Решение № 13711 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2014 г.

Решение № 13711 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8609/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелина Стефанова Трифонова, от гр. Сандански, чрез адв. Борисов като процесуален представител, против решение № 722 от 29.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2745/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Прави се искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас не изразява становище. Ответниците - Гинка Кирякова Трифонова, Кирил Стефанов Трифонов, Златина Стефанова Трифонова, Красимира Тодорова Трифонова и Стефан Стефанов Трифонов, чрез адв. Темелкова като процесуален представител, депозират отговор, в който поддържат становище за неоснователност на касационната жалба . Претендират присъждане на направените пред тази инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Неизлагането на мотивирани съображения за твърдените конкретни пороци на обжалваното съдебно решение не е липса на съществен реквизит на касационната жалба по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 от същия кодекс за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, касационата инстанция следи служебно. В случая няма пречка да се разгледа и касационна жалба, в която не са обосновани подробни оплаквания за твърдените касационни основания, поради което твърдението за нейната нередовност не се споделя от настоящия съдебен състав. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ивелина Стефанова Трифонова срещу заповед № КД-14-02-1739/31.10.2013 г. на началника на СГКК - Бургас, издадена на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51 ЗКИР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена от компетентен орган, предвид заповед № РД-13-252 от 30.09.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, в кръга на правомощията му по чл. 54, ал. 1 ЗКИР (в действащата към момента на издаване на акта редакция), в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Посочил е, че в конкретния случай, при промяна на кадастралния регистър чрез промяна предназначението на сградата не се съставя акт за непълноти и грешки, тъй като инициираната от заявителя процедура е само по поддържане на наличните данни относно собствеността на имота и производството се реализира на основение чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Приел е, че сградата с идентификатор 51500.502.160.10, изменението на предназначението на която се иска, от момента на възникването си е функционирала като хотел съгласно представените по делото нотариален акт, разрешение за ползване и удостоверение за категоризация, като на практика с издадената заповед административният орган е привел в съответствие цифровото и текстовото означение на идентификатора на недвижимия имот. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административното производство е инициирано по искане на Красимира Тодорова Трифонова за промяна на кадастралния регистър (КР) към одобрената кадастрална карта (КК) на гр. Несебър по отношение на сградата с идентификатор 51500.502.160.10 с площ от 316 кв. м и предназначение "друг вид сграда за обитаване" чрез заличаване на вписаното функционално предназначение на сградата и вписване на ново - "хотел". Заявителката се е позовала на разрешение за ползване на сградата и удостоверение за категоризация на хотел "Мистрал". По делото не е спорно, че съгласно разрешение за ползване № 10, издадено на 28.11.1995 г. от кмета на община Несебър, на основание ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 6, е дадено разрешение за ползване на строеж: хотел-ресторант "Мистрал" в УПИ Х-58, кв. 61. Издадено е и удостоверение № РКК-19-7479 от 21.04.2009 г. за категоризация на същия хотел. Няма спор, че в одобрената и влязла в сила кадастрална карта и кадастрален регистър към нея за гр. Несебър сграда с идентификатор 51500.502.160.10 е записана с предназначение "друг вид сграда за обитаване" със собственици - Стефан Киряков Трифонов, Гинка Кирякова Трифонова и Красимира Тодорова Трифонова. Неправилни са изводите на съда, че в случая се касае до инициирана от заявителя процедура по поддържане на наличните данни относно собствеността на имота и производството е по реда на чл. 51, ал. 1 ЗКИР, поради което не следва да се състави акт за непълноти и грешки. В конкретния случай се твърди грешка в кадастралния регистър относно вписаното предназначение на сградата. При така заявеното искане компетентният административен орган е следвало да процедира по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР, респ. чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Това е така, защото съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 (в приложимата редакция на нормата - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) ЗКИР основни кадастрални данни за сграда и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект са: идентификатор; граница и/или очертание на сградата и съоръжението; застроена площ, определена с геодезическите координати на определящите точки; брой етажи; предназначение; адрес. При тази законодателна уредба предназначението на сградата попада в обхвата на основните кадастрални данни. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗКИР кадастралният регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра съдържа основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1. Несъответствието в същите за сграда, които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние представляват грешки в одобрената КККР по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г., какъвто е и процесния случай, които подлежат на отстраняване по предвидения в закона ред. При вече одобрени и в сила КК и КР приложима е уредената в чл. 53 (в относимата редакция - ДВ, бр. 29/7.04.2006 г.) и сл. ЗКИР процедура и Наредба № 3/2005 г. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР одобрените кадастрална карта и регистри могат да се изменят при допуснати непълноти или грешки, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, това се извършва по молба на заинтересованите лица. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. също изрично е отразено, че съставеният акт за непълноти и грешки се подписва от изброените лица, като е посочена и последицата от неподписването му от всички заинтересувани лица - издава се отказ за отразяване на непълнотата или грешката. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на исканото изменение липсва спор. От горепосочените норми следва, че одобреният кадастрален регистър може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, удостоверено с подписите им върху акта за непълноти и грешки. В настоящата хипотеза не са налице предвидените в чл. 62, ал. 5 от наредбата изключения. В случая несъставянето на акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересуваните лица, сочи за липса на материалноправните предпоставки за издаване на искания акт. Освен това е налице и изрично несъгласие с исканото изменение от страна на касаторката Ивелина Стефанова видно от молба вх. № 94-28372 от 23.10.2013 г. Предвид изложеното следва да се направи извод, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество, като оспорването бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,