Решение № 13284 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виваком България ЕАД, гр. София и по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) против решение 6555 от 28.05.2024 г. по адм. дело 11727/2023 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение 317 от 02.11.2023г. на Комисията за регулиране на съобщенията и приписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Цетин България ЕАД с вх. 10-00-1066/ 25.08.2023г. в едномесечен срок. Жалбоподателят Виваком България ЕАД поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в този смисъл като се позовава на неправилност на изводите на съдебния състав по съществото на спора и на немотивираност на съдебния акт. Жалбоподателят Комисия за регулиране на съобщенията излага доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите молят решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Цетин България ЕАД срещу решението на КРС да бъде отхвърлена. Касаторът Виваком България ЕАД претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, а КРС претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всеки от касаторите прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Цетин България ЕАД, гр. София оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно обжалване и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Решението на Административен съд София- град е постановено в нарушение на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че на 01.08.2023г. Виваком България ЕАД обявява на клиентите и партньорите си ценова листа за достъп до подземната канална мрежа, която предвижда увеличение на цените за достъп до физическата инфраструктура с 18 %, считано от 01.09.2023г. Цетин България ЕАД оспорва размера на увеличението и сезира КРС с искане за даване на задължителни указания на Виваком България ЕАД, тъй като изменението е без мотиви, а цените са увеличени драстично. След определяне на специализирана комисия и провеждане на производство, КРС се произнася с решение 317/ 02.11.2023г., предмет на оспорване, като приема резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение 266/ 31.08.2023г. на КРС; отхвърля искане с вх. 10-00-1066/ 25.08.2023г. на Цетин България ЕАД, гр. София за даване на задължителни указания на Виваком България ЕАД, тъй като увеличението на цените на Виваком България ЕАД за достъп до и/ или съвместно ползване на пасивната инфраструктура отразяват разходите за дейността, съобразени с т. II от Приложението към решение 265/ 31.08.2023г. на КРС и разпорежда предварително изпълнение на решението. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение 317/ 02.11.2023г. на КРС е издадено от компетентентен орган, в съответствие с правомощията на КРС по чл. 81, ал. 1 ЗЕСМФИ и при спазване на изискванията за форма, установени в чл. 85, ал. 2 от закона. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав за спазване на процедурата по издаване на административния акт съгласно чл. 82 85, ал. 1 ЗЕСМФИ. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати при издаване на решението на регулаторния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в провеждане на производството в противоречие с изискванията на чл. 35 АПК, при накърняване на правото на защита на подателя на искането за разрешаване на спора за увеличението на цените Цетин България ЕАД, както и в липса на мотиви и фактически установявания, са незаконосъобразни и не се обосновават от събраните доказателства. Обратно на възприетата от състава на административния съд теза, оспореното решение на КРС е издадено след установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и съобразяване с доводите и възраженията на страните. В хода на административната процедура от страна на Виваком България ЕАД са представени доказателства за разходите на дружеството за предоставяне на услугите за достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура за последната приключила финансова година 2022г. Представени са документи, установяващи инвестиционни разходи за изграждане на мрежата, такива, установяващи разходи за текуща поддръжка, ремонт и охрана, както и доказателства за други разходи, подпомагащи функционалното обезпечаване на услугата, като разходи за материали, труд, транспорт, административни дейности. Ангажирани са и доказателства за балансовата стойност на активите на мрежовия оператор и е установен моделът, по който следва да се изчислят разходите за един метър канална тръба. Независимо че са определени като търговска тайна, тези данни са посочени в доклада на специализираната комисия, определена с акт на КРС, и са обсъдени при преценката за наличието на обективни предпоставки за увеличението на цените за достъп и съвместно ползване на пасивната инфраструктура (подземна канална мрежа), предприето от Виваком България ЕАД, считано от 01.09.2023г. В съответствие с изискванията на чл. 84, ал. 2 и ал. 3 ЗЕСМФИ искането на Цетин България ЕАД и събраните доказателства са обсъдени от специализираната комисия съвместно с упълномощени представители на страните на заседание, проведено на 13.10.2023г. На страните е осигурен достъп до преписката и са изслушани доводите и становищата им във връзка със спора. По този начин правото на защита на Цетин България ЕАД не е нарушено, а изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Заключението на първоинстнционния съд за немотивираност на обжалваното решение на КРС също не може да бъде споделено. В акта на регулатора и в доклада на специализираната комисия са разгледани доводите и възраженията на страните и представените доказателства и са обсъдени изискванията на Методиката за начина на разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура и право на преминаване по ЗЕСМФИ, приета с Наредба 34/ 2018г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и механизма за ценообразуване на услугите по предоставяне на достъп и съвместно ползване на физическата инфраструктура, установен в Приложение 3 към Общите условия на Виваком България ЕАД. Въз основа на събраните доказателства и анализ на нормативната уредба е направен извод, че моделът, използван от Виваком България ЕАД, за определяне на увеличението на цените за достъп до подземната физическа инфраструктура е в съответствие с методиката и ЗЕСМФИ. Препращането към мотивите на решение 265/ 2023г. на КРС е във връзка с изводите на регулаторния орган за модела на ценообразуване, като е посочено, че този модел се основа на посочените по- горе нормативни актове и е съобразен с предходни решения на КРС, включително относно стойността на среднопретеглената цена на капитала, установена с решение 550/2016г. на КРС. Обратно на възприетото от административния съд, липсата на мотиви във връзка с изпълнението на указанията, дадени на Виваком България ЕАД с решение 161/ 2023г. на КРС, също не опорочава оспореното решение на КРС. От страна на съдебния състав не е съобразено, че задължителните указания, дадени на Виваком България ЕАД с т. 3 и т. 4 от решение на 161/ 01.06.2023г. на КРС, се отнасят за правото на мрежовия оператор да индексира цените за услугата съгласно т. 4.10 от общите условия, като отчита изменението на разходите съобразно инфлацията и нямат отношение към увеличението на цените за достъп до каналната мрежа, установено в съответствие с чл. 8 от Методиката за начина на разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура, базирано върху разходите през предходната приключила финансова година. Това решение на КРС, както касаторите правилно отбелязват, няма значение за обжалваното в настоящия процес решение на комисията, тъй като последното е издадено на различно основание и при различни законови предпоставки. По тези съображения настоящата инстанция приема, че при формиране на волята на регулаторния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават взетото решение, като обосновават отмяната му, а изводите на административния съд в обратен смисъл са направени в противоречие с нормативната уредба и събраните доказателства. Изводите на решаващия съд за противоречие на оспорения административен акт с чл. 3, ал. 4 и ал. 6 ЗЕСМФИ и с чл. 5 от методиката за начина на разпределение на разходите при определяне цени за предоставяне достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура както и с целта на закона също не се споделят от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че увеличението на цените на Виваком България ЕАД за достъп до и/ или съвместно ползване на пасивната инфраструктура съгласно ценовата листа на дружеството, приложима от 01.09.2023г., отразяват разходите за дейността на мрежовия оператор за приключилата последна финансова година. Цената е определена съобразно разходите на дружеството за амортизация на активите, разходите, подпомагащи функционалното обезпечаване на услугата и компонент, изчислен въз основа на балансовата стойност на активите и среднопретеглената цена на капитала (WACC). Това е в съответствие с чл. 3, ал. 4, ал.5 и ал. 6 ЗЕСМФИ, според които цените за достъп отразяват всички разходи, свързани с дейността и се определят по методика, приета с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, която определя начина за разпределяне на разходите към определената услуга. В случая компонентите, които са взети предвид при определяне на цената за достъпа до подземната канална мрежа са посочени изрично в чл. 5, ал. 1, т.1 т. 3 от методиката, като разходите за амортизация са определени при условията на чл. 9, ал. 2 от методиката, а компонентът по чл. 5, ал. 1, т. 3 от методиката, базиран върху балансовата стойност на активите и среднопретеглената цена на капитала, е определен с решение 550/ 2016 г. на КРС. Определена е и цената на линеен метър съгласно чл. 6, ал. 2 от методиката. Формирана въз основа на изброените фактори и по този начин, цената за достъп до физическата инфраструктура, бележи увеличение до 18%, което е в съотвествие с обявената от Виваком България ЕАД ценова листа. В този смисъл са представените по делото заключения на вещото лице по допуснатите основна и допълнителни съдебно- икономически експертизи, обясненията на експерта, дадени писмено и в откритите съдебни заседания, които следва да бъдат кредитирани. Същите са подробни и пълни, дадени са в изпълнение на поставените задачи и се основават на събраните по делото доказателства, както и на преглед на първична документация на Виваком България ЕАД. Поради всичко изложено следва да се приеме, че увеличението на цените за достъп до пасивната инфраструктура, е определено от Виваком България ЕАД в съответствие с разпоредбите на ЗЕСМФИ, съобразно методиката за начина на разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура и с механизма за ценообразуване, установен с Приложение 3 към общите условия на оператора съгласно чл. 15, ал. 3 ЗЕСМФИ. Това налага заключението, че не са налице основания за даване на задължителни указания по искането на Цетин България ЕАД и оспореното решение на КРС е издадено в съответствие с материалния закон. По този начин не е нарушена целта на закона. С определяне на цени за достъп до пасивната инфраструктура в съответствие с нормативните изисквания се постига ефективно използване на съществуваща физическа инфраструктура и се благоприятства изграждането на нова физическа инфраструктура в условия на прозрачност и равнопоставеност. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че обжалваното решение на Административен съд София- град е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Цетин България ЕАД против решение 317/ 02.11.2023г. на КРС да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касаторът КРС е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ ответникът Цетин България ЕАД следва да заплати на КРС сумата 200.00лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. С оглед изхода на спора, заявената претенция и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото Цетин България ЕАД следва да заплати на Виваком България ЕАД сумата 9012,46 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции, представляващи възнаграждение за адвокат. Възражението на ответника Цетин България ЕАД за прекомерност на заплатеното от Виваком България ЕАД адвокатско възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението се определя при свободно договаряне и в случая следва да бъде присъдено в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, който е свързан със събиране на значителен по обем доказателствен материал, а правната защита обхваща изготвянето на писмени становища, отговори, консултации и процесуално представителство. Поради това настоящата инстанция приема, че заплатеното от Виваком България ЕАД адвокатско възнаграждение не е прекомерно и предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждането му в по- нисък размер не са изпълнени. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за двете инстанции е по- нисък от размера на възнаграждението, заплатено на процесуалния представител на Цетин България ЕАД само в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,