Решение № 14360 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2012 г.

Решение № 14360 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (искане) на Община Чепеларе, представлявана от кмета Тодор Костадинов Бозуков, за отмяна на влязлото в сила решение № 583/12.01.2012 г. на тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд по административно дело № 7941/2011 г., с което е оставено в сила решение № 117/21.04.2011 г. по административно дело № 21/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян. Изложеното в молбата, че съдилищата не са конституирали молителя като заинтересована страна, което е нарушило правото му на участие в делата, е относимо към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК. Ответникът по искането за отмяна - заместник-началника на ДНСК, в писмено възражение чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Антон Михайлов го оспорва като неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, а представляващия го в съдебно заседание юрисконсулт Росен Игнатов аргументира теза за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. В писмен отговор и писмена защита ответникът ЕТ "Лидия Инжова" гр. Смолян изразява становище, че молбата за отмяна на кмета на Община Чепеларе е основателна, поради което моли същата да бъде уважена. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 117/21.04.2011 г. по административно дело № 21/2009 г. Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на ЕТ "Лидия Инжова" гр. Смолян срещу заповед № РД-14-581/17.12.2008 г. на заместник-началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, с която е наредено премахване на незаконен строеж: Ресторант "Старата къща", изпълнен от ЕТ "Лилия Инжова" гр. Смолян в поземлен имот № 218025, кв. 11 по плана на курортен комплекс "Пампорово", община Чепеларе. С решение № 583 от 12.01.2012 г. по административно дело № 7941/2011 г. Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е обезсилил посоченото решение на Административен съд - Смолян, в частта, в която е постановено спрямо Горовладелска потребителска кооперация "Пампорово 2001" - гр. Чепеларе, прекратил е делото спрямо тази страна, и е оставил в сила решението на Смолянския административен съд в останалата му част, с която по същество е потвърдена заповед № РД-14-581/17.12.2008 г. на заместник-началника на ДНСК. По отношение на допустимостта на искането настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия чл. искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. В случая молбата (искането) за отмяна е подадена на 25.06.2012 г., а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 12.01.2012 г. Молителят като неучаствало по делото лице не е получавал съобщения за постановените решения от съдилищата (а и няма данни да е уведомяван за тях по някакъв начин). Лицата, които не са били страна по дело, могат да искат отмяна на решението, което има сила спрямо тях, до изтичането на една година от влизането му в сила. Това е така, понеже основанието за отмяна в този случай - нарушение на съвместната процесуална легитимация, по хипотеза предхожда решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 5 от същия член. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, която се намира в глава четиринадесета, раздел I с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Община Чепеларе не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд - Смолян и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т. е. задължителна процесуална легитимация. Молителят обуславя искането си за отмяна с това, че общината е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна, тъй като е издала разрешението за поставяне на въпросния обект, съгласувала е и одобрила инвестиционни проекти във всички части, категоризирала го е, а и се лишава от приходите от данъци, заплащани за този търговски обект. Излага доводи и че единственият орган, компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни обекти, е кметът на общината. От данните по делото е видно, че процесният обект - ресторант "Старата къща" с РЗП 1454,77 кв. м., представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за поставянето на какъвто има издадено разрешение № 9/20.09.2005 г. на главния архитект на Община Чепеларе. Действително, за процесния строеж има одобрени инвестиционни проекти, но не е издадено изискващото се от чл. 148 от ЗУТ разрешение за строеж. Разрешението се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти по чл. 142, ал. 1 от ЗУТ, но наличието на такива не е достатъчно, за да се приеме, че строителството е разрешено. Липсата на разрешение за строеж, независимо от причините за неиздаването му, квалифицира строежа като незаконен - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Компетентният орган за издаване на заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. Спорният в случая въпрос е дали молителят отговаря на условията на закона, за да му бъде уважено искането за отмяна в качеството му на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвал по делото - да не е бил конституиран като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащия отмяната (при условие, че е имал по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо него - т. е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за него. Община Чепеларе не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителя. Твърдяното от общината - че е издала разрешението за поставяне на въпросния обект, съгласувала е и е одобрила инвестиционни проекти във всички части, категоризирала го е и се лишава от приходите от данъци за него, не обезпечава правото й на участие в делото по оспорване на заповедта, с която е разпоредено премахване на незаконния строеж. Надлежни страни в това производство са извършителят на строежа (независимо дали е собственик на поземления имот, в който строежът е извършен, или е налице хипотезата на извършване на незаконен строеж в чужд имот) и органът, издал заповедта за премахване. Заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено законни права и интереси на общината, нито й създава задължения. В конкретния случай в производството пред административния орган и в това пред съда по реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ Община Чепеларе не е субект на правоотношението, защото не е носител на вещни права върху строежа, и не е налице неделимост на спорното административно правоотношение. Ето защо общината не притежава процесуална легитимация за участие в съдебно-административното производство по обжалване на заповедта за премахване на незаконния строеж на ЕТ "Лидия Инжова" и съответно не е обвързана от правните последици на постановените по казуса съдебни решения, които не засягат правната й сфера. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав,