Решение № 942 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2018 г.

Решение № 942 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Машев от [населено място] срещу решение № 2846 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 674 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-С-ВР/796 от 06.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16 от ППЗСП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСП/Д-С-ВР/796 от 06.12.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Връбница, потвърдена с решение № 22-РД06-0002 от 02.01.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – София - град, с която на К. Машев от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, с мотиви, че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни здравни, образователни, комунално-битови или други потребности, настъпили като отклонение от обичайния начин на живот на заявителя. С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не са доказани инцидентни жизненоважни потребности, които съгласно чл. 16 от ППЗСП имат внезапен, непредвиден, извънреден характер. Към датата на подаване на заявлението 23.11.2017 г. жалбоподателят не е получавал никакви доходи, тъй като личната му социална пенсия за инвалидност е била спряна с разпореждане на ТП на НОИ от 29.05.2017 г. и не е разполагал с имущество, от което да може да извлича такива. Той безспорно е останал без единствения си доход за задоволяване на основните си жизненоважни потребности и това е основание за него да иска отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ЗСП – възможност, която видно от социалния доклад, социалните работници са му указали. Спирането на социалната пенсия обаче не означава, че потребностите, които лицето е задоволявало със средствата от този източник, са инцидентно възникнали по смисъла на чл. 16 от ППЗСП, тъй като се касае за основни, постоянни, текущи нужди на лицето. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Целта на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Със заявление-декларация вх. № 796 от 23.11.2017 г. К. Машев е поискал отпускане на социална помощ с мотиви, че "следва съдебно производство от топлофикация за сума малко над 900 лв.". В изготвения социален доклад е отразено, че заявителят живее в едностаен апартамент, собственост на неговата майка, която е задължено лице за неплатените сметки към "Топлофикация София" ЕАД. Майка му е в трудоспособна възраст, а заявителят се подпомага ежегодно с целева помощ за отопление. Задължението за заплащане на натрупани сметки за консумирана топлоенергия не е с инцидентен характер и не е възникнало внезапно или непредвидено. В хода на обжалването по административен и съдебен ред жалбоподателят Машев твърди, че инцидентно възникналата потребност е от здравен характер във връзка със снабдяването с лекарства за съпътстващо лечение и стоки от първа необходимост. Тези доводи са били обсъдени от първоинстанционния административен съд, който обосновано е приел, че към датата на заявлението 23.11.2017 г. нуждите на жалбоподателя не са инцидентно възникнали по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Провежданата терапия с медикаменти има постоянен характер без данни за възникнала извънредна необходимост от закупуване на други, различни от употребяваните лекарства. Видно от приложеното разпореждане № 23 от 29.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – София град, получаваната лична социална пенсия за инвалидност е била прекратена, считано от 02.02.2017 г. Прекратяването на пенсията с начална дата 02.02.2017 г. не е обстоятелство, което може да характеризира възникнали към 23.11.2017 г. нужди като внезапни и непредвидими. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,