Решение № 281 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 209/2009 г.

Решение № 281 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 209/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия С. Т. И. против въззивно решение № 7/15.I.2009 г. по внохд 412/2008 г. на АС-Варна с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Съображенията са, че се касае до случайно деяние, а в алтернатива - че случаят е малозначителен и обществената опасност на деянието е явно незначителна. К. трета алтернатива предлага да се измени решението като се отмени наказанието лишавано от право да управлява МПС. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. намира същото правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимия С. Т. И. е признат за виновен и осъден по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на пробация със задължителните пробационни мерки - регистрация по настоящ адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година за това, че на 14.VIII.2007 г. във Варна при управление на л.а "Мерцедес", ДКН ....... в нарушение правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта Т. К. Ж., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата; на основание чл. 343 г. НК е лишен от право да управлява МПС за срок една година; осъден е за заплати на двамата граждански ищци по 25000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. В гражданската част решението не се обжалва. Доводите за приложение на чл. 9, ал. 2 НК са поддържани и пред въззивната инстанция. Обсъдени са и е посочено защо не се възприемат. Изводите на съда съответстват на фактите и закона. Нищо не налага повтарянето им. Не е налице и случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, след като подсъдимият е нарушил правилата за движение, в резултат на което е настъпил съставомерния резултат. Неоснователно защитата поддържа, че увреждането е последица единствено на поведението на пострадалата, след като за подсъдимия тя е станала опасност за движението от разстояние, което е позволявало той да избере безопасна скорост на движение. С деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия и наложеното му за това наказание. Неоснователно защитата иска да се отмени лишаването от право да управлява МПС - същото е наложено на основание чл. 343г НК и не е част от санкцията по чл. 343а, ал. 1, б. "б" НК, по отношение на която задължително се прилага чл. 55 НК по силата на чл. 373, ал. 2 НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал., т. 1 НПК съдът