Решение № 5731 от 13.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Генов, гр. Чирпан, [улица]срещу решение 400/11.11.2021 г. постановено по адм. дело 440/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-16002420006670-091-001/ 31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в потвърдената и изменените му части с Решение 328 от 14.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че изводите на решаващия орган по отношение на потвърдените с решението задължения са правилни и съответстват установените в производството факти. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Генов попада в кръга от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, които са самоусигуряващи се по см. на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ре д определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. Здравното осигуряване на тези лица е по реда на чл. 40, ал. 1 , т. 2 от ЗЗО. Съдът след обсъждане на приложимите към случая разпоредби, обосновано е приел, че задължението за осигуряване на лице, което е едноличен собственик на капитала на търговско дружество и е вписано като управител на търговското дружество, може да отпадне в хипотезата, при която дружеството няма дейност или когато има сключен с това лице договор за възлагане на управлението с определен размер на възнаграждението. Правилно е посочил, че конкретния случай не е относим към нито една от двете хипотези. Споделя се и доводът, че дейността на собственик и управител на ЕООД по управление и контрол на дружеството се счита за полагане на личен труд в дружеството. Упражняване на трудова дейност е всяко действие на собственика/съдружника/, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството. Действително, съответен на приложимите правни норми е обоснованият извод, че при безспорна доказаност и на факта на реално извършвана дейност от това "Диз Арх Проект" ЕООД през ревизирания период и липсата на сключен и вписан в АП договор за възлагане на управлението с енов. или трето лице, жалбодателят, на който с Учредителния договор е възложена дейността по управление на това ТД, съгласно сочените правни разпоредби следва да се осигурява за своя сметка, т. е. като самоосигуряващо се лице. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 620, 62 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,