Решение № 130 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2008 г.

Решение № 130 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1216/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. от гр. С. против решение № 75/26.07.2007 г. на Софийски градски съд, IV "а" отд., постановено по гр. д. № 1820/2002 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба Ц. К. П., К. Д. П. и С. Д. Б. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решението от 20.11.2001 г., постановено по гр. д. № 3256/1996 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, с което са отхвърлени предявените от А. А. М. срещу Ц. К. П.,К. Д. П. и С. Д. Б., искове с правно основание член 27 във връзка с член 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение от 29.12.1993 г., сключен с нот. акт № 90, том LLLXVII, нот.дело № 34001/1993 г. по описа на I нотариус при Н. служба на СРС, с който А. Д. П., чрез пълномощника си М. Р. К. дарява на сина си Д. П. А. описания в решението недвижим имот и за отмяната на горепосочения нотариален акт, като неоснователни. Съдът е приел, че при сключване на процесния договор дарителят е бил належно представляван по силата на нотариално заверено пълномощно с рег. № 14387/22.10.19993 г., което съставлява валиден източник на представително правоотношение със страни по него А. П. и упълномощената М. Р. К., по силата на което за последната е възникнала представителна власт. Съдът е констатирал, че в процеса на производството по делото, с писмена молба депозирана в съдебно заседание на 11.06.2001 г. ищцата А е посочила като основание на разглежданата претенция по член 31, ал. 1 от ЗЗД обстоятелството, че при извършване на упълномощителната сделка от 22.10.1993 г. А. П. не е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т. е. самата тя е унищожаема. При преценка на това искане, и с оглед заявеното с исковата молба, съдът е констатирал, че със същата е бил предявен иск с правно основание чл. 27 вр. с чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора за дарение, съгласно посочения нотариален акт, с който А. П., действащ чрез пълномощника си М. Р. К., дарява на сина си Д. А. П. описания в същия недвижим имот, но липсва предявяване на иск за унищожаване на упълномощителната сделка, с какъвто може да се защити ищцата, но не и по пътя на възражението в това производство, поради което е стигнал до извода, че не следва да обсъжда по същество верността на това твърдение. Наред с това, съдът е посочил, че след като не е налице влязло в сила решение, с което упълномощителната сделка от 22.10.1993 г. да е унищожена, то дори и към този момента да е бил налице твърдяния от ищцата порок, а именно, че към този момент упълномощителят А. П. да не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, в случая е ирлевантно за спора, поради което съдът не може да го вземе предвид при преценката дали атакуваният договор за дарение е унищожаем или не, като е стигнал до извода, че след като договорът е сключен от представителя на дарителя, надлежно и валидно упълномощен, то неговата действителност ще се преценява с оглед волята на представителя и така заявената искова претенция е неоснователна. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Видно от изложеното в касационната жалба, със същата се иска отмяна на решението на въззивния съд, като порочно, поради наличие на предвидените в член 218б, б. "в" от ГПК (отм.) отменителни основания, като се цитира само текста на горепосочената разпоредба от закона, без да се излагат каквито и да било аргументи в тази връзка, които да сочат в какво се състоят пороците на въззивното решение, според касатора и липсват каквито и да било доводи за наличието на тези основания по отношение на въззивното решение. При постановяване на решението си въззивният съд правилно е приложил материалния закон, основал е изводите си на събраните по делото доказателства след техния анализ и оценка, поради което същите кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Съдът правилно е приел, че ищцата не може по пътя на възражението да поиска в това производство унищожаемост на упълномощителната сделка, тъй като пътя на нейната защита в тази посока изисква заявяването на отделна искова претенция за това, каквато не е налице с подадената искова молба, нито пък е бил предявен този конститутивен иск срещу ответниците в отделно производство, по което да е налице влязло в законна сила решение, с което упълномощителната сделка да е унищожена на основание твърдяното от ищцата в настоящото производство. При това положение изводите на съда, че е налице валидно упълномощаване и при извършване на сделката упълномощеният е действал в рамките на пълномощията си, като правните последици са настъпили в сферата на пълномощника, са правилни, поради което не са налице основанията, сочени от ищцата за унищожаване на дарението, което е предмет на заявената от последната претенция по исковата молба. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд