Решение № 5097 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2009 г.

Решение № 5097 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14673/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1172/24.08.2009 г. по адм. дело № 2187/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 260800446/28.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 747/15.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в обжалваната част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Вулкан цимент" АД, гр. Димитровград, в размер на 87 237 лв. и съответните лихви за забава в размер на 38 930,45 лв. за данъчен период м. 12.2004 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Вулкан цимент" АД, гр. Димитровград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че между страните не е спорно, че процесните пет броя фактури от 17.12. 2004 г., ДДС, по които формира общия размер отказано право на приспадане на данъчен кредит, се отнасят до предоставени услуги в изпълнение на сключен между "Девня цимент" АД и "Вулкан цимент " АД договор за предоставяне на услуги. По делото е установено, че уговорените различни видове услуги по управление и контрол на инвестиционна дейност, маркетинг и т. н. са реално предоставени през 2004 г., ДДС е начислено от доставчика през м. 12.2004 г., услугите са извършени от доставчика с труда на негови служители. Част от услугите са с периодично изпълнение, други - с непрекъснато. Съгласно допълнително споразумение № 1 към договора от 29.03.2004 г. за първата година на действие на договора /2004 г./ отчетите за приемане на услугите да бъдат изготвени до 31.12.2004 г., а съгласно 7.2 от първоначалния договор на базата на одобрените отчети доставчикът издава данъчна фактура. Отчетите са одобрени през м. 12.2004 г., когато са издадени данъчните фактури . Данъчните фактури са издадени в месеца, в който е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 26, т. 3 ЗДДС (отм.) - датата, на която плащането е станало дължимо при периодични и с непрекъснато изпълнение доставки, поради което не е налице посоченото от данъчните органи основание в РА за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит - чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), което те мотивират с по-ранното настъпване на данъчното събитие през годината за част от услугите. Но дори и да беше налице такова по-ранно настъпване на данъчното събитие това би довело единствено до задължение на доставчика за заплащане на лихви за по-късното начисляване, но не и до възможност за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Решението не страда от сочения от касатора порок - материалноправна незаконосъобразност. Същият не спори, че фактите са установени правилно, както и че се касае за реално осъществени услуги по доставки с периодично или непрекъснато изпълнение, както и че датата на данъчното събитие съгласно чл. 26, т. 3 ЗДДС (отм.) е датата, на която плащането е станало дължимо. Твърдението на касатора, че всеки месец е следвало да се съставят отчети, след което плащането е ставало дължимо, не е съобразено с цитираното по-горе съдържание на анекса към договора за еднократно изготвяне на отчети през м. 12.2004 г. за същата година. Анексът е бил представен заедно с възражението на дружеството към ревизионния доклад и не е бил оспорен от данъчния орган, участвал в първоинстанционното производство. Съдът правилно е определил, че плащането е станало дължимо през м. 12.2004 г., когато са издадени фактурите след одобряване на депозираните през този месец отчети. Алтернативният му довод, че дори и за част от услугите да беше настъпило по-рано данъчното събитие от издаването на фактурата, то получателят не губи правото си да приспадане на данъчен кредит в месеца на издаване на фактурата, е основателен и в съответствие с трайното тълкуване в съдебната практика на смисъла на разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) . Не на последно място следва да се отбележи, че при извършената ревизия на доставчика по ЗДДС (отм.) за 2004 г. не са извършени корекции по спорните доставки - тоест ревизиращите органи там са приели, че начисляването е своевременно спрямо възникване на данъчното събитие. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС в размер на 6308 / шест хиляди триста и осем / лева - заплатено адвокатско възнаграждение, платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение