Решение № 6583 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2021 г.

Решение № 6583 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2328/2021 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Кюстендил, против Решение № 285/11.12.2020 г., постановено по административно дело № 116/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменена негова Заповед № РД-00-119/29.01.2020 г., нареждаща на собствениците на паянтова пристройка към паянтова жилищна сграда, находяща се в УПИ II – 44, кв. 4 по плана на [населено място], община Кюстендил, да я премахнат в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От съдържанието на касационната жалба се извличат оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Ц. - Х., която моли да бъде уважена, ведно с последиците от това. Ответната страна – З. Д. чрез адвокат С. М. оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, изразено в писмен отговор. Моли съдебното решение да остане в сила, както и претендира съдебно-деловодни разноски за тази инстанция. Останалите ответници - С. В., Л. И., Г. М., С. М., А. С., Д. А., Р. А. и Л. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания за касирането му. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да отмени заповедта, съдът на първо място е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително, не е спазено изискването, разписано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като не са изслушани заинтересованите лица от комисията, обследвала обекта, което нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. На следващо място, правилни са изводите на съдебния състав за материална незаконосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ в приложимата редакция, се предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1)строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Категорично е становището на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза по делото, като същото в частта относно фактите не е оспорено от страните и правилно е ценено от съда като обективно и компетентно, и то е, че фактическото състояние на сградата сочи, че същата не е застрашена от самосрутване и не е опасна. На следващо място експертът е установил, че независимо от лошия й външен вид, постройката може да бъде поправена и заздравена след конструктивно обследване, тъй като всички дефекти са видими и подмяната на компрометираните елементи е процес на демонтаж и монтаж на същите. В съдебното решение са изложени мотиви и относно отсъствие на основанието по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, тъй като в заповедта се съдържат факти и по този текст – строежът е преценен от органа като неподходящ по вид и материали, местонахождение и разположение. Освен изложеното от първостепенния съд следва да се съобрази и точния смисъл на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, в която изчерпателно са изброени видовете строежи, по отношение на които може да бъде приложена същата и това са: огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. Следователно, процесната пристройка не попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за да може да бъде разпоредено нейното премахване на това правно основание. Предвид изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Не е налице и необоснованост на съдебния акт, тъй като относимите за спора факти са установени посредством събраните от съда доказателства, като въз основа на същите са извършени логични и издържани правни изводи. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, в полза на ответника по касация З. Д. не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,