Решение № 5935 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) против решение 605/12.02.2025 г., постановено по адм. дело 1380/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът К. И. К., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение 13566 от 13.12.2024 г. по адм. дело 6338/2024 г. на Върховния административен съд, второ отделение, като са дадени указания да се разгледа спора по същество и се извърши проверка на оспорените административни актове на посочените в чл. 146 АПК основания, включително и относно съответствието на заповедите с материалноправните норми на закона. С обжалваното решение, при новото разглеждане на делото, Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед НК-Н001/24.04.2023 г. и заповед ОСОС-Н026/24.04.2023 г., издадени от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), като с първата на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 Закона за държавния служител (ЗДСл.) за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. на К. И. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение , а с втората на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен, е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик. С решението БАБХ е осъдена да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че за част от вменените за извършени нарушения срокът за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 94, ал.1 ЗДСл. е изтекъл. Приема, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 91, ал.1 ЗДСл., тъй като нито в обстоятелствената част на заповедта, както и в съпътстващите издаването й документи по дисциплинарната преписка има съображения на органа относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и цялостното служебно поведение на държавния служител. Сочи, че в заповедта са описани данни за установени в хода на проверката нарушения на служебната дисциплина, вменени на К., без обаче спрямо същите да е извършен анализ, мотивиращ налагането на най-тежкото наказание уволнение . По тези съображения съдът прави заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорените заповеди на изпълнителния директор на БАБХ са издадени от компетентен административен орган, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните. Правилно съдът приема, че заповед НК-Н001/24.04.2023 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която на К. И. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. е издадена при неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, спазвайки дадените с решение 13566 от 13.12.2024 г. по адм. дело 6338/2024 г. на Върховния административен съд указания при новото разглеждане на делото е събрал необходимите доказателства като достига до обоснован извод, че за част от вменените в заповедта нарушения преклузивния едногодишен срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл. е изтекъл, а именно за вмененото нарушение за непроследяване прилагането и неупражняване контрол върху процедура по предварителен финансов контрол при изготвяне и сключване на договор с Български пощи ЕАД на 14.02.2022 г. и на 17.02.2022 г. при сключване на договор със СП ИМС/БУЛПОСТ . Съдът извършва правилна преценка на фактите, свързани с характера на твърдените нарушения и момента на тяхното извършване за целите на определяне началото на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание е законосъобразно, когато е наложено в рамките на два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Правилно съдът приема, че за посочената част от вменените за извършени нарушения едногодишният срок е изтекъл като е преценил приложените по делото болнични листове и разрешени платени отпуски. Правилни са изводите на съда, че е допуснато нарушение по отношение на изискването за мотивираност съдържащо се в чл. 97, ал.1, изр. първо ЗДСл, тъй като в заповед НК-Н001/24.04.2023 г. изпълнителният директор на БАБХ не обосновава причините които налагат наказание уволнение . Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, а с налагането му се санкционира неправомерно служебно поведение и се осъществяват целите на личната и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл., която изисква да се вземат предвид следните кумулативни предпоставки: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е отчел, че всички обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, формата на вина, предходното поведение на служителя са взети предвид от дисциплинарно наказващият орган при издаване на процесната заповед. Първоинстанционният съд приема, че в заповедта липсва посочване каква е тежестта на нарушението като под тежест на нарушението следва да се разбира степента на значимост на нарушението, извършено от служителя, спрямо изискванията на закона към него и съобразно това да се прецени какво наказание да се определи. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС. От наказващия орган обаче въобще не е коментирана тежестта на допуснатите нарушения, нито възникналите от тях евентуални негативни последици за службата или гражданите. В заповедта се презюмира, че нарушенията са извършени виновно, без да се обоснове този извод и без да са налице доказателства по делото в тази насока. Липсата на изложени съображения от издателя на заповедта по тези въпроси обуславят извод за немотивираност на заповедта, тъй като не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на К. И. К.. От доказателствата по делото е видно, че К. по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ - Пазарджик до датата на издаване на заповедта не е наказван, като по този начин не е обсъдено при какви условия е извършено нарушението, нито какви са причините, довели до неизпълнение на служебните задължения по отношение на всяко от констатираните дисциплинарни нарушения. Определен е само видът на дисциплинарното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, с което е нарушена императивна норма на закона. Допуснатите съществени пороци във формата поради отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание налагат извод за незаконосъобразност на заповед НК-Н001/24.04.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на акта. След като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, на отмяна подлежи и последвалата заповед ОСОС-Н026/24.04.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, за прекратяване на служебното правоотношение на служителя поради неговото уволнение, както правилно е приел първоинстанционният съд. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Българска агенция по безопасност на храните да заплати на К. И. К. сумата 1200 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,