Решение № 6116 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2009 г.

Решение № 6116 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК . Образувано е по касационна жалба от Цветанка Богданова Петрова чрез пълномощника й - адвокат Симеонка Цонева Симеонова против решение от 8.08.2008 година по адм. дело № 3510/2004 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против мълчалив отказ на Столичния общински съвет да се произнесе по предложението й за закупуване на магазин за мебели по реда на чл. 35 ЗППДОП . Релевира доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна счита жалбата за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се с наличие на хипотезата по чл. 38, ал. 1 ЗППДДОП (отменен). Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 38, ал. 2 ЗППДОП (отменен). Образувано е по жалба от Цветанка Богданова Петрова против мълчалив отказ на Столичния общински съвет на предложение вх. № 35-0997 от 11.03.1996 година за закупуване на магазин за мебели, находящ се в град София, бул "Горнобански" № 29. Позовала се е на право да закупи обекта, произтичащо от разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от закона, за което е представила писмени доказателства. Възразила е, че с решение на СОАП в проведен вътрешен конкурс е обявена за купувач на обекта, но СОС не се е произнесъл по искането й за закупуването му по реда на чл. 35 от ЗППДОП. От писмените доказателства по административната преписка и представените решения на Софийски градски съд и на Върховния административен съд по жалби срещу приватизацията на същия магазин, съдът е установил, че той е част от имуществото на "Триадица" ЕАД - търговско дружество - общинска собственост. С решение № 20 по протокол № 49 от 19.10.1998 година на СОС е открита процедура за приватизация на цялото дружество и е забранено извършването на разпоредителни сделки. Приватизационната процедура е проведена и завършена с решение № 1127 по протокол № 160 от 23.02.1999 година. За купувач е обявен участникът "Триадица - Приват" АД, впоследствие преименуван на "Авеста Трейд" АД със седалище в град София. От съдебно-техническата експертиза е потвърдена идентичността на магазина, обект на приватизационната процедура с този, включен в капитала на приватизираното общинско дружество. Цветанка Богданова Петрова едновременно с жалбата против мълчаливия отказ е обжалвала и решение № 20 по протокол № 49 от 19.10.1998 година, с което е открита приватизационната процедура; решение № 5-2 по протокол № 52 от 11.01.1999 година за определяне на приватизационния способ и решение № 1127 по протокол № 160 от 23.02.1999 година за приключване на процедурата и сключване на договор със спечелилия участник. С решение от 30.10.2003 година по адм. дело № 1740/2001 година на Софийски градски съд жалбата й за обявяване нищожността на първото от трите описани решения е отхвърлена, като неоснователна. При тези данни по делото, съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от отменения закон, законодателят е изключил от приложното поле на приватизацията по чл. 35 обектите, включени в годишната приватизационна програма. Такъв обект е процесният магазин, като част от имуществото на "Триадица" ЕАД, което е включено в приватизационната програма в неговата цялост. Поради това е била налице законовата забрана за продажбата му по реда на чл. 35, ал. 1 от същия закон. Въз основа на това съдът е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основните твърдения и доводи на жалбоподателката, както в първоинстанционното, така и в касационното производство са, че магазинът е изваден от капитала на дружеството преди приватизацията му по касов път. Поради това и той не е предмет на извършената прехвърлителна сделка по отношение на "Триадица" ЕАД. Именно в тази връзка се прави и искането пред касационната инстанция за прилагане на решение № 23 от 1996 година на Столичния общински съвет. Според страната с него магазинът е изваден от капитала на дружеството и предаден за стопанисване и управление на столичната община. Възражението се опровергава от събраните писмени доказателства по делото. Процесното решение № 23 по протокол № 9 от 25.04.1996 година касае друго еднолично дружество, различно от "Триадица" ЕАД. Става въпрос за "Наш дом" ЕАД също със седалище в град София. Съдържанието на решение № 23 става напълно ясно от мотивите, залегнали в решение от 2.07.1998 година по адм. дело № 1750/1998 година на Софийски градски съд. В тях е отразено, че с т. 2 от решение № 23 по протокол № 19 от 6.12.1996 година от дълготрайните материални активи, оценени по реда на ПМС 179/1991 година , собственост на "Наш дом" ЕАД за извадени недвижими имоти по списък, между които е и магазин за мебели, находящ се на бул. "Горнобански", бл. 29, обособена част от "Наш дом" ЕАД. От този момент магазинът е излязъл от патримониума на търговския субект и не е бил предмет на приватизационната сделка по неговата приватизационна продажба. Такава е открита на същото заседание на общинския съвет, но с последващо решение по следваща точка от дневния ред. Неслучайно в него изрично е отразено, че приватизацията на "Наш дом" ЕАД се открива без извадените от капитала му обекти, между които и процесният мебелен магазин. Поради това и с цитираното решение на съда, оставено в сила с решение № 4825 от 17.07.2000 година по адм. дело № 260/2000 година на Върховния административен съд е отменен отказ по отношение на втората кандидатка - Фиданка Лилянова Тодорова за закупуване на магазина по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП . Или с тези писмени доказателства е установено, че от месец април на 1996 година стопанисването на обект е предоставено на Столична община. По делото обаче е приложено решение от 30.10.2003 година по адм. дело № 1740/2001 година на Софийски градски съд във връзка с разделеното производство по общата жалба, подадена от Цветанка Богданова Петрова срещу три описани административни акта на общинския съвет и мълчаливият отказ на СОС да открие по отношение на нея приватизация по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП . Предмет на съдебен контрол по делото е решение № 49 от 19.10.1998 г. на съвета за откриване на приватизационната процедура на "Триадица" ЕАД. Това е самостоятелно дружество с общински капитал, което е напълно различен правен субект от "Наш дом" ЕАД. От мотивите на съдебното решение е видно, че мебелният магазин фигурира в описа на имуществото на това търговско дружество. Обстоятелството се установява и от приложеното по делото Приложение № 1 към решение № 20 по протокол № 49 от 19.10.1998 г., съдържащ списъка на недвижимите имоти. В него под номер 37 фигурира магазин на бул. "Горнобански", бл. 329. Решението на съда, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на Цветанка Богданова Петрова срещу акта за откриване на приватизацията на търговското дружество е обжалвано от нея с касационна жалба. Касационното производство е приключило с решение № 6325 от 5.07.2004 година по адм. дело № 1169/2004 година на Върховния административен съд, с което първоинстанционното решение е оставено в сила. В мотивите на съда е отбелязано, че през 1998 година общинският съвет е внесъл магазина, като апортна вноска в капитала на "Триадица" ЕАД, което обстоятелство е надлежно отразено в търговския регистър. С това на свой ред се обяснява и фактът, че обособената част фигурира в приватизационна анализ на приватизационния посредник и информационния меморандум за потенциалните купувачи. Всички съображения в допълнението към касационната жалба, насочени към имуществото на "Наш дом" ЕАД са напълно неотносими към конкретния спор, тъй като магазинът е продаден с цялото имуществото на "Триадица" ЕАД. Неоснователно е позоваването в допълнението към касационната жалба на решение № 4825 от 17.07.2000 година по адм. дело № 260/2000 година на Върховния административен съд. В тази връзка се прави довод, че всички решения на общинския съвет, постановени след решение № 23 по протокол № 19 от 6.12.1996 година на общинския съвет се явявали незаконосъобразни. На първо място следва да се отбележи факта, че цитираното решение на Върховния административен съд, с което се оставя в сила решение от 2.07.1998 година по адм. дело № 1750/1997 година на Софийски градски съд касае спор между общинския съвет и друго лица - Фиданка Лилянова Тодорова относно законосъобразността на отказ на общинския съвет с решение № 43 по протокол № 19 от 6.12.1996 година да открие по нейно искане приватизационна процедура. Ето защо е неоснователно и възражението за недопустимост на обжалваното решение на Софийски градски съд, обосновано на тезата, че решение № 4825 от 17.07.2000 година по адм. дело № 260/2000 година на Върховния административен съд е влязло в сила и има сила на присъдено нещо. Наистина отмяната на един административен акт има действие по отношение на всички. Но тази сила е ограничена само от установената незаконосъобразност на този административен акт, а в настоящото производство е оспорен друг акт, на какъвто е приравнен мълчаливият отказ. Конкретната преценка на неговата законосъобразност се прави при съобразяване на фактите към 1999 година и настъпилите промени в тях към релевантния период. Те са съвсем различни от фактите към момента на постановяване на отказа по искането на Фиданка Лилянова Тодорова. Тогава магазинът с предходно решение № 23 на заседанието на съвета, проведено на 6.12.1996 година е бил изваден от патримониума на "Наш дом" ЕАД. В същото време обаче жалбоподателката Цветанка Богданова Петрова едва след разрешаване на спорове във връзка с вътрешния конкурс между нея и Фиданка Лилянова Тодорова е поискала от изпълнителния директор на СОАП с писмо 35-0997 от 28.12.1999 година извършване на процедурата по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОП . От този момент е започнала броенето на срока за произнасяне и на 7.02.2000 година е обжалвала мълчалив отказ. А към 1998 година магазинът вече е бил внесен в капитала на "Триадица" ЕАД и дружеството продадено с решение № 1127 от 23.02.1999 година на СОС. То е било включено в годишната приватизационна програма за 1998 година. Поради това и по отношение на имуществото му важи императивната забрана за продажба по чл. 38, ал. 1 ЗППДОП . Не случайно с точка втора от решение № 20 от 19.10.1998 година на общинския съвет е забранено извършването на разпоредителни сделки с дълготрайните му активи. При наличието на законовата и конкретната забрана, общинският съвет не е имал законовото право да открие процедура за приватизация на обособения обект. Като е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение