Решение № 14987 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2010 г.

Решение № 14987 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Цветанов Лазаров, в качеството му на ЕТ "Стефан Лазаров - 99", с. Лехчево, срещу решение № 470/19.03.2010 г. по адм. дело № 402/2009 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 800426/23.10.2008 г. на ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 163/21.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, В. Търново, в подаден писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: При постановяване на оспореното решение административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за различни данъчни периоди, по фактури, издадени от "Роко - 05" ЕООД, гр. София, "Бизнес трейдинг" ЕООД, гр. София, "ВРП - Импорт Експорт" ЕООД, гр. София, "Екскрим" ЕООД, гр. София, ЕТ "Кристал - В - Венцислав Петров", гр. Лом. Конкретно по отношение на доставчика "Роко - 05" ЕООД, гр. София, съдът е приел за недоказано извършването от посоченото дружество на облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 32 ЗДДС (отм.), с посочения в процесните фактури предмет - течни горива. Съдът е изложил, че по принцип при установена липса на реални доставки, факта на начисляване на ДДС от доставчика и неговото евентуално плащане по ДДС - сметка, не са от значение, но въпреки това подробно е обсъдил и тези обстоятелства, като е приел, че не е установено, включително и от заключението на вещото лице, редовно водено счетоводство на "Роко - 05" ЕООД. Следователно в съответствие с чл. 51 ДОПК, съдът е приел, че вписванията в счетоводните книги на същия, във вида, в който са представени по делото, не могат да служат като доказателство дали ДДС е начислен от посочения доставчик по предвидения от закона ред. По отношение на доставчика "Бизнес трейдинг" ЕООД, е безспорно установено, че този доставчик е дерегистриран по ЗДДС (отм.) на дата 17.09.2005 г., поради това 8 бр. от процесните фактури, издадени след тази дата, по които е упражнено право на данъчен кредит, не са такива издадени от регистрирано лице по смисъла на чл. 5 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че за отразените в тях доставки по аргумент от чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) не е било налице основание за начисляване на косвен данък. Също така е установено, че посоченият като единствен доставчик на "Бизнес трейдинг" ЕООД - "Тех - трейд" ЕООД също е бил с прекратена регистрация от 23.09.2004 г., от което следва, че същият не е имал основание да начислява данък върху извършените от него доставки. На следващо място съдът е приел, че по отношение на доставчика "Бизнес трейдинг" ЕООД, не са налице доказателства, установяващи фактическото извършване на доставките, както и начисляването на данъка по процесните фактури. Липсата на реални доставки, като основание за отказване на данъчен кредит, е приета от съда и по отношение на доставчика "ВРП - Импорт Експорт" ЕООД. По отношение на този доставчик не е установено редовно водено счетоводство, включително и от назначената експертиза, тоест, съдът е установил, че и при този доставчик са налице повече от едно самостоятелни основания за отказване на данъчен кредит. По отношение на доставчика ЕТ "Кристал - В - Венцислав Петров" от доказателствата по делото съдът е приел за установено, че счетоводството му е редовно водено и в него е извършено съответното отразяване на продажбата на процесните стоки. Прието е за доказано и че този доставчик по принцип има необходимия материален и кадрови ресурс за осъществяване на доставките, но не се доказва фактическото извършване на конкретните доставки. По отношение на доставчика "Екскрим" ЕООД, съдът е приел, че същият не е представил доказателства за извършване на доставките, за счетоводната му отчетност, за определяне на предходни доставки, нито за плащане на данъка по ДДС - сметка на този доставчик. Относно начисления данък за м. 12.2007 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС, съдът е преценил като правилни и неопровергани, включително и в хода на съдебното производство, изводите на приходната администрация. Относно увеличението на финансовия резултат за 2005 г. на две самостоятелни основания - чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 ЗКПО, съдът е приел, че увеличението със стойността на издадените от "Бизнес трейдинг" ЕООД 8 бр. фактури е законосъобразно. За правилно е прието и преобразуването на финансовия резултат за 2007 г. с установените от ревизията неотчетени приходи и разходи във връзка с продажбата на газ пропан-бутан. Относно допълнително начислените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и фонд "ГВРС" при несъстоятелност, съдът е приел, че поради извършената с РА промяна в облагаемия доход на физическото лице за 2006 г. и 2007 г. и при съобразяване на максималния осигурителен доход за последната година, съдът е приел, че не са налице неточности при изчисляването на размера на самите задължителни осигурителни вноски, като същите са определени в размерите, посочени в съответните материални закони. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение. Съдът при спазване на съдопроизводствените правила е установил фактическата обстановка по делото, която е безспорна, подробно е осъдил и анализирал многобройните представени по делото писмени доказателства. Обсъдено е и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, в съвкупност с останалите доказателства по делото. Въз основа на последните съдът правилно е приложил материалния закон и е формирал обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя. Законосъобразно, след подробна преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че по фактурите, издадени от доставчиците "Роко - 05" ЕООД, гр. София, "Бизнес трейдинг" ЕООД, гр. София, "ВРП - Импорт Експорт" ЕООД, гр. София, "Екскрим" ЕООД, гр. София, ЕТ "Кристал - В - Венцислав Петров", гр. Лом, на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит за съответните периоди. С изключение на доставчика ЕТ "Кристал - В - Венцислав Петров", за останалите четирима доставчици по делото е безспорно установено, че за тях са налице повече от едно самостоятелни основания за отказване на данъчен кредит. Липсват доказателства, установяващи фактическото извършване на доставките, както и начисляването на данъка по процесните фактури. По отношение на "Бизнес трейдинг" ЕООД, по делото е установено, че към момента на издаване на част от процесните фактури, този доставчик е бил дерегистриран по ЗДДС, а посоченият като единствен негов доставчик - "Тех - трейд" ЕООД също е бил с прекратена регистрация от 23.09.2004 г., от което следва, че същият не е имал основание да начислява данък върху извършените от него доставки. По отношение на доставчика ЕТ "Кристал - В - Венцислав Петров", съдът е приел за установено, че счетоводството му е редовно водено и в него е извършено съответното отразяване на продажбата на процесните стоки. Прието е за доказано, че този доставчик по принцип има необходимия материален и кадрови ресурс за осъществяване на доставките, но не е доказано фактическото извършване на конкретните доставки, по процесните фактури, по които се претендира данъчен кредит. Както правилно е приел административният съд, касае се за родово определени вещи - "гориво", при които прехвърлянето на собствеността се извършва чрез тяхното индивидуализиране, посредством отделянето или предаването им, а в делото не се съдържат приемо-предавателни протоколи, нито необходимите специфични съпроводителни документи - копия на декларациите за съответствие на разпространяваните партиди течно гориво. Настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административния съд относно увеличението на финансовия резултат на едноличния търговец по ЗКПО за 2005 г. и 2007 г. На основание чл. 21, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) едноличният търговец е формирал данъчната си основа въз основа на облагаем доход, определен по реда на Глава втора от ЗКПО (отм.) и Глава пета, раздел II от ЗДДФЛ. Конкретно за 2005 г. финансовият резултат на едноличния търговец законосъобразно е бил увеличен със стойността на издадените 8 бр. фактури от "Бизнес трейдинг" ЕООД. Не са налице доказателства, установяващи реалното извършване на фактурираните сделки, включително такива за ресурсна обезпеченост на издалото фактурите дружество да ги изпълни, такива за произхода на стоките и за направените от контрагента разходи. Липсата на реално изпълнение на заплатената услуга, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.), представлява основание за преобразуване на финансовия резултат. Налице е хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13, както и на т. 10 от с. з., тъй като издадените от доставчика касови бонове не отговарят на съответните нормативни изисквания, поради което не могат да докажат документално извършените от жалбоподателя разходи. По отношение на увеличението на финансовия резултат за 2007 г., съдът правилно е приел, че същото е законосъобразно извършено от приходния орган, тъй като са налице приходи и разходи, неотчетени по ред, определен в нормативните актове. Налице е хипотезата на чл. 78 ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходните и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от задълженото лице. Изводите на административния съд относно допълнително начислените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, здравно осигуряване и фонд "ГВРС" също се споделят от настоящата съдебна инстанция, още повече, че в касационната жалба не се въвеждат нови аргументи, които да не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като последният не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,