Решение № 12282 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2014 г.

Решение № 12282 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Стефка Иванова Ангелова от град София за отмяна на Определение № 7204/28.11.2013 г. по адм. дело № 11361/13 г. по описа на АССГ, потвърдено с Определение № 1919/11.02.2014 г. по адм. дело № 16606/13 г. по описа на ВАС. Молителката поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което следва да бъдат взето предвид от съда. Позовава се на отсъствието на заповед за делегиране на правомощия на министъра на културата на заместник-министър Велислава Кръстева да отговори на сигнал с вх. № 45-00-7/13 г. т. 4. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане. Ответникът - Министерство на културата, чрез процесуален представител юрк. Христова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, е неоснователно. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба, като е поискано обявяване нищожност на отговора на заместник-министъра на културата под № 45-00-7 от 13.08.2013 г., постановен по повод на молба с № 45-00-7 от 17.06.2013 г. да се отговори на въпрос - след като няма заповед за брак на копието на Панагюрското златно съкровище, изработено със заповед № ДМ-474/01.02.1980 г. на Комитета за култура и което е вписано в книгата за копия на Историческия музей - Панагюрище под № ХVII81-9, дали е запазен статутът на копие на тези предмети. С определение № 7204 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 11361 по описа за 2013 г. Административният съд - София град е оставил без разглеждане жалбата на лицето, като е приел, че тя не е просрочена, с оглед на чл. 149, ал. 5 от АПК, но оспореният като нищожен отговор няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение в производство по реда на чл. 229 и сл. от АПК е приел, че това определението е правилно, понеже е точна преценката на админстративния съд, за това, че оспореното писмо в отговор на искането от 17.06.2013 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Според съдебния състав, липсата на материално административно правоотношение, страна по което е лицето, обосновава обстоятелството, че отговорът на запитването, обективиран в писмо № 45-00-7 от 13.08.2013 г. не представлява за нея волеизявление, с което да се създават права и задължения, непосредствено да се засяга права, свободи и законни интереси на същата. След влизане в сила на определението, молителката е иницирала производство по реда на отмяната. Претендирала е отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК с еднакви по съдържание писмени искания. Позовала се е на наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването им не са могли да бъдат известни. Обстоятелствата са: част от Устройствения правилник на Министерство на културата, сигнал № 45-00-7 от 23.04.2013 г., т. 4 до министъра на културата и жалба № 94-00-1189 от 30.07.2013 г. до министъра на културата. По тази молба е образувано адм. дело № 3535/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Съдът се е произнесъл по същество с решение № 7956/11.06.2014 г. Изложил е съображения, че не е налице твърдяното от искателя основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна и е отхвърлил като неоснователно искането. Настоящето искане за отмяна на осн. чл. 239, т. 1 от АПК е второ по ред и напълно повтаря съдържанието на предходната молба за отмяна, въз основа на която е образувано адм. дело № 3535/2014 г. на петчленния състав. Единствената разлика е в твърдението за липсата на заповед за делегиране на правомощия на зам.-министър Кръстева да отговори на сигнали с изх. № 45-00-7/13.08.2013 г. При тази фактическа обстановка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че не е налице твърдяното от искателя основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна. При това отменително основание се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. Очевидно е, че в процесния случай не е налице ново доказателство или новонастъпило обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, още повече, че твърденията в искането са насочени към неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се цели. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК. След като конкретно лицето се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а посочените по-горе представени от него писмени доказателства не обосновават основанието по посочената разпоредба, то искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. При този изход от делото на ответната страна по искането за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 300.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав