Решение № 418 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2008 г.

Решение № 418 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на М. П. В. и Ц. И. В. от гр. В., чрез пълномощника им адв. Д. К., против въззивното решение от 20.12.2007 год. по гр. д. № 451/2007 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.2007 г. по гр. д. № 493/2007 г. на В. районен съд в частта за разпределение на ползуването на съсобствено дворно място в гр. В., представляващо парцел **** - 2896 в кв. 523 между касаторите и ответниците по делото съобразно правата им по 1/2 ид. ч. по скица-проект от приложение № 5 от заключението на вещото лице, обявена за неразделна част от решението. Касаторите поддържат становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния и процесуалния закон и молят решението да бъде отменено и вместо това се постанови ново разпределение на ползуването на имота по изготвения вариант в приложение 4 към заключението на приетата в първоинстанционното производство експертиза, евентуално по варианта в допълнителното заключение, прието от въззивния съд с общо ползуване от страните на площ от 27.50 кв. м. или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират и заплащане на направените по делото разноски. Ответниците не са взели становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и доводите на страните, и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на спора е ползуването на съсобствено между страните при равни права дворно място, представляващо УПИ, в което всяка от страните е собственик на реална част от построената в него сграда, обособена като самостоятелно жилище. Тъй като ползуваната от ищците част от сградата - северната, е с площ по-малка от ползуваната от ответниците такава - южната, то спорът се съсредоточава до значението на това фактическо положение върху правата им на ползуване на незастроената част от дворното място. Въззивният съд е приел, че при разпределението на ползуването на дворното място не следва да се отчита застроената площ, ползувана от всяка от страните, така като е по изготвения и възприет от съда вариант по приложение № 5 на скицата към заключението на техническата експертиза. Същият е съобразен с равните права на страните и със заявеното от ищците разпределение само на дворното място, като не е възприел приетите пред него допълнителни заключения на техническата експертиза, в които е отчетено наличието на обща тоалетна в имота, ползувана и от двете страни по обща пътека. Въззивното решение е неправилно и необосновано, поради което и следва да се отмени. Действително, ищците са искали разпределение на ползуването на дворното място, без изградената в него жилищна сграда, обособена в две самостоятелни жилища /с изключение на мазето и тавана в нея, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила относно разпределението им/.установено е по несъмнен начин от данните в техническата експертиза, че застроената част от имота, представляваща жилището на ищците, е с по-малка площ от тази на ответниците, при притежаваните от тях равни права и върху построената сграда, видно от нотариалните им актове. Съществуващото фактическо положение на неравенство в застроената площ на всяка от страните при притежаваните от тях равни права в със собствения имот, следва да бъде съобразено при разпределение на ползуването на незастроеното пространство между съсобствениците. В избрания от въззивния съд вариант № 5 не е съобразено това обстоятелство, с което е допуснато нарушение на правата на ищците, на които отговаря изработения вариант на разпределението по приложение № 4, както основателно поддържат касаторите. При него е съобразена ползуваната от всяка от страните застроена част от дворното място и съответно на това е предвидено ползуването на незастроената част от него, като общо ползуваните части се равняват на притежаваните от тях равни права в със собствения им имот. Поради изложените съображения следва извода, че са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение поради необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния закон, обосноваващи отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което разпределението на ползуването се извърши по вариант 4 от заключението на вещото лице инж. Г. К. С оглед този изход на спора ответниците следва да заплатят на касаторите направените по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав