Решение № 693 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2016 г.

Решение № 693 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Н. против решение № 456 от 04.05.2016 г. постановено по адм. дело № 1066/2015 г. на Административен съд - С. област, с което жалбата му против заповед рег. № 517з-3803/20.10.2015 г. на заместник - директора на ОДМВР - С. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Заместник-директорът на ОДМВР - С., чрез юрк. И., оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 517з-3803/20.10.2015 г., издадена от заместник - директора на ОДМВР - С., с която на осн. чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР на младши инспектор И. Т. Т., мл. автоконтрольор в сектор "Престъпления по пътищата" при ОД на МВР - гр. С. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца и служителя е предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по- тежко дисциплинарно наказание. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Т., като неоснователна, като в мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Действията на служителя са точно описани и определени по време, място и обстоятелства на извършване. Посочени са и правните норми, на които това поведение противоречи. По същество това са мотивите, обосновали издаването на заповедта. Тези съображения са достатъчни да индивидуализират нарушението и да аргументират волеизявлението на административния орган. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, са неоснователни. Правилно също първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР и след като служителят е поканен да даде обяснения. Определеното от органа наказание е сред най- леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок, поради което санкцията съответства на извършеното нарушение. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение проявена в служебната дейност небрежност. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят младши инспектор И. Т. Т., мл. автоконтрольор в група "Пътен контрол" при сектор "Престъпления по пътищата" към ОДМВР - С., назначен като АП Делта 300 на Г. П. ПП I - 8, чрез закриване на вътрешната камера на монтираното автоматично техническо средство за "Видео и аудио наблюдение" на служебен автомобил "О. А." с рег. № СА 60-86 ТН е нарушил разпоредбите на чл. 7 и чл. 10 от Раздел II от Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеоконтрол. От приетите по делото писмени обяснения на служителя, става ясно, че не е извършил умишлени действия целящи да възпрепятстват визуализиране действията на полицаите, което сочи на небрежност в работата. Ето защо аргументирано и при правилно тълкуване на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, обстоятелството, че административният орган е представляван от юрисконсулт, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ И. Т. Т. следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,