Решение № 49 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2011 г.

Решение № 49 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Петър Димитров Камалиев от град Бургас против решение от 27.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1569/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" /ДА "ДРВВЗ"/ - град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Петър Димитров Камалиев срещу заповед № ЧР-30-1-4/19.01.2010 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", с която е прекратено служебното правоотношение на жалбодателя, който е заемал длъжността "старши експерт" в отдел "Управление и контрол на държавните резерви", Териториална дирекция "Държавен резерв" - Бургас, Главна дирекция "Държавен резерв и военновременни и задължителни запаси", в ДА "ДРВВЗ". Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателя е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 - съкращаване на длъжността, във връзка с ПМС № 338/30.12.2009, в сила от 12.01.2010 г. и влязло в сила длъжностно разписание, утвърдено със заповед № РД-10-7/18.01.2010 г. По делото са представени длъжностните разписания на ДА "ДРВВЗ", в сила от 01.10.2009 г. и от 19.01.2010 г. на Териториална дирекция "Държавен резерв" - Бургас. Съгласно първото длъжностно разписание в Териториална дирекция "Държавен резерв" - Бургас, отдел "Управление и контрол на държавните резерви" /УКДР/ са съществували 3 щатни бройки за длъжността "старши експерт", едната от които е заемал жалбоподателя, като общата численост на отдела е била 6 щатни бройки бройки. С новото длъжностно разписание, в сила от 19.01.2010 г., дирекцията и отдела са продължили да съществуват, като в отдел "УКДР" са намалени щатните длъжности от 6 на 5 броя и е съкратена една от трите щ. бройки за длъжността "старши експерт". При така приетите доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността съответства на фактическите обстоятелства по преписката. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на ДА "ДРВВЗ", и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 19.01.2010 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Камалиев. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителя Камалиев длъжност е установено, че в Териториална дирекция "Държавен резерв" - Бургас, отдел "Управление и контрол на държавните резерви" /УКДР/ са съществували 3 щатни бройки за длъжността "старши експерт", едната от които е заемал жалбоподателя, като общата численост на отдела е била 6 щатни бройки. С новото длъжностно разписание, в сила от 19.01.2010 г., дирекцията и отдела са продължили да съществуват, като в отдел "УКДР" са намалени щатните длъжности от 6 на 5 броя и е съкратена една от трите щатни бройки за длъжността "старши експерт". Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Независимо, че тези функции и задачи са запазени, те вече се изпълняват от по-малък брой държавни служители, заемащи длъжността "старши експерт". Още повече, че числеността на администрацията в ТД "ДРВВЗ" - Бургас е намалена от 37 на 31 щатни бройки, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя експертна длъжност. С оглед на това доводите в жалбата, че са запазени идентични функции, задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемал Камалиев, не променят факта на съкращаване на неговата длъжност. Като се има предвид изложеното, следва извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. С оглед изложеното административният орган правилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и поради това оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон, както правилно е приел АССГ. Неоснователни са и доводите за липса на подбор между държавните служители, заемащи длъжността "старши експерт" по аналогия с разпоредбите на Кодекса на труда. В Закона за държавния служител липсват разпоредби, които да задължават органа по назначаването да извършва подбор, поради което правилно АССГ е приел това възражение за неоснователно. Липсата на изисквания за подбор в ЗДСл, за разлика от КТ, следва да се тълкува като даваща правомощия на административния орган по своя преценка да прекратява служебното правоотношение с определен държавен служител, и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите, когато сам въведе определени критерии за подбор, може да бъде извършван съдебен контрол върху спазването на тази процедура. В този смисъл е правилна преценката на съда, че при наличие на изрична правна регламентация на статута на държавния служител, както и на възникването, развитието и прекратяването на служебното правоотношение, аналогиите с КТ са недопустими, освен ако не е изрично предвидено субсидиарното му приложение. При липсата на задължения за органа по назначаването да извършва подбор кой от назначените държавни служители да съкрати, контрол за заносъобразност върху преценката му целесъобразност, съдът не може да упражнява. Неотносим към предмета на правния спор е доводът в касационната жалба затова, че административният орган не е доказал спазването на процедурата по приемане на длъжностните характеристики, поради което новата длъжностна характеристика не следвало да бъде ценена в конкретния случай. Доводът за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган е правен и пред първата инстанция и основателно е отхвърлен от съда с мотиви, които следва да бъдат споделени. Органът по назначаването по смисъла на чл. 6 от ЗДСл и чл. 5, ал. 1, т. 17 от Устройствения правилник на ДА "ДРВВЗ" е нейният председател, който е прекратил служебното правоотношение на касатора. С оглед на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение