Решение № 249 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на К. П. Я. срещу решение 2083 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 173/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против отказ per. 271р-22864/07.08.2023г., издаден от началник РУ - Харманли, с който на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано да се поднови срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси издадено на К. П. Я.. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, е формулирано искане за отмяната му. Касационният жалбоподател излага становище, обосноваващо основна защитна теза за неизпълнение от страна на решаващия съдебен състав на АС - Хасково на задължението за осигуряване на цялостен съдебен контрол в съответствие с разпоредбата на чл. 168, вр. чл. 146 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, аргументиращо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, сочи необсъждането в цялост на възраженията и доводите на страните, което е довело до неизлагане на мотиви от страна на административния орган. По тези съображения счита, че съдът е постановил неправилно съдебно решение, което моли да се отмени, а първоинстанционната жалба да се уважи с отмяна на административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол. Претендира направените в производството пред ВАС съдебно-деловодни разноски. Ответникът началникът на РПУ Харманли не взема отношение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на К. П. Я., срещу отказ per. 271р-22864/07.08.2023г. на Началник РУ - Харманли, ОД на МВР - Хасково с който на основание чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано да се поднови срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси издадено на К. П. Я.. За да постанови този правен резултат, първостепенният съд е приел, че касационен жалбоподател е подал заявление до началника на РУ гр. Харманли заявление с вх. 271000-4459/12.06.2023 г. по описа на РУ Харманли, за подновяване срока на издадено разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпасите към него. Административният орган, след запознаване с административната преписка и приложените докладна записки от компетентни полицейски органи и представени доказателства е постановил отказ по заявлението. Сочи, че посочената в заявлението причина оръжието ми е необходимо за самоотбрана не се обосновава с основателни причини, установени в хода на административното производство. Постановен е отказ, рег. 271р-22864/07.08.2023г., който отказ обективира и отнемане на пистолет "Байкал"/442", калибър 9х18 мм, с фабричен номер АТМ4567, ако в годишен срок притежателят му не го прехвърли на лица, получили разрешения за производство, търговия и придобиване. Няма спор, че при извършена проверка по информационните масиви на МВР не са установени пречки, налагащи законова забрана за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Заявителят е с чисто съдебно досие, не се води на отчет като психично болен, няма регистрирани противообществени прояви, срещу него няма висящи досъдебни производства и проверки по ЗМВР или НПК. Като резултат от проверката, ответникът по касационната жалба е уведомил заявителя за възможността в тридневен срок от получаване на писмо рег. 271000-5313/12.07.2023 г. да мотивира искането си, с оглед извършване на проверка за приложимост и преценка на някоя от законово изброени причини за да се уважи искането. Без да са посочени причини и приложени доказателства в указания срок, установяващи основателна причина за подновяване на издавано разрешение е последвал правилен отказ да бъде уважено искането. Сочената причина, че оръжието било за самоотбрана е бланкетна, а това, че касационният жалбоподател го е придобил по наследство и бил служител на МО законово не се посочва като правно основание за притежаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно оръжие. Въз основа на установените фактически обстоятелства и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, съотнесени към твърденията и възраженията на страните в производството, решаващият състав на първостепенния съд е стигнал до заключение за обоснованост на крайния извод на административния орган за наличие на визираната в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставки за постановяване на атакувания отказ. Първостепенният съд е приел, че основанието, предопределящо отрицателно по своя характер волеизявление по повод подаденото заявление за подновяване на издаденото разрешение, е налице, доколкото заявителят не е доказал по безспорен начин наличието на основателна причина, налагаща притежаването на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. В заключение, е отрекъл относимостта на фактите, свързани с предходно издадено разрешение по реда на ЗОБВВПИ, към проведеното пред началника на РУ Харманли административно производство. По изложените съображения първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Я. срещу оспорения индивидуален административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно спазването на изискуемата форма на атакуваното волеизявление, както и за правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Животът, здравето, и собствеността са основни конституционни блага Сравн.: чл. 28, чл. 52, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България (РБ/Конституцията), и като такива, по аргумент от чл. 57 от същата, са неотменими. Макар и ползващи се със закрилата на Основния закон обаче, тези ценности безспорно могат да бъдат обект на посегателство. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им. В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности. Преди всичко и в контекста на изложените от касационния жалбоподател доводи настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че независимо дали се касае за първоначално издаване на разрешение (Вж.: чл. 81 ЗОБВВПИ) или е заявено подновяване на вече притежавано такова (Вж.: 87 ЗОБВВПИ), производството протича по аналогичен начин. С оглед предписанието на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му, а според правилото на чл. 87, ал. 1 с. з., в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешението, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 т. 3 от цитираната законова норма. И доколкото според чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, то подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима към първоначално издаване на разрешение за горните дейности. Препращането в чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ ясно показва както обхвата на проверката при подновяване, така и възможностите за произнасяне, които в цитираната разпоредба чл. 83, ал. 5 от закона, са две писмено или по електронен път издаване на разрешение за съответната дейност или мотивиран отказ от издаването му. Следователно, произнасяйки се с отказ от издаване на разрешение, началникът на РУ Харманли, ОДМВР Хасково е постановил акт, който формално отговаря на приложимата нормативна регламентация, а в този смисъл и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК. Не е допуснато соченото от касационния жалбоподател нарушение във формата на волеизявлението, т. к. същото е надлежно мотивирано, с посочване на съответните факти и обстоятелства, приети за релевантни по случая, а разпоредителната част кореспондира със съдържанието на правомощията, описани в закона, с които административният орган разполага. Оспорваният отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см. И боеприпаси за него съответства и на материалния закон. Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересувания правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - Арг.: чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка Сравн.: чл. 58, ал. 1, т. 10 от с. з. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ служебно установявани факти. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. В случая заявителят при разпределена доказателствена тежест между страните не установява необходимост, съобразно хипотезите на чл. 58, ал. 1 от Закона, от която да се изведе правно основание за уважаване на искането. Както се сочи от първостепенния съд, правилни са изводите, че по отношение на касационния жалбоподател не са установени фактически обстоятелства засягащи неприкосновеността на личността и/или имуществото му. Бланкетно посочената причина самоотбрана не се доказва от страна на жалбоподателя и след като е получил указания от административния орган д мотивира искането си. В тази връзка неоснователни са твърденията на касационния жалбопдател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява сам - чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ. Органът обаче няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително. Това дали и с какви факти ще мотивира причината за издаване на разрешително, съответно дали ще посочи доказателства за изложените факти е изцяло в преценката на заявителя. Органът не би могъл да знае дали съществуват факти различни от заявените, съответно доказателства, които да ги подкрепят. В касационната жалба се развива оплакване, че административният орган е длъжен да изложи подробни мотиви, основани на установена фактическа обстановка, за да обоснове извода си, относно условията за издаване на исканото разрешение. Като не е сторил това е издал немотивиран административен акт, което представлява самостоятелно нарушение, доколкото мотивите са част от изискванията за форма на акта. Според изложението в касационната жалба, административният орган не е изложил мотиви в подкрепа на доводите си. Това оплакване е неоснователно. Противно на невъзможността на жалбоподателя да установи относима и реална причина за да бъде уважено искането му, както ответникът по касационната жалба, така и първостепенният съд излагат много подробни и обосновани фактически основания, заради които не следва да бъде уважено искането по заявлението от 12.06.2023 г. Фактически установеното е съответно на изведените правни основания, а бланкетно развитото оплакване за липса на мотиви, ведно с цитираната съдебна практика не може да бъде споделено. Противно на това оплакване е пасивното поведение на оспорващия, при дадената законова възможност да внесе яснота и да подкрепи искането си с доказателства, което както се посочва не е изпълнено. От това следва единствено възможния правен резултат да бъде издаден отказ от ответника по касационната жалба, който да се потвърди от съда. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,