Решение № 8442 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2016 г.

Решение № 8442 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76б от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/-"С. С." ЕООД с ЕИК *********, представлявана от Управителя д-р К. К. -Н., чрез адв. М. Д. от САК, срещу решение № 428/20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 80/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата против писмена покана № 29-02-768/22.12.2015 г., на директора на РЗОК-С. -област, за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 3000 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неоснователно съдът в обжалваното решение е възприел, че мотивите за издаването на писмената покана се извеждат от Протокол за неоснователно получени суми № 142/23.05.2014 г. и влязло в сила Наказателно постановление № 240/20.08.2014 г., издадени от Директора на РЗОК - С. област. Други пороци на издадения акт - Протокола за неоснователно получени суми, съдът не е обсъждал. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт или делото да бъде върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК-С.-област в отговора на касационната жалба, я оспорва и иска да се остави без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/-"С. С." ЕООД с ЕИК *********, представлявана от Управителя д-р К. К. -Н., чрез адв. М. Д. от САК, срещу решение № 428/20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 80/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата против писмена покана № 29-02-768/22.12.2015 г., на директора на РЗОК-С. - област, за възстановяване на суми, получени без правно основание. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на СЗОК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Направил е извода, че оспорената писмена покана е издадена по реда на приложимия за случая чл. 76б, ал. 2 ЗЗО и е съобразена с характера на нарушението. Посочил е, че след влизане в сила на наказателното постановление, следва да се приеме, че нарушението действително е извършено и спорът в тази връзка е окончателно решен. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като е анализирал приетите по делото писмени доказателства. Между НЗОК, чрез директора на РЗОК-С.-област и МБАЛ-"С. С." ЕООД е сключен договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/, т. е. жалбоподателят е изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека № 230905/29.04.2014 г. Със заповед № РД-09-259/07.05.2014 г., на директора на РЗОК-С.-област е наредено извършване на съвместна медицинска проверка от РЗОКА на дружеството- на лечебното заведение за изпълнението на договора за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол № 142/23.05.2014 г., в който е отразено, че при проверката на лечебното заведение за болнична помощ са установени нарушения по КП № 220-големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, касаещи трима пациенти: пациент с ИЗ№ 271/27.02.2014 г. по КП№ 220 на стойност 1000 лева; пациент с ИЗ № 323/13.03.2014 г., по същата КП и на същата стойност-1000 лева и пациент с ИЗ№ 325/13.03.2014 г., по същата КП. На основание чл. 76б, ал. 1 ЗЗО е издаден и Протокол за неоснователно получени суми във връзка с извършени нарушения под № 142/23.05.2014 г., а за констатираните нарушение е издадено и наказателно постановление № 240/20.08.2014 г. от директора на РЗОК-С.-област. Последното е било оспорено по съдебен ред пред съответния компетентен районен съд, който с Решение от 10.03.2015 г. по нахд № 258/2014 г. по описа на Районен съд-Е. П., го е потвърдил. Решението на PC - Е. П. е влязло в сила на 10.06.2015 г. След влизане в сила на наказателното постановление, директорът на РЗОК-С.-област е издал оспорваната покана. С писмената покана Директора на РЗОК - С. област е приканил "МБАЛ С. С. " ЕООД да заплати доброволно неправомерно получената сума в размер на 3 000 лева. Поканата е връчена на 28.12.2015 г./лист 8-10 от делото/. С наказателното постановление е наложена имуществена санкция на "МБАЛ С. С. " ЕООД за описаните нарушения по КП № 220 относно 3 броя истории на заболяване и на изискванията по чл. 188, т. 6, б. "б", вр. чл. 187, чл. 182 и чл. 31, т. 1 и 2 НРД МД за 2014 г. и на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Постановлението е редовно връчено на лечебното заведение на 28.12.2015 23.05.2014 г., и на основание чл. 76б, ал. 2 ЗЗО е издадена атакуваната покана на директора на РЗОК-С.-област за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 3000 лева, която е била предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Описаните нарушения в писмената покана напълно съответстват на нарушенията, описани в наказателното постановление, От правна страна, следва да се приеме, че в чл. 76б, ал. 1 ЗЗО /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 48/2015 г./ е предвидено, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закони или в НРД. Според втората алинея на чл. 76б ЗЗО, в случаите по ал. 1, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В конкретния случай оспорената пред съда писмена покана е издадена след влизане в сила на Наказателно постановление № 240/20.08.2014г от директора на РЗОК-С.-област . В протокола за неоснователно получени суми конкретно е описано допуснатото от "МБАЛ С. С. " ЕООД нарушение, в писмена покана № 29-02-768/22.12.2015 г., на директора на РЗОК-С. -област, за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 3000 лева, нарушението отново е подробно описано, поради което в оспорения акт са изложени фактическите основания за издаването му на основание на влязлото в сила наказателното постановление, по отношение на "МБАЛ С. С." ЕООД, чиято административно- наказателна отговорност е ангажирана, а правните последици на влязлото в сила наказателно постановление са именно в издаването на писмена покана по чл. 76б, ал. 2 ЗЗО за възстановяване на неоснователно получените суми. Влязлото в сила наказателното постановление, съгласно чл. 413, ал. 2 НПК, приложим субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е дееца, наказуемо ли е деянието. В тази връзка и предвид доводите в касационната жалба, следва да се отбележи, че писмената покана е издадена за нарушение допуснато от лечебното заведение през м. април 2014 г. Към тази дата описаното в писмената покана поведение /деяние/ е било обявено от законодателя за административно нарушение, а наказателното постановление, което е издадено при действието на същата правна уредба, е влязло в сила, след извършена процедура по обжалването му. В процедурата по обжалване на постановлението, съдът е съобразил и с валидността на оспорения акт. От това следва да се приеме, че няма просрочие или мълчалив отказ при издаване на поканата. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд относно твърдението на жалбоподателя, че поканата е издадена след законоустановения за индивидуалните административни актове срок по чл. 25 от АПК. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претендираните разноски от касатора са недължими. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,