на кирилица като "Галъп Интернешънъл", тя отговаря на основната функция по чл. 9, ал. 1 ЗМГО да отличава стоките и услугите, за които се отнася, като отличителността й е придобита като последица от активното й налагане на пазара както за специалистите, така и за голяма част от обществеността. Наведен е извод, че обект на съпоставка е отличителността на марката по отношение на стоките и услугите, а не на притежаваните от други лица знаци, с които марката се идентифицира, поради което твърдението на жалбоподателя, че процесната марка не притежава собствена отличителност спрямо предходна общоизвестна негова марка, е прието за неоснователно. Посочил е, че марката се състои от два компонента и се възприема в цялост, а не чрез доминираща част от нея, поради което не е кредитирал особеното мнение на вещото лице по този въпрос към тройната съдебно-маркова експертиза. Съдът е приел, че в производството по признаването на процесната марка като общоизвестна не се изисква доказване на връзка между марката и дружеството ББСС в съзнанието на българския потребител, а е достатъчно установяването на обективния факт на публичната известност (представяне) на марката, което в случая е налице. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че марката се асоциира с определени стоки и услуги, а въпросът дали тяхната известност се дължи на търговското поведение на даден стопански субект е от значение при преценката на качеството му на заинтересовано (материално легитимирано) лице, субект на правото да заяви определянето на марката за общоизвестна. Поддържаните от жалбоподателя претенции за по-ранни права върху сходна марка - "GALLUP" са счетени за неотносими към производството за признаване на общоизвестност, в което предмет на преценка са критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Прието е, че спорът за идентичност или сходство между марки, пораждащи вероятност от объркване на потребителите, касае друг ред на защита и може да бъде предмет на друго производство, различно от настоящото. Според съда, решението на ПВ не противоречи на чл. 6 bis от Парижката конвенция, т. к. в случая липсва влязъл в сила съдебен или административен акт, установяващ в полза на оспорващото дружество придобити права върху марка с процесното наименование или призната общоизвестност на същата, като инцидентното релевиране под формата на възражение на съществуващо право по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО е прието за недопустимо. Без значение за правилното решаване на спора е преценено и наличието на влезли в сила съдебни решения, в мотивите на които е направен извод за общоизвестност на марка "GALLUP" с притежател Галъп Инк. по повод производство по отхвърлено искане за заличаване на регистрация на същата марка. Като неотносими за предмета на спора са квалифицирани и представените съдебни решения по търговскоправен спор относно недобросъвестно заявяване на марка "GALLUP" за услуги от клас 42 на МКСУ. Наведен е извод, че административният орган е приложил правилно процесуалния закон, като е отхвърлил искането на Галъп Инк. за спиране на административното производство, поради липса на предпоставките за това по чл. 37а ЗМГО (отм., в сила към датата на решението) и на общите основания по чл. 54, ал. 1 АПК. Процесната марка не е регистрирана, поради което и жалбите срещу решения, свързани с отхвърляне на искания за заличаване на марки, чийто титуляр е ББСС, не са били от значение при произнасянето по общоизвестността на марката като основания за спиране на административното производство. С тези мотиви решението на председателя на ПВ за определяне на марка "GALLUP INTERNATIONAL" за общоизвестна на територията на РБ за стоки и услуги от класове 16, 35, и 41 на МКСУ към 18.04.2007 г. е прието за законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като приетите по делото заключения на единичната и тройната съдебно-маркови експертизи са ценени съгласно изискването на чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Доказателствата, свързани с релевантните критерии по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, безпротиворечиво потвърждават установените от административния орган фактически основания за обявяване на процесната марка като общоизвестна към относимата дата. Видно от мотивационната част на решението, в същото са развити конкретни съображения защо не се кредитира особеното мнение на едно от вещите лица по въпроса относно отличителността на марката, по който единствено има съществено различие в позициите на двете експертизи. Останалите констатации в особеното мнение, които се разминават със заключенията на другите вещи лица, имат по-скоро уточняващ и допълващ характер и не променят крайните изводи по съществото на спора, разглеждан на плоскостта на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Настоящият състав отчита, че отговорите на вещите лица са по поставени от спорещите страни въпроси с оглед обосноваване на техните защитни тези. Поради това възприемането им следва да се извършва обективно, само в контекста на конкретния казус и от гледна точка на значението им за правилното решаване на спора. В случая при формиране на правните си изводи съдът правилно е съобразил кои от тях и доколко са от значение за предмета на делото и ги е взел предвид. Твърденията на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По наведените от жалбоподателя оплаквания съдът е формирал съответни правни съображения. Изложени са мотиви и относно съдебните решения по други спорове между същите страни, на които се позовава оспорващото дружество. Съдът следва да обсъжда относимите доводи и доказателства, както е и сторил в случая. По отношение на тези, които нямат връзка с правния спор и касаят други производства, решаващият съд правилно е посочил, че са неотносими към казуса, като е аргументирал този си извод и е указал случаите, при които биха могли да бъдат релевирани. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които съдът се е произнесъл по съществото на спора. Неизброяването на всички съдържащи се в многобройните папки от административната преписка документи, както и невъзпроизвеждането на подробните констатации на вещите лица и на техните отговори по поставените задачи, не сочи на съществено процесуално нарушение, т. к. не се е отразило на правилността на съдебния акт. Настоящият състав намира, че решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е налице непълнота на мотивите на съдебния акт или неяснота на волята на съда. Наведените в жалбата на Галъп Инк. оплаквания са отразени в съдебното решение, като въз основа на доказателствата по делото и извършен задълбочен правен анализ, съдът е обосновал извод за законосъобразност на атакувания акт. В решението си съдът е възприел фактическите констатации и съображенията на административния орган относно критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, като подкрепящи се от доказателствения материал. Необсъждането на твърдения без връзка с конкретния фактически състав на приложимата правна норма и евентуално относими към друг вид производство не рефлектира върху постановения от съда правен резултат по същество и не представлява допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, каквото се претендира в касационната жалба. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Съгласно определението по § 1, т. 3 от ДР на ЗМГО "общоизвестна марка" е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Разпоредбата на чл. 6 bis от Парижката конвенция постановява, че държавите - членки на Съюза, се задължават да отказват или обезсилват било служебно, ако законодателството на страната позволява това, било по молба на заинтересувания регистрацията и забранят употребата на една фабрична или търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от настоящата Конвенция за неин ползувател, и която марка се използва за идентични или подобни артикули. Същото важи и за случая, когато съществената част на марката възпроизвежда такава всеизвестна марка или е имитация, която може да доведе до заблуда. Нормата предвижда да се даде срок от минимум пет години, смятано от датата на регистрацията, за да се иска отхвърлянето на такава марка. Страните - членки на Съюза, имат възможност да предвиждат срок, в който забраната за ползване трябва да се поиска. Не се определя срока за искане на отхвърлянето или на забраната за ползване на марките, регистрирани или ползвани недобросъвестно. Всъщност чл. 6 bis от Парижката конвенция не дефинира понятието "общоизвестна марка", а препраща към компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт, признавайки й правото да счита за всеобщоизвестна марката, ползвана от лицето-страна по Парижката конвенция, като на това право съответства задължението за служебно или по искане на заинтересувания да откаже регистрация или да обезсили вече извършена такава или да забрани употребата на друга марка, която се използва за идентични или подобни артикули и възпроизвежда, имитира или подвежда притежаваната от лицето - страна по конвенцията общоизвестна марка, с което може да доведе до заблуда по същата. В чл. 50а, ал. 1 ЗМГО в шест точки са изброени обстоятелствата, които се вземат предвид при определяне на дадена марка за общоизвестна, а именно: степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; продължителност, степен и географска област на използване на марката; продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; стойност на марката; други обстоятелства. При всички случаи преценката за общоизвестност следва да се направи с оглед общоизвестността на процесната марка на територията на Република България или на значителна част от нея. Обявяването на нерегистрирана марка за общоизвестна на дадена територия за определени стоки и услуги като форма на закрила на права върху индустриална собственост е допуснато от закона като изключение от принципа на чл. 10 ЗМГО, предвиждащ, че правото върху марка се придобива чрез регистрацията й. Поради това и за установяването на общоизвестност на марката законодателят е предвидил нарочно производство и съответни материалноправни предпоставки. Оттук, и съобразявайки разпоредбите на Наредбата за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общественоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията наРепублика България, следва извод, че цитираните в касационната жалба като нарушени разпоредби на чл. 11 и чл. 12 ЗМГО касаят производство по регистрация на марката и не са приложими в производство по определянето й като общоизвестна. Спорът по делото се свежда до въпроса дали ангажираните доказателства обосноват извода за общоизвестност на марка "GALLUP INTERNATIONAL" към 18.04.2007 г. съгласно някои от горепосочените критерии по отношение на конкретни стоки и услуги, предлагани от заявителя, за които председателят на ПВ е определил марката като общоизвестна. Следва да се подчертае, че проверката на материалната законосъобразност на административния акт в конкретното производство касае именно правилното приложение на чл. 50а ЗМГО, т. е. дали една марка благодарение на усилията на определен стопански субект - заявител е придобила широка известност сред потребителите и за кои стоки и услуги. От значение е способността на марката да предизвиква в съзнанието на потребителите асоциации с определени стоки и услуги, а не със субекта, който ги предлага. За да е основателно оспорването е необходимо да се представят доказателства, които да опровергават или да разколебават изводите на административния орган, респ. - на съда, за изпълнение на критериите за определяне на марката като общоизвестна. Всякакви други доводи и доказателства, несвързани с преценката на критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, се явяват неотносими към предмета на спора, поради което обсъждането им е безпредметно, както правилно е приел административният съд. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесната марка не попада в дефиницията на чл. 9 ЗМГО, поради което не може да бъде предмет на производство по чл. 50а с. з. По определение марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, и може да бъде представен графично. Функцията на марката е да отличава стоки и услуги на пазара, а не пазарни субекти, които се идентифицират чрез наименованието си. Правилен и обоснован е в тази връзка изводът на съда за наличие на характеристиките по чл. 9 ЗМГО по отношение на марка "GALLUP INTERNATIONAL", претендирана от ответното дружество като общоизвестна към 18.04.2007 г. за следните стоки и услуги по МКСУ: клас 16 - печатни произведения и изделия, книги, периодични и непериодични издания; клас 35 - проучване на пазара, изследвания с търговска цел, проучване на обществено мнение, статистическа информация и клас 41 - издателски услуги, издаване на книги, издаване на периодични и печатни издания, он-лайн публикуване на периодични издания. По делото е безспорно доказано, включително чрез заключенията на всички вещи лица по независимите съдебно-маркови експертизи (в т. ч. и особеното мнение на вещото лице Винарова), че марката се свързва автоматично с предоставянето на услугата "социологически проучвания" сред широк и на практика неограничен кръг потребители на територията на страната, т. е. има значителна популярност в национален мащаб за услугите от клас 35 на МКСУ. Няма спор и за високата й степен на известност сред релевантния професионално специализиран кръг потребители по отношение на стоките и услугите от класове 16 и 41 на МКСУ. Доказано е, че дружеството-заявител активно използва марката "GALLUP INTERNATIONAL", самостоятелно или в съчетание с абревиатурата на дружеството, както и на кирилица (Галъп Интернешънъл) в рамките на сравнително дълъг период от време от 1992 г. до 2007 г. на територията на цялата страна и извън нея (в държави от Балканския регион). Безспорно е установено и активното публично представяне и рекламиране на марката в горепосочения период на същата територия. Установените факти сочат, че в случая процесната марка е използвана и презентирана по начин, който позволява да бъде установена връзка между знака и определена категория стоки и услуги, т. е. по начин, който идентифицира тези стоки и услуги на пазара, поради което изпълнява присъщата функция на търговските марки. Използването на знака освен самостоятелно, но и в съчетание с други елементи (добавка на абревиатурата на фирменото наименование), не се отразява на отличителността му и не изключва качеството му на марка по смисъла на чл. 9 ЗМГО. От представените материали, експертните заключения и извършения съобразно чл. 50а, ал. 1 ЗМГО правен анализ може да се обоснове категоричен извод, че са налице достатъчно доказателства относно високата степен на известност на марката за спорните стоки и услуги на територията на страната към релевантната дата. Продължителността, степента и географската област на използване и публично представяне на марката дават основание за признаване на нейната общоизвестност. При наличието на достатъчно доказателства, че процесната марка е разпознаваема сред релевантния кръг потребители, правилен се явява изводът на АССГ за законосъобразност на решението на председателя на ПВ за определянето й за общоизвестна. Доказателства за известност на марката извън релевантния период не опровергават изводите за наличие на критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО към процесната дата, а точно обратното - свидетелстват за трайно, стабилно и нарастващо присъствие на стоките и услугите, означени с нея. Това са именно и обстоятелствата от значение за хипотезата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Възражението за липса на собствена отличителност на марката спрямо друга предходна марка правилно е счетено от съда за неоснователно, т. к. няма връзка с преценката по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО. Според заключението на единичната експертиза по делото словната марка се състои от два компонента, от които доминиращ е GALLUP, но логото възприемано в неговата цялост е строго специфично и запомнящо се. Видно от становището на тройната експертиза, словният елемент GALLUP INTERNATIONAL е доминиращ в неговата цялост и именно той привлича и фокусира вниманието. Особеното мнение на едно от вещите лица към заключението на тричленната експертиза е, че атрактивен и доминиращ компонент в словосъчетанието е GALLUP, поради което процесната марка не притежава собствен идентитет. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая марката "GALLUP INTERNATIONAL" отличава означаваните с нея стоки и услуги, като въпросът за отличителността й спрямо марка "GALLUP" не стои в това производство. Наличието на елементи с различна степен на отличителност в състава на един знак не изключва функционирането му като марка, т. к. той се разглежда и възприема в цялост, като процесната марка е придобила известност у нас именно като съчетание на двата словни елемента. Следва да се посочи и, че по делото са налице данни за регистрирани извън България марки, съдържащи словния елемент "GALLUP" с притежатели, различни от Галъп Инк. Съдът обосновано е приел, че определящи в производството по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО са въпросите дали марката е придобила широка известност сред потребителите, за какви стоки и услуги, както и чрез дейността на кой конкретен търговски субект. В случая марката GALLUP INTERNATIONAL е станала известна у нас за процесните стоки и услуги в резултат на активното пазарно поведение на ответното дружество, на продължителното й и активно използване и налагане на националния пазар изключително от това дружество, което обуславя и правото му да иска признаването й като общоизвестна. В производството по определяне на марка като общоизвестна не се изследват претенции за наличие на други по-ранни права. В случая оспорването на жалбоподателя е основано изцяло на твърденията за притежавани по-ранни права върху сходна марка, а именно - марката "GALLUP". Конфликтът на права върху марки, на който се позовава Галъп Инк., обаче подлежи на разрешаване по друг ред и не може да бъде инцидентно въведен в предмет на настоящото производство. Търсената от оспорващия защита е недопустима в този процес, но може да се реализира по съответно предвидените в закона способи за това. Касационният жалбоподател се позовава на по-ранна общоизвестност на собствената му марка, поради което счита, че обявяването за общоизвестна на територията на Република България на марка GALLUP INTERNATIONAL нарушава негово по-ранно право върху марката "GALLUP". Общоизвестност на марката на жалбоподателя не е призната по надлежния ред с влязъл в сила административен или съдебен акт. Видно от Държавния регистър към ПВ, касаторът не притежава марка GALLUP INTERNATIONAL. Цитираните в жалбата съдебни решения по дела с друг предмет не съставляват основания за отмяна на процесното решение на ПВ. Съдържащите се в мотивите на решение № 9614/24.09.2008 г. по адм. дело № 2381/2008 г. на ВАС и решение № 2832/04.03.2010 г. по адм. дело № 7113/2009 г. на ВАС изводи, че притежаваната от Галъп Инк. марка "GALLUP" се ползва с общоизвестност в страната преди 1992 г. са свързани с конкретен спор - регистрацията на марка "GALLUP" на името на ответното дружество и нейното заличаване. Съдът в настоящото дело не е обвързан от фактическите констатации по други съдебни производства. Инцидентното приемане на общоизвестност в мотивите на съдебно решение във връзка с решаване на друг правен спор по никакъв начин не сочи на признати права на жалбоподателя по смисъла на чл. 50а, ал. 1, във връзка с чл. 6 bis от Парижката конвенция. Решение от 19.02.2008 г. по дело № 1000/2005 г. на СГС - ТО, с което е прието за установено, че ответното дружество е действало недобросъвестно при подаването на заявка от 26.06.1992 г. за регистрация на марка GALLUP за услуги от клас 42 на МКСУ, освен, че е неотносимо към спора, е и отменено с решение № 41/25.01.2010 г. по дело № 2389/2008 г. на Софийски апелативен съд. Ето защо решаващият съд законосъобразно е преценил, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика няма отношение към делото. Аналогично, неотносими към спора са и решенията на ПВ за заличаване на регистрирани марки "GALLUP" с притежател ББСС. Както се посочи по-горе, налице е друг правен ред за защита на претендираните по-ранни права. Съответни на закона са и изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по повод отказа на компетентния орган да спре образуваното пред него производство. Исканията за заличаване на регистрацията на марки с притежател ответното дружество не са преюдициални по отношение на производството по чл. 50а ЗМГО, т. к. наличието или липсата на тези регистрации не касае въпроса за общоизвестността на марка GALLUP INTERNATIONAL. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение