Решение № 9568 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2016 г.

Решение № 9568 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Х. - 94" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена от адв. Димов против решение № 524/29.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1922/2015 г. по описа на Административен съд -С. град. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. О. С. общински съвет не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като подробно мотивирано, обосновано и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение - определение № 2379/27.02.2017 г. по адм. д. № 1031/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожността на решение № 545 от 29.07.2009 г. по протокол № 45, т. 56 на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 21, ал. 6 от ЗОС, чл. 16, чл. 110, ал. 1, т. 1 чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, § 6, т. 7 от ПР на ЗУТ, т. 14, 15, 20, 21, 34 и 44 от Приложение към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, заповед № РД-09-50-737/25.06.2009 г. на Главния архитект на СО и протокол на ОЕСУТ № ЕС-Г-63/16.06.2009 г., т. 4. е одобрен ПУП-план за регулация и план за застрояване на м. "Голямата локва" - Търговски парк С. в граници: ул. "Челопешко шосе", "Околовръстен път" и бул. "Ботевградско шосе", както и схеми на инженерната инфраструктура и план за вертикално планиране в обхвата на разработката. Прието е, че процесното решение не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на неговата нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби са разгледани подробно от административният съд, въпреки констатацията, че касаят законосъобразността на решението, която е извън предмета на спора - с влязло в сила определение № 2526/13.05.2015 г., постановено по делото жалбата, в частта й, с която актът се оспорва като незаконосъобразен, е оставена без разглеждане и делото в тази му част е прекратено. Установено е от приетата по делото СТЕ, че собствения на Дружеството-жалбоподател имот, съставляващ нива, пета категория, с пл. № 120086 по плана за земеразделяне с площ 1 500 кв. м., попада в землището на кв. "Враждебна" и по силата на действащия ОУП в по-голямата си част е под пътното платно на "северна скоростна тангента", а в малка част- в зона "Тзв", обслужваща пътната мрежа, т. е. отреждането на имота е по ОУП, а не по ПУП, който е по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и касае изграждане на нова локална пътна мрежа за връзка със "северна скоростна тангента". Последната е обявена на обект с национално значение, но с последващо одобряването на процесния план решение - Решение на Министерски съвет № 302 от 20.04.2012 г. Изложени на подробни мотиви за предмета на процедиране по оспорения ПУП-изграждане на нова индиректна пътна връзка към пътен възел "Кремиковско шосе" в обхвата и обслужващата зона на Софийски околовръстен път - северна дъга - част от Трансевропейска автомагистрала "Север - юг", т. е. за нова локална пътна мрежа, за която е предвидена връзка със "северна скоростна тангента", която обаче не е предмет на процесната разработка. При тези установявания е прието, че оспореното с искане за обявяване за нищожно решение е взето от компетентния по материя, степен и място орган, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са мотиви за неприложимост на изключителната хипотеза по ал. 3 на същата норма, поради липсата на обект от национално значение в одобрения ПУП по чл. 16 ЗУТ. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като решението на СОС е влязло в сила. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Безспорно е установено по делото, че решение № 545 от 29.07.2009 г. по протокол № 45, т. 56 на СОС е взето при наличие за изискуемата компетентност по чл. 129, ал. 1 ЗУТ в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 82/2012 г. и е с ясно очертан предмет, който не включва обект с национално значение /"северна скоростна тангента"/. Не е установено, процесното решение да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. В тази връзка, административният съд е проследил подробно всички фази на производството по одобряване на ПУП. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи за несъответност на правното основание по чл. 16 ЗУТ, липсата на оценка на Комисията по чл. 210 ЗУТ и процентното засягане на имота на жалбоподателя не могат да обосноват нищожност, а касаят евентуална незаконосъобразност на акта, т. е. явяват се ирелевантни. Дори и да са налице твърдяните нарушения, а в процеса е установено обратното, то разгледани в тяхната съвкупност сочените нарушения не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. Неоснователно е и възражението по касационната жалба за необследване въпроса на наличие на кворум, тъй като това възражение се навежда едва пред касационната инстанция и частично /индиректно/ в писмената защита пред първата инстанция. В тази връзка не са правени възражения в хода на процеса, не са изисквани и събирани доказателства. Съдът е обсъдил всички направени възражения, макар и някои да са оставени без разглеждане като ирелевантни, и е направил обосновани правни изводи въз основа на правилна преценка на доказателствата с оглед предмета на спора - в рамките на претендираната нищожност на заповедта. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение