Решение № 8916 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2017 г.

Решение № 8916 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Е. Д. М. е подал касационна жалба против решение № 295 от 13.01.2017 г. по адм. дело № 11702/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, с което е отхвърлен предявения от него против Министерство на правосъдието иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Министерството на правосъдието не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - С. град е било образувано по исковата молба на Е. Д. М. срещу Министерството на правосъдието, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се преживени от ищеца стрес, психически тормоз, ужас и унищожаване на здравето, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Министерството на правосъдието по време на задържането в арестното помещение в сградата на Софийския районен съд на 20.11.2015 г. и 26.11.2015 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил исковата претенция, като приел, че надлежен ответник по иска не е Министерството на правосъдието, а Главна дирекция "Охрана". Съдът основал извода си на разпоредбите на чл. 391, ал. 2 и ал. 3 от Закона за съдебната власт, където е посочено, че Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище С. към министъра на правосъдието, което организира и осъществява охраната на съдебните сгради, както и на Наредба № 4 от 10 януари 2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт /обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г./. В чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредбата е посочено, че за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица. В тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение противоречи на материалния закон. Направената в решението преценка не съответства на точния смисъл на правните норми, на които се позовава съдът. Ищецът се оплаква от лошите битови условия в помещението за временен престой в сградата на Районния съд - С., което било под земята, без достъп на чист въздух, не било почистено и миришело на влага. Главна дирекция "Охрана", респективно длъжностните лица и органите, включени в състава на дирекцията, нямат задължения, свързани с осигуряването на нормална жизнена среда в помещенията за временен престой и задържане в съдебните сгради. До изменението на чл. 130а на Конституцията на Р. Б. съгласно Д. вестник, брой 100 от 18 декември 2015 г. имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Местоположението и видът на помещенията за временен престой и изолация на задържани се определят при проектирането на обектите на съдебната власт. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 от 10 януари 2008 г. инвестиционният проект на обект на съдебната власт се приема от експертен технически съвет при министъра на правосъдието. Що се отнася до хигиенните условия в такива помещения, поддръжката им е задължение на органите/длъжностните лица, които са отговорни за стопанисването на сградата. Съгласно чл. 388, ал. 1 от Закона за съдебната власт (в редакцията съгласно ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г.) министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане, тъй като първоинстанционният съд не е формирал убеждение относно наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по твърденията в исковата молба. При новото разглеждане на делото следва да се изяснят фактите, свързани с проектирането, изграждането и стопанисването на сградата на Районния съд-С., в която се намира помещението за временен престой и изолация на задържани лица, и да се съберат относимите доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд