Решение № 8306 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2016 г.

Решение № 8306 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10754/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 405а КТ. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] – [населено място], представлявано от управителя М. В. С., против решение № 176/10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 75/2016 г. по описа на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Постановление изх. № 16020958/29.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Смолян. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в предписанието физическо лице, като е прието, че по делото не установено по безспорен начин, че между дружеството и лицето А. С. е съществувало трудово правоотношение. Касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - Смолян, е представил отговор по касационната жалба с който изразява становище, че първоинстанционното решение е Решение № 176/10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 75/2016 г. по описа на Административен съд - Смолян е постановено след разглеждане на представените по делото допустими и относими към повдигнатия правен спор факти и обстоятелства. Счита, че съдебно решение е законосъобразно, обосновано и правилно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка. Иска да се потвърдите Решение № 176/10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 75/2016 г. по описа на Административен съд - Смолян, а подадената срещу него касационна жалба да се оставите без уважение като неоснователна Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд-Смолян е отхвърлил жалбата на [фирма]– [населено място], представлявано от управителя М. В. С., подадена против Постановление изх. № 16020958/29.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Смолян, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. Н. С., изпълняващ длъжността "животновъд" и [фирма], считано от 14.01.2016 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на 14.01.2016 г., около 11. 30 часа в кравефермата в [населено място], С., собственост на жалбоподателя от инспектори на дирекция "Инспекция по труда" – Смолян, е било установено, че в кравефермата работят три лица едното от които е А. Н. С., която в момента на проверката е полагала грижи за животните. Проведен е разговор с нея и е попълнена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Проверяващите са установили, че тя работи като животновъд в кравефермата в местността [населено място] на фирма [фирма]– [населено място] от 16.10.2015 г., с работно време от 06.30.12. 00 и от 15. 30-20. 00 часа, с месечно възнаграждение от 700 лева, наета е по граждански договор от дружеството. Няма сключен трудов договор. Съдът е приел, че са налице всички елементи на трудово правоотношение и е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 4 КТ правилно е издадено обжалваното предписание. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето А. Н. С., които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената проверка от контролните органи на "Инспекция по труда" - Смолян на 14.01.2016 г. около 11.30 часа в кравефермата в [населено място], С., собственост на жалбоподателя е било установено, че в кравефермата работят три лица едното от които е А. Н. С., която в момента на проверката е полагала грижи за животните. Проведен е разговор с нея и е попълнена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Проверяващите са установили, че тя работи като животновъд в кравефермата в местността [населено място] на фирма [фирма]– [населено място] от 16.10.2015 г., с работно време от 06.30.12. 00 и от 15. 30-20. 00 часа, с месечно възнаграждение от 700 лева, наета по граждански договор от дружеството. Няма сключен трудов договор. В представената преписка от Инспекция по труда - Смолян се съдържа Договор от 16.10.2015 г., сключен между търговско дружество [фирма] [населено място] и А. Н. С. като изпълнител. Изпълнителят е поел ангажименти да се грижи за животните - крави, юници и телета, собственост на дружеството, в кравефермата в землището на [населено място], м. [населено място] с основни задачи: да храни, пои и чисти на животните, да поддържа помещенията чисти, да изкарва и складира тор в двора на фермата, да наблюдава животните, да дои и събира млякото и др., за което възложителят се е задължил да изплаща на изпълнителя за всеки месец месечно възнаграждение в размер на 700 лв. От разпитаните свидетели пред първоинстанционният съд се установява, че в кравефермата на [фирма] са работили един мъж и две момичета, едното от които е А. С. При проверката на контролните органи от инспекцията по труда са казали, че те работят там, и че се грижат за животните без почивен ден, живеят до обора, като за работата имат сключени граждански договори и получават месечно по 700 лв. От контролният орган в дирекция "Инспекция по труда" – Смолян е издадено Постановление изх. № 16020958/29.02.2016 г. на Директора на Дирекция"Инспекция по труда"-Смолян, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. Н. С., изпълняващ длъжността "животновъд" и [фирма] – [населено място], считано от 14.01.2016 г., на основание чл. 405, ал. 1 КТ. На преценка пред съда подлежат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ, както и предпоставките за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства се установява наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем; установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден и седмична почивка, наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което се поддържа от дружеството работодател, че А. С. е осъществявал дейностите по отглеждане на животните в кравефермата по граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно - по договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Показателно относно характера на правоотношението е също така обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че съществуващото правоотношение между [фирма] и А. Н. С. е трудово и в този смисъл оспореното пред съда постановление е издадено при наличието на предвидените предпоставки. По делото са представени достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, чиято истинност не е опровергана в съдебното производство. Ответникът в първоинстанционното производство е конституиран правилно. Съгласно чл. 399 КТ. осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е конституирал като ответник по делото дирекция "Инспекция по труда"-Смолян, чийто контролен орган е издал административния акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, шесто отделение,