Решение № 11955 от 21.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 120 от 29.04.2022 г. по административно дело 226/2021 г. на Административен съд /АС/ - Кърджали, с което по жалба на М. Кючюков е отменен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 за кампания 2018 г. с изх. 01-6500/3575 от 11.08.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / касационни основания по чл. 209 АПК /. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Кючуков, в представен от процесуален представител отговор на КЖ излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, респективно да остави обжалваното решение в сила, като правилно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. За да отмени оспорения пред него акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, първоинстанционният съд, след съобразяване на доказателствата по делото, както и изготвените в неговия ход експертизи е приел, че в процесните площи не е налице разораване, респективно липсва посоченото като основание от административния орган в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., а именно липса на възстановяване на разорани тревни площи. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като въз основа на пълния и обстоен анализ на представените доказателства правилно приема, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен. Правилно АС Кърджали е посочил, че не са налице фактическите основания, водещи до извода за наличие на разорани площи в процесните парцели, до който е стигнал административният орган. В подкрепа на това, съдът правилно е посочил резултатите от извършените проверки, в частност доклада за проверка, осъществена през м. 10.2017 г., в който е посочено, че част от парцела - 0.19 ха е засадена с тревна култура люцерна, но това по никакъв начин не е равно по значение с разорана площ, като каквато е възприета процесната, довела впоследствие до прекратяване на ангажимента с оспорения акт. Следва да се посочи, че в относимите към посочения парцел таблици в доклада, в графата Разорана/преобразувана площ не са въведени никакви стойности, съответно в графата Измерена недопустима площ е въведена стойност 0, което сочи за липса на разорана площ и по този начин противоречи на приетото от органа. Подобна е ситуацията и в посоченото в докладите за проверка на място през 2018г., където за посочения парцел отново е отбелязано: парцелът е заявен пасище, но част от него е люцерна, измерена култура с площ 0.19 ха. От последното отново обосновано е посочено от административния съд, че не става ясно поради какви причини, след като при проверките на място през 2018 г. релевантната част от парцела е била заета с люцерна, по отношение на същата е било прието, че е разорана площ. Първоинстанционният съд обосновано е приел и посочил, описаните в изготвените по делото експертизи, констатации, а именно,че люцерната е основна тревно-фуражна култура в страната, като представлява растение, което може да бъде част на насажденията за пасища, но по-често се срещат смесени насаждания с представители на многогодишни бобови растения - детелина, фий и други. Посоченото е прието от страните без възражения и още веднъж е в противоречие с приетото от органа за налично разораване на процесните части от парцелите. Нещо повече уточненията направени от вещото лице в съдебно заседание и неоспорени от страните, а именно че в посочения парцел не е имало оран поне от 2016 г., респ. с оглед разположението и развитието на люцерната, с която е заета част от парцела, същата е била засята преди 2017 г. в парцела през 2017 и 2018 г. не е имало стопанска дейност, т.е. разораване. Последното се подкрепя и от посоченото от вещото лице в изготвената експертиза, че люцерната е многогодишно бобово тревно растение, като посевите издържат над 4 години без нужда от повторно засяване, респективно разораване. С оглед изложеното административният съд правилно е заключил, че намира за неправилни и неподкрепени от фактическа страна изводи на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, че парцел 56589-62-1-2, заявен за кампания 2017 г. е бил "разоран" през 2017 г. и през 2018 г. В подкрепа на същото са посочените от съда противоречия в представените доклади за извършени проверки през 2017г. и 2018г., както и от заключението на вещото лице. Предвид това липсва приложимост на основанието по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7 от 24.02.2015 г., тъй като както е посочил АС - Кърджали посочената разпоредба изисква кумулативното наличие на две обстоятелства нарушение на изискването на чл. 36, ал. 4 /забрана за разораване на създадените затревени площи при осъществяването на дейността след първата година от поетия ангажимент/ и липсата на възстановяване на постоянно затревената площ в нормативно установените за това срокове. С оглед липсата и на двете условия в конкретния случай, не може да се приеме за безспорно доказано разораване на процесните части от парцели, респективно първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт и е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила от настоящият съдебен състав. При този изход на делото и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, съобразно на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. както и с оглед представените доказателства за направени такива, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева заплатен в брой адвокатски хонорар за един адвокат. Предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът намира направеното възражение за прекомерност от страна на касатора за неоснователно и оставя същото без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение